Какво представлява шваномът? Шваномът или невриномът представлява доброкачествен тумор, произхождащ

Какво съставлява шваномът?

Шваномът или невриномът съставлява незлокачествен израстък, произхождащ от миелоидната обвивка на нервните нишки, която се състои от Шванови кафези.

Всеки нерв в тялото е предпазен от обвивка. Шваномът е израстък, който се развива от обвивката на нервите в периферната нервна система, в частите на нервната система, които не се намират в основния или в гръбначния мозък.

Шваномите нормално са доброкачествени, което значи, че не дават метастази и не са мощно животозастрашаващи.

Злокачествени шванмоми съществуват, само че те са доста редки. Обикновено се появяват в краката, долната част на гърба и горната част на ръцете.

В взаимозависимост от местоположението и размера, шванмомите могат да причинят трайни увреждания на нервите. Акустичните невроми могат от време на време да причинят трайна загуба на слуха.

Повечето хора с шванмоми имат единствено един израстък, само че при някои пациенти е допустимо да са се развият

и повече. Множество шваноми нормално са резултат от шваноматоза. Това

рядко положение е

наречено неврофиброматоза -

генетично заболяване, при което се образуват тумори в нервната тъкан. Друга форма, наречена неврофиброматоза вид 2, също може да аргументи швономи.

Неврофиброматоза вид 1 се дължи на разновидност на 17 хромозома, където се кодира информация за синтезата на протеин, който управлява растежа на клетките. При неговата липса, поради разновидност, клетките се разрастват неконтролируемо. Тази форма на неврофиброматоза е по-често срещана, назовава се още болест на Реклингхаузен.

Неврофиброматоза вид 2 се дължи на разновидност на 22 хромозома и сходно на вид 1 е виновна за неналичието на белтък, който да управлява растежа на клетките. Тази форма е по-рядко срещана, при нея има формиране на голям брой дребни тумори в региона на гръбначните и мозъчните нерви, което най-често води до загуба на слуха.

Какви признаци може да провокира шваномът?

Шваномите нормално не провокират признаци преди да станат задоволително огромни и да окажат напън върху близките тъкани. Може да се появи болежка в региона на засегнатия нерв. Други признаци, които могат да зародят:
Видима бучка под кожата; Остра, пронизваща болка; Мускулна слабост; Скованост Болка

през нощта в гърба или врата.
В взаимозависимост от това къде се намира шванономът, признаците може да се развият в региона на лицето, ръцете, краката или торса. Симптомите могат да се трансформират с увеличението на тумора.

Много шваноми пораждат от обвивката на нерва, който свързва вътрешното ухо и мозъка, прочут като вестибуларен шваном или акустична неврома. Симптомите, които може да аргументи:
Намаляване и постепенно утежняване на слуха в едното ухо; Шум в ушите и проблеми със слуха в едното или и двете уши; Нарушен баланс и координация; Скованост и изтръпване на лицевите мускули; Главоболие; Тромава походка. Свързани публикации.. Глиом на зрителния нерв - най-важното за тумора 0 Мултиформен глиобластом - характерности 0 Неврофиброматоза вид 1 при децата - засягане на кожата и ЦНС 0

Как се слага диагнозата за шваном?

Поставянето на диагнозата за шванмомите е мъчно, тъй като техните признаци са сходни на тези на доста положения. Също по този начин прогресират доста постепенно и всички признаци, които провокират, нормално са леки, даже и да са забележими.

Изследването на неврологичен статус при невролог, включващо оценка на функционалностите на нервната система на пациента е от изгода за слагането на диагнозата.

Рентген, ултразвук, томография или магнитен резонанс са от изгода, с цел да се дефинира засегнатата област. Вземане на биопсия за определане на типа на тумора.

Какво е лекуването за шваном?

Обикновено лекуването на шваномите е оперативно. Те постоянно могат да бъдат изстъргвани, без да се увредят нервите. Времето за възобновяване и всички останали признаци могат да варират според от размера и местоположението на шванома.

Ако шваномът е дребен и не предизвиква проблеми, лекарят може единствено да следи тумора за признаци на напредък или смяна, това става посредством образна диагностика.

Ако туморът е недоброкачествен, може да се прибегне до радиохирургия, химиотерапия и имунотерапия. 3877