Момчето, което побеждава съдбата
Какво правиш, когато видиш човек със синдром на Даун? Обръщаш се? Изтръпваш, смятайки индивида с генетичното заболяване за жертван? Поглеждаш го? Съжаляваш го? Съжаляваш, че животът им е отредил на бъдат „ различни”.
Да, те са разнообразни.
Родени от играта на природата, от един друг танц на гените, който води до тяхната поява. Наричат ги „ слънчевите деца " . Защо тъкмо по този начин? Защото постоянно, безусловно постоянно носят усмивката на лицата си.
Категорично стоя зад тези думи. Огромни усмивки, които топлят всеки. Всеки, който има смелостта и щастието да се допре до тях. Един от тях е и героят в тази история – Пламен. Това е история за едно мощно, самоуверено сърце. За една заразителна усмивка, която не оставя никого апатичен.
„ Много, доста ми се радват… ”, това споделя самият Пламен.
Трудно някой може да остане апатичен към него. Трудно можеш да не се усмихнеш, когато се запознаеш с Пламен. Трудно можеш да не си зададеш въпросът: „ А моето опрощение, какво е?”
Преди време ви запознахме с Пламен, чието прелъщение да се набере на лостовете в парка бе доста по-силно от етикета, който получава от своето раждане - дете със синдром на Даун . Напук на ориста той към този момент тренира спортна гимнастика не при по кое време да е, а при именития Йордан Йовчев.
Стрийт фитнес без граници (ВИДЕО) Йордан Йовчев е основател на първия формален клуб по стрийт фитнес в България
„ Той се бори със болестта, което има в всекидневието си и все пак намира време за тренировки. Напредва извънредно бързо, тъй като най-много той има голямо предпочитание да тренира, той просто има доста сила. Той ни припомня, че не би трябвало да мрънкаме толкоз доста. На нас животът към днешна дата ни е дал доста повече, в сравнение с него.”, споделя Йовчев.
След всяка подготовка върху дланта му има мазоли, които провокират благополучие за него. Защо? Защото това е доказателство, че по време на тренировката е дал всичко от себе си. И не. Той не търси причина за опрощение, а повярвайте ми, той може да откри доста повече от нас.
Снимка: bTV
„ Чувствам се доста добре по време на подготовка. Много обичам спорта. Той ми носи доста страсти. Тук е занимателно и влагам доста, доста старания. Харесвам Йордан Йовчев, тъй като той тренира с мен. Хваща се с мен на халките, оказва помощ ми.”, споделя с голяма усмивка Пламен.”
Пламен проплаква преди 20 години в София. Ражда се с проблем в сърцето, което води до посиняване.Освен всичко друго, при него липсва един мускул, а има и чисто генетични проблеми. Това, което чуват родителите му от лекарите, мъчно се не помни.
Снимка: bTV
„ Питаха дали ще оставим Плами, тъй като Пламен ще почине. Тези деца умират. Майка му, несъмнено си го хареса доста, тъй като това бе нейното дете. Когато лекарката попита, добре де, вие не забелязвате ли нещо?”, спомня си с болежка бащата на Пламен.
От болничното заведение излизат със скандал още на втория ден. Отказват им имунизация, а бащата е безапелационен, че лекарите не са желали да носят отговорност. Медиците са били в още по-голям потрес от тях, тъй като не са знаели, по какъв начин да работят. Родителите на Пламен също изпадат в неподготвена обстановка. Не знаят, по какъв начин да подходят към него. Не знаят дали няма да бъде рисков. По това време литературата, обвързвана с даунчетата в България е била прекомерно лимитирана. Налага се да търсят информация от Русия, Австралия и Холандия.
Напук на думите на лекарите, Пламен израства като щастливо дете. Винаги изразял любовта си посредством мощни обятия, които от време на време имали противоположния резултат върху децата, хората. Но докоснеш ли се до Пламен, до усмивката му, мъчно можеш да не го обикнеш. На 12-годишна възраст обаче получава следващия пестник от ориста - остава полусирак, откакто майка му губи борбата с рака. Още едно затруднение, което животът е решил, че Пламен може да преодолее. Оттогава компактно до него стои Марияна – негов компаньон и най-хубав другар.
Снимка: bTV
„ Той беше като едно зверче, което не може да укротиш, тъй като желае да види света. Той беше като пружинка. Но няма човек, който да не го обича и да не го харесва него. И прочут и чужд. Просто е душа, няма сърце има… не знам какво, просто е страховит.”, споделя Марияна
Двамата минават през отхвърлянето от системата и обществото. Въпреки това,с доста старания съумяват. Пламен посещава обикновено учебно заведение, върви на логопед. До довеждане докрай на междинното си обучение Пламен получава нужните обществени помощи. Със завършването на 12 клас обаче за страната Пламен все едно изчезва, а месечните помощи са надалеч даже от минималната работна заплата. Животът обаче е решил и друго. Пламен претърпява две сърдечни интервенции и операция на очите. Но това към момента не е всичко.
„ В момента има проблем, той е със пейсмейкър и когато трябваше да го създадем, той беше воин, аз не знам дали бих могъл да го устоя. Казвахме му - това тук е пейсмейкър. Беше си го кръстил, ето това тук е Джордж, той ми оказва помощ. Всички споделяха, че той няма да се оправи. Но виждате. Той съумя.”, споделя гордият татко.
Снимка: bTV
Историята обаче не продължава нито с горест, нито с обезсърчение . Напротив. Продължава с усмивка. Пламен е ентусиазъм. Действа като подтик на всички деца в залата. Той не се интересува от това по какъв начин го виждаме ние, нито по какъв начин го възприемаме. Той знае единствено едно. Въпрос на персонален избор е, какво ще видиш с очите, които имаш.
Да, те са разнообразни.
Родени от играта на природата, от един друг танц на гените, който води до тяхната поява. Наричат ги „ слънчевите деца " . Защо тъкмо по този начин? Защото постоянно, безусловно постоянно носят усмивката на лицата си.
Категорично стоя зад тези думи. Огромни усмивки, които топлят всеки. Всеки, който има смелостта и щастието да се допре до тях. Един от тях е и героят в тази история – Пламен. Това е история за едно мощно, самоуверено сърце. За една заразителна усмивка, която не оставя никого апатичен.
„ Много, доста ми се радват… ”, това споделя самият Пламен.
Трудно някой може да остане апатичен към него. Трудно можеш да не се усмихнеш, когато се запознаеш с Пламен. Трудно можеш да не си зададеш въпросът: „ А моето опрощение, какво е?”
Преди време ви запознахме с Пламен, чието прелъщение да се набере на лостовете в парка бе доста по-силно от етикета, който получава от своето раждане - дете със синдром на Даун . Напук на ориста той към този момент тренира спортна гимнастика не при по кое време да е, а при именития Йордан Йовчев.
Стрийт фитнес без граници (ВИДЕО) Йордан Йовчев е основател на първия формален клуб по стрийт фитнес в България
„ Той се бори със болестта, което има в всекидневието си и все пак намира време за тренировки. Напредва извънредно бързо, тъй като най-много той има голямо предпочитание да тренира, той просто има доста сила. Той ни припомня, че не би трябвало да мрънкаме толкоз доста. На нас животът към днешна дата ни е дал доста повече, в сравнение с него.”, споделя Йовчев.
След всяка подготовка върху дланта му има мазоли, които провокират благополучие за него. Защо? Защото това е доказателство, че по време на тренировката е дал всичко от себе си. И не. Той не търси причина за опрощение, а повярвайте ми, той може да откри доста повече от нас.
Снимка: bTV
„ Чувствам се доста добре по време на подготовка. Много обичам спорта. Той ми носи доста страсти. Тук е занимателно и влагам доста, доста старания. Харесвам Йордан Йовчев, тъй като той тренира с мен. Хваща се с мен на халките, оказва помощ ми.”, споделя с голяма усмивка Пламен.”
Пламен проплаква преди 20 години в София. Ражда се с проблем в сърцето, което води до посиняване.Освен всичко друго, при него липсва един мускул, а има и чисто генетични проблеми. Това, което чуват родителите му от лекарите, мъчно се не помни.
Снимка: bTV
„ Питаха дали ще оставим Плами, тъй като Пламен ще почине. Тези деца умират. Майка му, несъмнено си го хареса доста, тъй като това бе нейното дете. Когато лекарката попита, добре де, вие не забелязвате ли нещо?”, спомня си с болежка бащата на Пламен.
От болничното заведение излизат със скандал още на втория ден. Отказват им имунизация, а бащата е безапелационен, че лекарите не са желали да носят отговорност. Медиците са били в още по-голям потрес от тях, тъй като не са знаели, по какъв начин да работят. Родителите на Пламен също изпадат в неподготвена обстановка. Не знаят, по какъв начин да подходят към него. Не знаят дали няма да бъде рисков. По това време литературата, обвързвана с даунчетата в България е била прекомерно лимитирана. Налага се да търсят информация от Русия, Австралия и Холандия.
Напук на думите на лекарите, Пламен израства като щастливо дете. Винаги изразял любовта си посредством мощни обятия, които от време на време имали противоположния резултат върху децата, хората. Но докоснеш ли се до Пламен, до усмивката му, мъчно можеш да не го обикнеш. На 12-годишна възраст обаче получава следващия пестник от ориста - остава полусирак, откакто майка му губи борбата с рака. Още едно затруднение, което животът е решил, че Пламен може да преодолее. Оттогава компактно до него стои Марияна – негов компаньон и най-хубав другар.
Снимка: bTV
„ Той беше като едно зверче, което не може да укротиш, тъй като желае да види света. Той беше като пружинка. Но няма човек, който да не го обича и да не го харесва него. И прочут и чужд. Просто е душа, няма сърце има… не знам какво, просто е страховит.”, споделя Марияна
Двамата минават през отхвърлянето от системата и обществото. Въпреки това,с доста старания съумяват. Пламен посещава обикновено учебно заведение, върви на логопед. До довеждане докрай на междинното си обучение Пламен получава нужните обществени помощи. Със завършването на 12 клас обаче за страната Пламен все едно изчезва, а месечните помощи са надалеч даже от минималната работна заплата. Животът обаче е решил и друго. Пламен претърпява две сърдечни интервенции и операция на очите. Но това към момента не е всичко.
„ В момента има проблем, той е със пейсмейкър и когато трябваше да го създадем, той беше воин, аз не знам дали бих могъл да го устоя. Казвахме му - това тук е пейсмейкър. Беше си го кръстил, ето това тук е Джордж, той ми оказва помощ. Всички споделяха, че той няма да се оправи. Но виждате. Той съумя.”, споделя гордият татко.
Снимка: bTV
Историята обаче не продължава нито с горест, нито с обезсърчение . Напротив. Продължава с усмивка. Пламен е ентусиазъм. Действа като подтик на всички деца в залата. Той не се интересува от това по какъв начин го виждаме ние, нито по какъв начин го възприемаме. Той знае единствено едно. Въпрос на персонален избор е, какво ще видиш с очите, които имаш.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ