Византия: стереотипи и факти
Какво представлявала Византийската или както самите нейни жители я наричали – Ромейската (Римската) империя? На тази тематика са оповестени стотици, а може би и хиляди научни писания, книги, публикации и художествени творби.
Стените на Константинопол
Може да се каже, че това била неповторима за Средновековието страна, с която не можелa да се съпоставя нито една от европейските, а от другите – може би единствено Kитайската империя Тан. Традициите на Римската империя, манталитетът на народите от Източното Средиземноморие и Православието породили необикновена просвета, която 1000 години оказвала въздействие върху цяла Европа. Формалната безспорна власт на императора в действителност била лимитирана със стотици невидими влакна от ползите на разнообразни обществени групи и центрове на въздействие, а фактическото ръководство на голямата империя се правило от професионално чиновничество.
Възстановка на Константинопол
Ако сегашен човек се озове в Средновековието, той най-лесно ще се приспособява точно във Византия. Освен естествената за нас система на цивилен връзки, останали от Рим и развити от византийските императори, там имало учебни заведения, публични библиотеки, държавна поща, течаща вода, професионални спортисти и прародители на днешните стратегии за обществено слаби хора.
Византия била изумително демократична империя. Социалните „ лифтове “ издигали всички, които били умни, смели и съобразителни. Императори ставали селяни и представителите на етнически малцинства, скопци командвали армията, а слепци – флотата. Приказката за Пепеляшка, когато принцът си търси брачна половинка измежду девойките от народа, без значение дали имат благороден генезис, води началото си точно от този бит на византийските императори.
Възстановка на Константинопол
Слабите исторически познания обаче, са спомогнали да се утвърдят разнообразни подправени стандарти за Византия.
Първият стандарт: Византия била империя на безконечен крах. Това факсимиле е основано от видния британски историк от XVIII в. Едуард Гибън и неговия труд „ Историята на упадъка и разрушението на Римската империя “. Като цяло, приносът на Гибън за византинистиката е подозрителен. От една страна, той съживил интереса към тази просвета, само че от друга, не се придържа към правилото на историческата обективност. Опитвайки се да открие в предишното урок за сегашното, Гибън показва традиционалистката Византия като някакъв гробар на римското пасионарно великолепие.
Погрешността на този метод е явна. Византия съществувала над 1000 години – от 395г. до 1453 година Държава, която е в „ крах “ (или даже единствено застой) едно хилядолетие – това е все едно човек да боледува тежко 120 години. Възниква въпросът: по какъв начин тази „ постоянно разлагаща се “ страна надживяла други, които били „ здрави “? При това, против непрекъснати, непрекъснати и страховити външни закани? Въобще, Гибън е прекомерно преднамерен. Византия – това не е Рим от времето на упадъка, а Рим, прераждащ се за оцеляване в Средновековието.
Втори стандарт: Византия била теократична (религиозна) монархическа тирания. Но властническото самодържавие и етатизмът (силната държава) били наложителна мярка за опазване на пространството, населявано от хора с прекомерно разтревожен нрав. Средностатистическият гражданин на Константинопол, без значение от благосъстоянието и занятието си, бил образован и буен индивидуалист, обожател на спортни надпревари и на теологични разногласия с минимално почитание към властта. Кървавите улични протести, които започвали със разногласието на неколцина души по отношение на религиозни проблеми или резултатите от последните надбягвания на хиподрума, в Константинопол се считали за нещо нормално. Сред всички византийски императори единствено трима умряли от естествена гибел.
Стереотип трети: Византия била нападателна страна. Това е срещу обикновената историческа истина. Всъщност византийците не обичали да водят война, по което се различавали коренно от болшинството нации през Средновековието. Всички войни, които те водили, били или отбранителни, или опити за възобновяване на изгубени по-рано територии. Но в случай че ромеите не биха могли да се борят, те нямало да устоят и 10 години. Налагало им се да се пазят през цялата си история, много постоянно на няколко фронта. Константинопол бил обсаждан 24 пъти, само че високомерен единствено 2.
Стереотип четвърти: Византия била страна на поети, учени и мъдреци. Това било внушено от Уилям Йейтс: великият ирландски стихотворец получил незаличими усещания от фреските на храмовете на Равена, които и до през днешния ден резервират духа на Византия от времето на Юстиниан Велики. Разбира се, този мироглед е доста идеализиран, само че в него има рационално зърно: равнището на просвета и обучение във Византия било доста по-високо, в сравнение с във всяка европейска страна от Средновековието. През целия интервал на битие на Византия действат висши учебни заведения и библиотеки, в това число известният Магнаурски университет и Императорската библиотека, която запазила доста скъпи антични книги, макар пожарите в смутните времена.
Стереотип пети: Византия била център на интриги, коварства и хитра „ многовекторна “ дипломация. Разбира се, че е по този начин – само че това го настояват враговете й. Като се има поради дефицитът на бойци, умеенето да се насъскат едни от враговете на империята против други било въпрос на живот и гибел в продължение на доста епохи. А във вътрешната си политика Византия, както всяка бюрократична страна, страдала от непрекъснати интриги и огромна корупция.
Какво дала Византия на потомците? Много повече, в сравнение с е признато да се счита. Под натиска на турците византийските аристократи и учени бягали на Запад, като носели книгите на античните класици. Преводите им сложили основите на италианския Ренесанс.
Какъв би бил светът без Втория Рим?
Простичко е: в случай че Византия, подкрепена от българския кан Тервел, не беше спряла 200-хилядната войска на арабите през 717 година, по-късно в Западна Европа щяха да господстват джамии, а не катедрали (отделен въпрос е, че в наши дни тече този процес).
Византия ни даде светите братя Кирил и Методий – а оттова и могъщата просвета, учредена на кирилицата и Православието, които ни резервираха през вековете на тествания. И това напълно не е малко, с цел да изпитаме възприятие на историческа признателност.
