Рецепта за превръщане на отпадъците в биотор
Какво съставлява градското компостиране? Или по какъв начин в междублоковите пространства, или вкъщи да сътворяваме био тор, която да употребяваме за растенията си.
Средно всяка година семействата в България генерират по 3 млн. тона битов боклук. От Министерството по околната среда регистрират позитивна наклонност
" Тенденцията е да понижават депонирането на боклуци, образуването на отпадъците, което са общонационалните цели. Тенденциите са до 2035 година е да рециклираме над 65% от генерираните боклуци “, сподели зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева пред bTV.
Държавата все още съумява да компостира или по различен метод казано да основава 100 000 тона биотор.
Междувременно в цяла България жители основават свои дребни компостери, където създават от боклука си органична почва. Само в София има 12 такива места. Едно от тях e основано от 22-годишната Анастасия в централния столичен квартал " Лозенец “.
" Идеята беше просто да понижа хранителния боклук у дома, тъй като забелязах, че у дома произвеждаме доста хранителни боклуци, които изхвърляме в една найлонова торбичка. Примерно обелки от зеленчуци и плодове да се разградят благодарение на микроорганизми, тогава се получава една прелестна почва за растенията “, споделя пред bTV Анастасия Бобчева, която е член на фондация " Корен “.
Вече година 13 семейства употребяват компостера.
" Много е значимо да се изхвърлят органични отпадъци - кухненски или култивиран такива. Това са разнообразни обелки от зеленчуци и плодове - банани, ябълки, моркови, всевъзможни. Утайка от кафе също може, когато си пиете кафето заран. Или билки от чай също. А от сухата страна са трици, дървени стърготини, които ние използваме главно, сухи листа клончета всевъзможни. Много е значимо да не се хвърлят скотски артикули. Никакво месо, тъй като може да се привлекат неприятели, тъй като може да се появят патогенни организми и се забавя процесът на разграждане “, споделя още Бобчева.
Всичко това има потребност от О2, по тази причина един път седмично се разбърква.
Подобен компостер сред блоковете се поддържа от жителите и на квартал " Надежда “.
" Ако всеки желае да си построи подобен компостер на открито, е доста значимо чия благосъстоятелност е земята. Ако е частна - е задоволително да се желае разрешение от всички живущи вътре в постройката и домоуправителя. Ако пък е благосъстоятелност на общината, тогава е хубаво да се желае позволение от общината “, изясни дамата.
Рецепта за основаване на компостер: нужна ни е кофа с дребни дупки, с цел да влиза въздух, на дъното слагаме съчки, където се отича влагата при разложение, покриваме ги с картон, а върху него построяваме компостната примес, като започваме с елементарна пръст, прибавяме всевъзможен тип органични боклуци и покриваме с дървени стърготини, листа или плява.
А най-после прибавяме и нещо от нас.
Други създават вкъщи компост, само че благодарение на червеи. Освен почва, алените калифорнийски червеи създават и течна тор.
Средно всяка година семействата в България генерират по 3 млн. тона битов боклук. От Министерството по околната среда регистрират позитивна наклонност
" Тенденцията е да понижават депонирането на боклуци, образуването на отпадъците, което са общонационалните цели. Тенденциите са до 2035 година е да рециклираме над 65% от генерираните боклуци “, сподели зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева пред bTV.
Държавата все още съумява да компостира или по различен метод казано да основава 100 000 тона биотор.
Междувременно в цяла България жители основават свои дребни компостери, където създават от боклука си органична почва. Само в София има 12 такива места. Едно от тях e основано от 22-годишната Анастасия в централния столичен квартал " Лозенец “.
" Идеята беше просто да понижа хранителния боклук у дома, тъй като забелязах, че у дома произвеждаме доста хранителни боклуци, които изхвърляме в една найлонова торбичка. Примерно обелки от зеленчуци и плодове да се разградят благодарение на микроорганизми, тогава се получава една прелестна почва за растенията “, споделя пред bTV Анастасия Бобчева, която е член на фондация " Корен “.
Вече година 13 семейства употребяват компостера.
" Много е значимо да се изхвърлят органични отпадъци - кухненски или култивиран такива. Това са разнообразни обелки от зеленчуци и плодове - банани, ябълки, моркови, всевъзможни. Утайка от кафе също може, когато си пиете кафето заран. Или билки от чай също. А от сухата страна са трици, дървени стърготини, които ние използваме главно, сухи листа клончета всевъзможни. Много е значимо да не се хвърлят скотски артикули. Никакво месо, тъй като може да се привлекат неприятели, тъй като може да се появят патогенни организми и се забавя процесът на разграждане “, споделя още Бобчева.
Всичко това има потребност от О2, по тази причина един път седмично се разбърква.
Подобен компостер сред блоковете се поддържа от жителите и на квартал " Надежда “.
" Ако всеки желае да си построи подобен компостер на открито, е доста значимо чия благосъстоятелност е земята. Ако е частна - е задоволително да се желае разрешение от всички живущи вътре в постройката и домоуправителя. Ако пък е благосъстоятелност на общината, тогава е хубаво да се желае позволение от общината “, изясни дамата.
Рецепта за основаване на компостер: нужна ни е кофа с дребни дупки, с цел да влиза въздух, на дъното слагаме съчки, където се отича влагата при разложение, покриваме ги с картон, а върху него построяваме компостната примес, като започваме с елементарна пръст, прибавяме всевъзможен тип органични боклуци и покриваме с дървени стърготини, листа или плява.
А най-после прибавяме и нещо от нас.
Други създават вкъщи компост, само че благодарение на червеи. Освен почва, алените калифорнийски червеи създават и течна тор.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ