Какво представлява паническата атака? Какви са причините и симптомите на

Какво съставлява паническата офанзива? Какви са аргументите и признаците на това разстройство? Как да лекуваме паничните офанзиви? В тази публикация ще научите отговорите на всички тези въпроси.

„ След няколко изтощителни години с офанзиви на суматоха, внезапно съм спокойна. Не за няколко седмици.

Възможно ли е ПА да се самоизлекува или ще се върне? “ В този случай еднопосочен отговор не може да има.

Нека да проучваме механизма на ПА (паническата атака).

Атаки на суматоха: какви са признаците, аргументите за разстройството и по какъв начин да се лекувате

Първо: синдромът на ПА би трябвало да бъде диагностициран от доктор. Този синдром е доста сходен на редица други тревожни разстройства, от време на време се комбинира с тях и от време на време е демонстрация на органични болести. Химията на тези болести е толкоз тънка и друга, че единствено един доктор може да се оправи с нея. Самодиагностиката в интернет или по съвет от другари не е добре.

Паническата офанзива е върхът на айсберга. Подобно на всяко соматомно разстройство, ПА има редица телесни признаци, които не са свързани със соматично заболяване.

Да, има композиция от физически ясно изразени признаци: бързо сърцетуптене, гръдна болежка, чувство за задушаване, зашеметяване, възприятие за дезориентация. Но вие ще се съгласите, всеки, който е провел маратон, е имал сходни признаци. ПA се характеризира с доста разкриващ психически съставен елемент: суматоха. Основното нещо, което толкоз изтезава страдащия, е страхът да умрем от всички тези признаци.

Съгласете се със същите физически признаци с бегача – разликата е чисто психическо свойство. Бегачът е наясно, че избран товар ще го накара да изпадне в здравословно положение, което от време на време е доста сериозно. Той е привикнал с това и знае сигурно, че признаците ще преминат при избрани условия, които бегачът фактически управлява. За него това са неизбежните разноски за реализиране на триумф.

Паническото разстройство се характеризира с липса на надзор, изненада, неконтролируемост на офанзивата. Подобно на друго соматологично разстройство, ПА е и цена, само че на различен развой – процесът на „ не посредством този орган “.  

Пациентът получава проявления на тялото на неумишлено равнище, или надълбоко подценен вътрешен спор.

По някаква причина човек е изгубил способността си да осъзнава своите усеща, потребности, страсти, да разграничава и съответно да ги демонстрира. Когато обстановката „ случва се нещо, само че не е ясно какво “ се изкриви в стеснен диапазон, човек отхвърля това равнище на реакции, които са елементарни и не изискват осъзнатост – на детските реакции на тялото.

Например: човек в избран миг от живота си (по-често в детството) развива поведенчески модел, който му разрешава да оцелее. „ Седни безшумно, положителните девойки седят безшумно до майка си! “. И желаете да се харесате на майка си: тя ви храни, пази, пее песни и мъртвило … И момичето седи безшумно …
Годините минават, момичето се трансформира в човек, и като гений, като образован, като добра известност … само че триумф, задоволеност от живота не идва … Концепцията за „ седи безшумно “ не се вписва с него и участва, където то има прочут триумф и прогрес, само че би трябвало да седне безшумно …
По този метод се получава детската конюнктура, в един миг се постанова да оцелеят, и времето нетрансформирано влиза в спор със сегашната обстановка от живота.
 
Но осъзнаването на въздействието на отношението на детето към неговия личен живот постоянно е отвън силата на човек. Но той „ клюкарства “ с неразбираеми интуиции, подозрения и неодобрение.

Всеки път, когато извършва желанията си с неразбираемо държание за себе си, човек изпитва напрежение. От време на време, година след година. И от време на време напрежението и спорът са толкоз ярки, че тялото просто излиза отвън надзор – в нашия случай паник офанзива.

Друг забавен факт е, че самата ПА е построена върху страха от гибелта. По време на паническата офанзива сме надълбоко уверени, че ще умрем от това, което се случва с тялото и извънредно се опасяваме от него. Страх от гибелта!

Средната стойност за всеки човек е разбирането, че гибелта е неизбежна. Да, не е прелестно да мислим за това, само че в действителност нямаме време да се замислим. Носим живота си – някои бурни достижения, нечии проблеми.

Повечето хора схващат, че живот, цялостен и ефикасен до старостта, ще донесе отмалялост.

Но в случай че животът минава около вас, или не се чувствате стопанин на личния си живот, че не сте почнали да живеете истиснски – това е спор. И то на много високо равнище.

Екзистенциална (семантична) празнина – като цяло една доста мощна платформа за соматоформни разстройства, включително И ПA.

Въпросите „ Кой съм аз? “, „ Защо съм? “ Възникват съвсем постоянно. Всеки, който откри пътя си,  се оправя с този феномен. Обаче, хората, които не са способни съответно да улавят повърхността, да правят оценка своя опит и да се придвижват към разрешаването на проблемите- тялото дава отговор на тези въпроси: признаци и синдроми.

Но назад към нашия въпрос: Да се лекуват или да не се лекуват пристъпи на суматоха?

Паническата офанзива не се лекува в смисъл на фармакотерапия. Разбира се, признаците са медицински следени, човек се учи на държание. Но казусът се отстрани посредством разрешаването на спора, който го поражда. Това се прави в психотерапията.

Разбира се, може да се случи,така че методът на живот разрешава на човек да разшири психологическия си запас, психическия си „ имунитет “, да го принуди да предприеме избрани дейности, които смазват, а може би даже вземат решение и вътрешния спор.

След това несъмнено: „ Синдром, довиждане! “.

Вероятно човек за известно време напуща конфликта с несъгласието по средата му, определяща живота му.

Но що се отнася до мен, по-добре е да работите в тази цел  целенасочено.

 

lekuvai.bg