Как се е появил първият хляб? И с какво са се хранели преди 8 000 години
какво са се хранили преди 8 000 години? Има ли общо сред праисторическата и актуалната кухня? И по какъв начин се е появил първият самун?
Част от непознатото разкриват разкопки край врачанското село Оходен.
"Защото ряпата, зелето, баклата са били зеленчуците в нашия регион, които са били съществена храна, преди да се появят всички "гости " от Америките – картофите, царевицата, домати и други зеленчуци. Това са ни били зеленчуците ", изясни кулинарният историк Ангел Ангелов в ефира на
Част от кореноплодните са доста известни в кухнята ни и през днешния ден – алено цвекло, жито и други.
Как обаче са готвели хората живели край днешното село Оходен преди цели 80 века?
По най-кратката рецепта варели във вода месо, корени и семена. Водата – от близката река. Корените – всеки, който може да се сдъвче и да нахрани индивида, а семената – от разнообразни треви, елда, синап и главно житни.
Дали са пречистени или не, тази рекламация идвала последователно с опита.
"Не можем да си представим, че ще ядем това, което са яли праисторическите хора, тъй като времената са по-динамични. Някога, с цел да си доставят някакво ястие, е трябвало доста време и с това са се занимавали хората. Днешното време е динамично и гледаме да сме по-практични, по-прагматични и ядем и доста нездравословни храни ", счита етно кулинарят Цветан Дочев.
Находките в неолитното населено място край Оходен обаче сочат, че и праисторическите хора са имали на трапезата си алкохол – вино от дренки.
Дивите плодове и сладките корени надалеч не минавали за десерт.
"Мисля, че сегашната ни визия за лакомство, т.е. да се наградим с нещо доста по-хубаво, преди го е нямало. Имало е - да има или да няма, да се нахраниш или да гладуваш. Това в действителност е било. Доброто време е когато има, а неприятното време, когато няма ", изясни Ангелов.
Смята се, че това е повода да бъде основан и хлябът – с цел да има храна за по-дълго време.
Част от непознатото разкриват разкопки край врачанското село Оходен.
"Защото ряпата, зелето, баклата са били зеленчуците в нашия регион, които са били съществена храна, преди да се появят всички "гости " от Америките – картофите, царевицата, домати и други зеленчуци. Това са ни били зеленчуците ", изясни кулинарният историк Ангел Ангелов в ефира на
Част от кореноплодните са доста известни в кухнята ни и през днешния ден – алено цвекло, жито и други.
Как обаче са готвели хората живели край днешното село Оходен преди цели 80 века?
По най-кратката рецепта варели във вода месо, корени и семена. Водата – от близката река. Корените – всеки, който може да се сдъвче и да нахрани индивида, а семената – от разнообразни треви, елда, синап и главно житни.
Дали са пречистени или не, тази рекламация идвала последователно с опита.
"Не можем да си представим, че ще ядем това, което са яли праисторическите хора, тъй като времената са по-динамични. Някога, с цел да си доставят някакво ястие, е трябвало доста време и с това са се занимавали хората. Днешното време е динамично и гледаме да сме по-практични, по-прагматични и ядем и доста нездравословни храни ", счита етно кулинарят Цветан Дочев.
Находките в неолитното населено място край Оходен обаче сочат, че и праисторическите хора са имали на трапезата си алкохол – вино от дренки.
Дивите плодове и сладките корени надалеч не минавали за десерт.
"Мисля, че сегашната ни визия за лакомство, т.е. да се наградим с нещо доста по-хубаво, преди го е нямало. Имало е - да има или да няма, да се нахраниш или да гладуваш. Това в действителност е било. Доброто време е когато има, а неприятното време, когато няма ", изясни Ангелов.
Смята се, че това е повода да бъде основан и хлябът – с цел да има храна за по-дълго време.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ