Млади, амбициозни и… фалирали: Уроците от неуспешните български с...
Какво се обърква? Говорихме с създатели на банкрутирали стартъпи, вложители и анализатори, с цел да разберем не по какъв начин се прави еднорог, а по какъв начин умира фантазията за подобен.
Петър, 26-годишен бизнесмен от София, основава своя софтуерен стартъп през 2021 година Идеята – платформа за микроинфлуенсъри в нишови спортове. На доктрина: новаторска идея. На процедура: непознаване на пазара и занемаряване на действителността.
„ Направихме я за себе си, не за потребителите. Говорихме си по какъв начин ще се монетизира, преди да сме сигурни, че някой действително ще я употребява “, признава Петър.
След година битка, в това число грантове от стратегии за нововъведения, стартъпът стопира активност. Един от най-честите уроци: неналичието на действителна потребност от продукта. Или както обича да споделя един вложител: „ Ако решиш проблем, който никой не усеща, просто си си играл на бизнес. “
Финансиране без край: когато инвестицията не те избавя
„ Никой не ти споделя какъв брой е самотно, когато бизнесът ти стартира да потъва. “ Това споделя Мария, която преди няколко години напуща сигурна работа, с цел да сътвори лична рекламна организация с фокус върху образуване на събития. Днес тя работи като брокер на недвижими парцели и признава: „ Това беше скъпо заплатен урок, само че не бих го пропуснала. “
Българската стартъп сцена през последното десетилетие се разви със забележителен ритъм. С десетки акселераторски стратегии, фондове за рисков капитал и публични акции за поощряване на предприемачеството, климатът за основаване на личен бизнес в никакъв случай не е бил по-благоприятен. Но статистиката охлажда ентусиазма: сред 60% и 70% от започващите компании в страната не съумяват да оцелеят повече от 3 години.
Грешките, които всички вършим... по друг метод
Причините за неуспехите са разнородни – от неприятен тайминг и недобре изследван пазар до неверен избор на екип или липса на адаптивност. При Мария казусът не е в концепцията, а в дисциплината: „ Имаше пари, имахме и потребителски поръчки, само че започнахме да разпиляваме запаси – наемахме непотребни хора, хвърляхме се в акции, без да имаме постоянна тактика. “ След втората инвестиция настава рецесия – екипът се свива, плановете са спрени и в последна сметка организацията е закрита.
„ Днес съм брокер на недвижими парцели и употребявам доста от наученото в бизнеса “, споделя Мария. „ Научих повече от този неуспех, в сравнение с от години в корпоративния свят. “
Акселераторите не са вълшебна пръчица
Въпреки че акселераторските стратегии се популяризират като път към триумфа, те не всеки път обезпечават нужната поддръжка. „ Получихме менторство, дребен грант и доста упования – само че след края на програмата останахме сами с действителността “, споделя Мария.
От неуспех – към персонален подем
Любопитното е, че огромна част от „ банкрутиралите “ бизнесмени не изчезват от бизнес сцената – те просто еволюират. Мария е един от образците, които потвърждават, че неуспехът може да се трансформира в основа за нов триумф.
Фалит по български: ненадейно, безмълвно и с очебийно стеснение
В българската предприемаческа просвета банкрутът към момента е табу. В Съединени американски щати неуспехът постоянно се преглежда като преодолима пречка по пътя към триумфа, до момента в който у нас е етикет за неуспешност. Много стартъпи просто „ изчезват “, без да осведомят консуматори, вложители или даже екипа си какво се случва.
„ Отказахме се, без да кажем на никого. Просто махнахме домейна и спряхме да отговаряме “, споделя някогашен съучастник в стартъп за доставки с дронове.
Според анализатори това е пропусната опция за цялата екосистема. Провалите съдържат уроци – в случай че някой ги показа.
Какво можем да научим от несполучливите стартъпи:
* Говори с потребителите си – не с ехо-камерата на приятелите.
* Фокусирай се върху един проблем – реши го добре, преди да добавяш още пет.
* Финансирането не е триумф – а единствено гориво.
* Излизането с достолепие е част от играта. Признай си, учи, споделяй.
* Не прави платформа за хора, които не знаят, че им би трябвало платформа.
Може ли неуспехът да бъде основа за идващ триумф?
Да. И даже би трябвало да бъде. Една от най-успешните български компании сега – Payhawk – е основана от бизнесмен, минал през несполучлив стартъп преди този момент. В среда, в която не се срамим от грешките, а ги проучваме и споделяме, порастват освен положителни артикули, а и по-зрели бизнесмени.
Защото, както споделя един от участниците в нашето изследване:
„ Да фалираш стартъп не е покруса. Трагедия е да си мислиш, че си талант, единствено тъй като си направил PowerPoint с логото в златно. “
Ако имаш банкрут зад тила си – не го крий. Разкажи го. Някой различен може да избави своята концепция, време и пари, тъй като ти си имал смелостта да разкажеш какво не е сработило.
Констанца Илиева
Петър, 26-годишен бизнесмен от София, основава своя софтуерен стартъп през 2021 година Идеята – платформа за микроинфлуенсъри в нишови спортове. На доктрина: новаторска идея. На процедура: непознаване на пазара и занемаряване на действителността.
„ Направихме я за себе си, не за потребителите. Говорихме си по какъв начин ще се монетизира, преди да сме сигурни, че някой действително ще я употребява “, признава Петър.
След година битка, в това число грантове от стратегии за нововъведения, стартъпът стопира активност. Един от най-честите уроци: неналичието на действителна потребност от продукта. Или както обича да споделя един вложител: „ Ако решиш проблем, който никой не усеща, просто си си играл на бизнес. “
Финансиране без край: когато инвестицията не те избавя
„ Никой не ти споделя какъв брой е самотно, когато бизнесът ти стартира да потъва. “ Това споделя Мария, която преди няколко години напуща сигурна работа, с цел да сътвори лична рекламна организация с фокус върху образуване на събития. Днес тя работи като брокер на недвижими парцели и признава: „ Това беше скъпо заплатен урок, само че не бих го пропуснала. “
Българската стартъп сцена през последното десетилетие се разви със забележителен ритъм. С десетки акселераторски стратегии, фондове за рисков капитал и публични акции за поощряване на предприемачеството, климатът за основаване на личен бизнес в никакъв случай не е бил по-благоприятен. Но статистиката охлажда ентусиазма: сред 60% и 70% от започващите компании в страната не съумяват да оцелеят повече от 3 години.
Грешките, които всички вършим... по друг метод
Причините за неуспехите са разнородни – от неприятен тайминг и недобре изследван пазар до неверен избор на екип или липса на адаптивност. При Мария казусът не е в концепцията, а в дисциплината: „ Имаше пари, имахме и потребителски поръчки, само че започнахме да разпиляваме запаси – наемахме непотребни хора, хвърляхме се в акции, без да имаме постоянна тактика. “ След втората инвестиция настава рецесия – екипът се свива, плановете са спрени и в последна сметка организацията е закрита.
„ Днес съм брокер на недвижими парцели и употребявам доста от наученото в бизнеса “, споделя Мария. „ Научих повече от този неуспех, в сравнение с от години в корпоративния свят. “
Акселераторите не са вълшебна пръчица
Въпреки че акселераторските стратегии се популяризират като път към триумфа, те не всеки път обезпечават нужната поддръжка. „ Получихме менторство, дребен грант и доста упования – само че след края на програмата останахме сами с действителността “, споделя Мария.
От неуспех – към персонален подем
Любопитното е, че огромна част от „ банкрутиралите “ бизнесмени не изчезват от бизнес сцената – те просто еволюират. Мария е един от образците, които потвърждават, че неуспехът може да се трансформира в основа за нов триумф.
Фалит по български: ненадейно, безмълвно и с очебийно стеснение
В българската предприемаческа просвета банкрутът към момента е табу. В Съединени американски щати неуспехът постоянно се преглежда като преодолима пречка по пътя към триумфа, до момента в който у нас е етикет за неуспешност. Много стартъпи просто „ изчезват “, без да осведомят консуматори, вложители или даже екипа си какво се случва.
„ Отказахме се, без да кажем на никого. Просто махнахме домейна и спряхме да отговаряме “, споделя някогашен съучастник в стартъп за доставки с дронове.
Според анализатори това е пропусната опция за цялата екосистема. Провалите съдържат уроци – в случай че някой ги показа.
Какво можем да научим от несполучливите стартъпи:
* Говори с потребителите си – не с ехо-камерата на приятелите.
* Фокусирай се върху един проблем – реши го добре, преди да добавяш още пет.
* Финансирането не е триумф – а единствено гориво.
* Излизането с достолепие е част от играта. Признай си, учи, споделяй.
* Не прави платформа за хора, които не знаят, че им би трябвало платформа.
Може ли неуспехът да бъде основа за идващ триумф?
Да. И даже би трябвало да бъде. Една от най-успешните български компании сега – Payhawk – е основана от бизнесмен, минал през несполучлив стартъп преди този момент. В среда, в която не се срамим от грешките, а ги проучваме и споделяме, порастват освен положителни артикули, а и по-зрели бизнесмени.
Защото, както споделя един от участниците в нашето изследване:
„ Да фалираш стартъп не е покруса. Трагедия е да си мислиш, че си талант, единствено тъй като си направил PowerPoint с логото в златно. “
Ако имаш банкрут зад тила си – не го крий. Разкажи го. Някой различен може да избави своята концепция, време и пари, тъй като ти си имал смелостта да разкажеш какво не е сработило.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ