Добрите служители отиват където си искат
Какво вършат от ден на ден страни, с цел да притеглят цифрови номади, и може ли България да бъде измежду желаните дестинации
Тези дни се завърнах от Африка. Не е изключително автентично – доста хора бяха избрали Занзибар, с цел да сложат алегоричен или дословен завършек на изолацията, да се полюбуват на плажове, слънце, празненства и прясна храна. Но не това е значимото.
Впечатли ме една история. Разказа ми я локално момче – 27-годишният Уроми, който се интересуваше от история, от света отвън Африка. Беше научил съвършено френски език за по-малко от година, говореше малко полски, интересуваше се от българските думи. И имаше доста въпроси към мен (почти толкоз, колкото и аз имах към него). С най-естественото неразбиране, което можете да си визиите, ме попита: „ Как живеете там? Без да си помагате? Без да поддържате връзка непрестанно? Без да разчитате на другите към вас като на братя и сестри? “.
Замислих се дали е чак толкоз неприятно при нас. Не го усещах тъкмо по този начин. По-скоро се зачудих каква история има в мозъка на Уроми за България, за Европа.
За следващ път си дадох сметка за силата на историите. За въздействието на това, което споделяме, за облиците, които сътворяваме – волно (проактивно) или несъзнателно (пасивно). На тематиката за историите и общността ще се върна по-късно. А в този момент за цифровото номадство, или казано на актуалния диалект – за WFA (working from anywhere) културата.
„ Бърз интернет, страхотни гледки, вкусна храна, хубаво време, вълнуваща просвета и ниски цени за наем... “
Звучи като за България, само че в действителност не е. Това е начало на един от многото материали, писани за Португалия в опит да се нарежда като атрактивно място за цифрови номади. Не са единствено думи обаче.
От 1 февруари 2021 година Португалия прави действителни дейности – Мадейра ще достави номадите със лично „ село “. Понта до Сол ще бъде (и несъмнено към този момент е) първият район с пилотни планове, целящи да основат връзка сред локалните поданици и хората, работещи отдалечено, които интензивно се предизвикват да го посетят. Пилотната стратегия, която се организира от в този момент до 30 юни, предлага на цифровите номади гратис co-working пространство, WiFi и извънредни събития от 8:00 до 22:00 всеки ден в културния център John dos Passos. Членовете също имат достъп до Slack общественост и екип, който е разполагаем за поощряване на обмена сред номадите и локалните поданици. (Дистанционната работа може да бъде самотна, тъй че общественият аспект не е за подценяване.) Уловката? Жителите би трябвало да се ангажират да останат най-малко месец. Хърватия, Чехия, Естония, Грузия, Мексико, Норвегия, Барбадос – това са единствено част от другите страни, които задоволително в точния момент и изрично споделят „ добре пристигнали “ на хората, които желаят да работят отвред.
Тези дни се завърнах от Африка. Не е изключително автентично – доста хора бяха избрали Занзибар, с цел да сложат алегоричен или дословен завършек на изолацията, да се полюбуват на плажове, слънце, празненства и прясна храна. Но не това е значимото.
Впечатли ме една история. Разказа ми я локално момче – 27-годишният Уроми, който се интересуваше от история, от света отвън Африка. Беше научил съвършено френски език за по-малко от година, говореше малко полски, интересуваше се от българските думи. И имаше доста въпроси към мен (почти толкоз, колкото и аз имах към него). С най-естественото неразбиране, което можете да си визиите, ме попита: „ Как живеете там? Без да си помагате? Без да поддържате връзка непрестанно? Без да разчитате на другите към вас като на братя и сестри? “.
Замислих се дали е чак толкоз неприятно при нас. Не го усещах тъкмо по този начин. По-скоро се зачудих каква история има в мозъка на Уроми за България, за Европа.
За следващ път си дадох сметка за силата на историите. За въздействието на това, което споделяме, за облиците, които сътворяваме – волно (проактивно) или несъзнателно (пасивно). На тематиката за историите и общността ще се върна по-късно. А в този момент за цифровото номадство, или казано на актуалния диалект – за WFA (working from anywhere) културата.
„ Бърз интернет, страхотни гледки, вкусна храна, хубаво време, вълнуваща просвета и ниски цени за наем... “
Звучи като за България, само че в действителност не е. Това е начало на един от многото материали, писани за Португалия в опит да се нарежда като атрактивно място за цифрови номади. Не са единствено думи обаче.
От 1 февруари 2021 година Португалия прави действителни дейности – Мадейра ще достави номадите със лично „ село “. Понта до Сол ще бъде (и несъмнено към този момент е) първият район с пилотни планове, целящи да основат връзка сред локалните поданици и хората, работещи отдалечено, които интензивно се предизвикват да го посетят. Пилотната стратегия, която се организира от в този момент до 30 юни, предлага на цифровите номади гратис co-working пространство, WiFi и извънредни събития от 8:00 до 22:00 всеки ден в културния център John dos Passos. Членовете също имат достъп до Slack общественост и екип, който е разполагаем за поощряване на обмена сред номадите и локалните поданици. (Дистанционната работа може да бъде самотна, тъй че общественият аспект не е за подценяване.) Уловката? Жителите би трябвало да се ангажират да останат най-малко месец. Хърватия, Чехия, Естония, Грузия, Мексико, Норвегия, Барбадос – това са единствено част от другите страни, които задоволително в точния момент и изрично споделят „ добре пристигнали “ на хората, които желаят да работят отвред.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ