Психолог извади унищожителни факти за Кирил Петков! Нормален ли е премиерът на България!?
Какво се крие зад странното държание на българския министър председател Кирил Петков, неговите неверни изрази и поемането на задължения, които законът не разрешава? се обърна към обществения психолог Росен Йорданов. Публикуваме част от изявлението:
Г-н Йорданов, маркетингов трик ли е дежурната усмивка на премиера Кирил Петков, известна оттатък океана като „ Hi-Bye “/„ Здравей-Довиждане “/ просвета на държание, с което индивидът е общителен, само че остава на отдалеченост от близките?
Ако приказваме за човешкия маркетинг, с който ние продаваме себе си на близките, то е разказан от Ървин Групмън преди 60 години. Това е един откривател на общественото показване на „ Аза “, приказва за това по какъв начин хората умишлено и неумишлено ръководят усещанията си, какви тактики на себепредставяне оферират на близките и до каква степен сполучливи са те. Има два претекста, с който хората го вършат. Единият, с цел да бъдем харесвани и одобрявани, а другият е да реализираме въздействие и власт. Ако би трябвало да направя незадълбочено съпоставяне сред предходния постоянен министър председател и сегашния, може би при този е повече желанието да бъде одобряван. Не, че на предходния му липсваше, само че при него акцентът беше на въздействието и властта като претекст. Бившият ни министър председател беше упрекван, че е човек, който се хвали и обича да приема похвали към ръководството си. Но спрямо господин Петков е безспорен дилетант в този индикатор. Не съм виждал нито един български общественик, който да приказва толкоз доста за себе си.
Когато приказваме за персоналните си качества, нормално се опитваме да внушим, да опишем характера си. Г-н Петков има фиксация върху това, тъй като всичките му изявления, в случай че се проучват като тактика на себепредставяне, извънредно доста се концентрират върху това вербално показване, което значи, че той има съмнение хората с по какъв начин го одобряват. Особено значим е и вокалният дисонанс при господин Петков, което наричате хилене и нездрава ведрина, която излъчва във всяка една обстановка, несъмнено, опакована медийно като младост, безстрашие, позитивизъм. Много от нас помнят едни други дръзновени хора през 90-те години, които ни оставиха дълго да изплащаме заемите им.
Г-н Петков има поредност изяви, които стават обект на зевзеците в обществените мрежи, а даже и в елементарни диалози сред хората. Те пораждат обезпокоително няколко въпроса. Тук поставям и категорията на хората, които избират напълно съзнателно да отдават тези неточности на някаква неумелост и присъщата за начинаещия „ театрална тресчица “. Бих споделил, че за господин Петков обществената сцена не е нещо ново. Самият факт, че преди този момент той е взел участие в доста излъчвания, с цел да промотира съмнителния артикул, зад който стои. Това е препоръка, че той няма толкоз паники с общественото си държание. От друга страна, от осем месеца той е дейна фигура в общественото пространство. Така че аз не бих отдал грешките на неумелост и акомодация към локалното законодателство и нрав. В последна сметка, в случай че вземем сериозната рекламация на просветителния му ценз, аз мисля, че някои неща като това по какъв начин да се държиш, се учат пребивавайки в институциите. Институцията, с която той се разпознава, е задоволително авторитетна и считам, че тя учи на обикновени обноски, образование и съответно държание.
Говорим за това хилене не на място на церемонията при встъпването в служба на президента Радев?
Един може да го оцени като хилене, различен като ведрина. Ако използван научни подходи, особено за вокалната и интонационната режисура на гласа има закон, че човек стартира с ведрина контакта. За да наподобява сериозен, той употребява по-ниски характерности на гласа си и го прави по-мек, бездънен, а към това следва да прибавим и забавянето на ритъма. Така индивидът внушава доверие. Г-н Петков има една изравненост на гласа, който е в жълтата зона, т.е. той звучи другарски, ведро, кротко, на моменти леко налудно развеселено даже, което основава това чувство за дисонанс. Не можеш да приказваш за всички неща и по всички тематики с аудиторията с перманентна ведрина, с този скучен позитивизъм, който някои се пробват да ни натрапят, до момента в който липсва това чувство за достоверност. Така че господин Петков има преди всичко към този момент все по-голям проблем с достоверността на държанието си, т.е. със подозренията, които поражда неговото държание. Онова, което виждам като реакции в всекидневието и като чета по-сериозни мнения на тези изяви, мисля, че фокусът на аудиторията се насочва към това до каква степен достоверен е господин Петков. Когато имаш проблем с достоверността, ти губиш на две места – доверие в твоите морални качества, от една страна, а от друга – подозрение в твоите умствени достолепия.
С ведрина той прави обикновени неточности – бърка думи /„ куролация “/ и дава обещание дотации за авиолиния със Скопие, които са неразрешени от закона?
Това са от грешките, които към този момент бодат очите. Тяхното количествено струпване понижава гласа на тези, които се пробват да го оправдават с някакви почтени претекстове. Мисля, че некомпетентността на индивида, колкото и добре да е прикрита, тя наподобява малко на тъй наречените „ изгоди схеми “, на тяхната неплатежоспособност. И в България имаше компании, които сякаш продаваха някакъв артикул, правеха се грандиозни събития, на които акцентът беше върху това по какъв начин се държиш – да изглеждаш положителен, сполучлив, абсолютно оценен като престиж, а в действителност зад това се криеше едно огромно нищо и задачата бе да се въвлекат повече хора, които да дадат парите си, а след това дълго време ще си траят и ще си мълчат, тъй като са излъгани. Пример за това е и българката, създателка на криптовалута.
Защо хората не реагират?
Защото когато си сбъркал, когато не си забелязал, това е срамът от измамата. Не дребна част от обществото у нас, въпреки и да не го показва гласно, усеща отчаяние. Няма по какъв начин тези неточности на господин Петков да са инцидентни, тъй като те станаха прекомерно доста.
Г-н Петков и обграждане, обаче, умеят да „ скърцат със зъби “, когато уреждат близки на държавна хранилка – информация промяната на Бордовете на значимите държавни предприятия? Тогава няма неточности, няма усмивки и няма сбъркани думи?
Очевидно става дума за тим. Прагматизмът надвива, когато става дума за персонални ползи. Г-н Петков даде сигнали по тази причина, само че увлечени от омразата към предходните ръководещи, къде от еуфория, пропуснахме нещо значимо, а то е, че той е бил политическо лице. Г-н Петков е един от основателите на „ Да, България “, само че никой не обърна внимание, че той доста бързо се отхвърля от политическата си кариера, когато схваща, че това нарушава прагматичния му интерес, който е обвързван с негов план със Софийския университет. Той би трябвало да направи курс там, само че е имало ограничаване да бъде политическо лице и той незабавно се отхвърля от политическите си пристрастия. Ако съдим от този акт, той е подготвен да скъса с политическите си убеждения в името на бизнес ползите си. Мисля, че това е задоволително сладкодумен акт.
Не желая да се причисля към групата на злорадстващите, само че не желая да си спестя и удовлетворението, че рано ги забелязах тези неща, евентуално и други хора са го създали, тъй като това е образец какво води изборите на господин Петков. Разбира се, той ни го опакова в този момент като ангажимент, че този прагматичен метод ще бъде въведен в делата на страната. Само че бързо започнаха да падат обособени пердета, които прикриваха декора на бутафорната история с смяната, която ни опаковаха и предложиха предходната година.
Г-н Йорданов, маркетингов трик ли е дежурната усмивка на премиера Кирил Петков, известна оттатък океана като „ Hi-Bye “/„ Здравей-Довиждане “/ просвета на държание, с което индивидът е общителен, само че остава на отдалеченост от близките?
Ако приказваме за човешкия маркетинг, с който ние продаваме себе си на близките, то е разказан от Ървин Групмън преди 60 години. Това е един откривател на общественото показване на „ Аза “, приказва за това по какъв начин хората умишлено и неумишлено ръководят усещанията си, какви тактики на себепредставяне оферират на близките и до каква степен сполучливи са те. Има два претекста, с който хората го вършат. Единият, с цел да бъдем харесвани и одобрявани, а другият е да реализираме въздействие и власт. Ако би трябвало да направя незадълбочено съпоставяне сред предходния постоянен министър председател и сегашния, може би при този е повече желанието да бъде одобряван. Не, че на предходния му липсваше, само че при него акцентът беше на въздействието и властта като претекст. Бившият ни министър председател беше упрекван, че е човек, който се хвали и обича да приема похвали към ръководството си. Но спрямо господин Петков е безспорен дилетант в този индикатор. Не съм виждал нито един български общественик, който да приказва толкоз доста за себе си.
Когато приказваме за персоналните си качества, нормално се опитваме да внушим, да опишем характера си. Г-н Петков има фиксация върху това, тъй като всичките му изявления, в случай че се проучват като тактика на себепредставяне, извънредно доста се концентрират върху това вербално показване, което значи, че той има съмнение хората с по какъв начин го одобряват. Особено значим е и вокалният дисонанс при господин Петков, което наричате хилене и нездрава ведрина, която излъчва във всяка една обстановка, несъмнено, опакована медийно като младост, безстрашие, позитивизъм. Много от нас помнят едни други дръзновени хора през 90-те години, които ни оставиха дълго да изплащаме заемите им.
Г-н Петков има поредност изяви, които стават обект на зевзеците в обществените мрежи, а даже и в елементарни диалози сред хората. Те пораждат обезпокоително няколко въпроса. Тук поставям и категорията на хората, които избират напълно съзнателно да отдават тези неточности на някаква неумелост и присъщата за начинаещия „ театрална тресчица “. Бих споделил, че за господин Петков обществената сцена не е нещо ново. Самият факт, че преди този момент той е взел участие в доста излъчвания, с цел да промотира съмнителния артикул, зад който стои. Това е препоръка, че той няма толкоз паники с общественото си държание. От друга страна, от осем месеца той е дейна фигура в общественото пространство. Така че аз не бих отдал грешките на неумелост и акомодация към локалното законодателство и нрав. В последна сметка, в случай че вземем сериозната рекламация на просветителния му ценз, аз мисля, че някои неща като това по какъв начин да се държиш, се учат пребивавайки в институциите. Институцията, с която той се разпознава, е задоволително авторитетна и считам, че тя учи на обикновени обноски, образование и съответно държание.
Говорим за това хилене не на място на церемонията при встъпването в служба на президента Радев?
Един може да го оцени като хилене, различен като ведрина. Ако използван научни подходи, особено за вокалната и интонационната режисура на гласа има закон, че човек стартира с ведрина контакта. За да наподобява сериозен, той употребява по-ниски характерности на гласа си и го прави по-мек, бездънен, а към това следва да прибавим и забавянето на ритъма. Така индивидът внушава доверие. Г-н Петков има една изравненост на гласа, който е в жълтата зона, т.е. той звучи другарски, ведро, кротко, на моменти леко налудно развеселено даже, което основава това чувство за дисонанс. Не можеш да приказваш за всички неща и по всички тематики с аудиторията с перманентна ведрина, с този скучен позитивизъм, който някои се пробват да ни натрапят, до момента в който липсва това чувство за достоверност. Така че господин Петков има преди всичко към този момент все по-голям проблем с достоверността на държанието си, т.е. със подозренията, които поражда неговото държание. Онова, което виждам като реакции в всекидневието и като чета по-сериозни мнения на тези изяви, мисля, че фокусът на аудиторията се насочва към това до каква степен достоверен е господин Петков. Когато имаш проблем с достоверността, ти губиш на две места – доверие в твоите морални качества, от една страна, а от друга – подозрение в твоите умствени достолепия.
С ведрина той прави обикновени неточности – бърка думи /„ куролация “/ и дава обещание дотации за авиолиния със Скопие, които са неразрешени от закона?
Това са от грешките, които към този момент бодат очите. Тяхното количествено струпване понижава гласа на тези, които се пробват да го оправдават с някакви почтени претекстове. Мисля, че некомпетентността на индивида, колкото и добре да е прикрита, тя наподобява малко на тъй наречените „ изгоди схеми “, на тяхната неплатежоспособност. И в България имаше компании, които сякаш продаваха някакъв артикул, правеха се грандиозни събития, на които акцентът беше върху това по какъв начин се държиш – да изглеждаш положителен, сполучлив, абсолютно оценен като престиж, а в действителност зад това се криеше едно огромно нищо и задачата бе да се въвлекат повече хора, които да дадат парите си, а след това дълго време ще си траят и ще си мълчат, тъй като са излъгани. Пример за това е и българката, създателка на криптовалута.
Защо хората не реагират?
Защото когато си сбъркал, когато не си забелязал, това е срамът от измамата. Не дребна част от обществото у нас, въпреки и да не го показва гласно, усеща отчаяние. Няма по какъв начин тези неточности на господин Петков да са инцидентни, тъй като те станаха прекомерно доста.
Г-н Петков и обграждане, обаче, умеят да „ скърцат със зъби “, когато уреждат близки на държавна хранилка – информация промяната на Бордовете на значимите държавни предприятия? Тогава няма неточности, няма усмивки и няма сбъркани думи?
Очевидно става дума за тим. Прагматизмът надвива, когато става дума за персонални ползи. Г-н Петков даде сигнали по тази причина, само че увлечени от омразата към предходните ръководещи, къде от еуфория, пропуснахме нещо значимо, а то е, че той е бил политическо лице. Г-н Петков е един от основателите на „ Да, България “, само че никой не обърна внимание, че той доста бързо се отхвърля от политическата си кариера, когато схваща, че това нарушава прагматичния му интерес, който е обвързван с негов план със Софийския университет. Той би трябвало да направи курс там, само че е имало ограничаване да бъде политическо лице и той незабавно се отхвърля от политическите си пристрастия. Ако съдим от този акт, той е подготвен да скъса с политическите си убеждения в името на бизнес ползите си. Мисля, че това е задоволително сладкодумен акт.
Не желая да се причисля към групата на злорадстващите, само че не желая да си спестя и удовлетворението, че рано ги забелязах тези неща, евентуално и други хора са го създали, тъй като това е образец какво води изборите на господин Петков. Разбира се, той ни го опакова в този момент като ангажимент, че този прагматичен метод ще бъде въведен в делата на страната. Само че бързо започнаха да падат обособени пердета, които прикриваха декора на бутафорната история с смяната, която ни опаковаха и предложиха предходната година.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ