Стефан Данаилов пред bTV: Какво по-хубаво има от това да те обичат
Какво по-хубаво има от това да те обичат – това сподели пред bTV точно на 75-ия си рожден ден известният български артист Стефан Данаилов.
Любовта в връзките на хората по някакъв метод би трябвало да се поддържа, уверен е той.
„ Важното е да си прям в любовта си, това да не бъде вид двуличие. Много съм мразел фразата „ Обичам те” да става официална. По-добре да я кажеш рядко, когато усещаш това възприятие, в сравнение с с цел да демонстрираш някакво чувство”, сподели още Стефан Данаилов.
Какъв е той като мъж, човек и сътрудник, описват три дами, които са имали удоволствието да бъдат негови екранни партньорки:
-->
Виолета Гиндева
„ Ние бяхме два следващи класа в НАТФИЗ, тогава ВИТИЗ. Те бяха по-големите, батковците и каките, ние бяхме след тях. И в това другарство като студенти - там сме се срещнали някъде, само че аз не помня по кое време е било първото ни запознанство. Разбира се, ориста по този начин се стече, че работихме доста дружно и, бих споделила, забавно и сполучливо.
Когато снимахме един от епизодите на „ Черните ангели”, когато моята героиня и неговият воин отиват пред дома на черния военачалник и би трябвало да го убият, да го разстрелят. Но огромна изненада, всеобща за всички ни, върви камерата, снима, пристигна ред да насоча револвера – не мога да натисна спусъка! Четири дубъла един след различен, стигаме до там и не мога да натисна спусъка! Всички се видяхме в знамение, аз плача, изобщо огромна драма!
И тогава Стефан се обади и вика: Виж в този момент, същата история имах в „ На всеки километър”, единствено че там трябваше да изстрелвам с автомат! А ти с някакъв револвер. Въпросът е един път да натиснеш спусъка. Аз като натиснах спусъка - край! Оттам нататък изстрелвам нон стоп, до ден сегашен не съм спрял”.
Камелия Тодорова
" Имаше един ваучър в „ Симеоново” на негов другар, който живееше в същата кооперация, в която той живее. Там се вихреше заплашителен ваучър и той се появи по едно време...Тогава го видях за пръв път. Разбира се, аз съм го виждала на фотосите на „ Черните ангели”, тъй като участвах в някои от масовките.
Странното беше, когато ме извикаха за фотоси на „ Търновската царица”, тъй като към този момент ставаше въпрос за основна роля. Аз не познавах до този миг добре Стефан. Знам, че всички бяха влюбени в него. Но не знам, някак си на сета, когато снимахме със Стефан, се получи просто една естетика, която никой не може да изясни с думи за какво. То е като да срещнеш първата си обич, която става от пръв взор. И това ни съпровождаше през целия филм. И мога да кажа, че това е нещо, което в действителност никой в никакъв случай не може да не помни. Аз бях влюбена в Стефан. И имах потребност да се усещам по този начин, тъй като такава ми беше ролята.
Няма да не помни, имаше един ден, в който аз се гримирах още в 5 ч. и трябваше да снимаме финала на кино лентата. Беше при започване на юни месец. Някъде в 13 ч. Стефан дойде от фотоси и ме попита за какво съм гримирана и какво изобщо очаквам. И споделям: „ Чакам да ме извикат за снимки”. „ Ма, скъпа! Те няма да те снимат!”. И аз попитах: „ Ама за какво? Нали ще снимаме край?!”. „ Ами те не знаят какъв ще е финалът”.
Елена Петрова
" Моята среща с него в действителност се случи през 1997-1998 година Снимахме една руско-българска продукция, много време изкарахме дружно. Той играеше мой татко. И в действителност тогава за първи път имах опция да бъда в полезрението на Стефан, да бъда част от хората, които имат привилегията да стоят на неговата маса, да бъдат прегърнати.
Когато се срещнахме в „ Стъклен дом”, аз не можех да допускам на шанса си и не можех да осъзная по какъв начин по този начин аз, Елена, ще си партнирам със Стефан и той ще бъде мой брачен партньор.
И аз съм от огромния лист екранни сътрудници на Стефан, които са имали насладата и удоволствието да бъдат целувани.
Всички сътрудници, които са работили с него през годините, знаят, че Стефан не помни текст. И по този начин си правеше нещата, защото играеше предприемач, постоянно в сцените с по-дълъг текст намираше метод да си поставя текста в някакви папки, които той непрестанно мъкнеше със себе си, с цел да му бъде по-лесно. И все нещо отваряше и гледаше в тия папки, до момента в който си партнира. Или беше доста забавен, когато имаме обща сцена и всички би трябвало да се включат на разнообразни места с дълъг разговор, сядаше на един стол и споделя: Сега всички към мен! И започваше да си подрежда текстовете на разнообразни места, на които щеше да се обръща към другите сътрудници. Просто доста ни е разсмивал с това нещо!
Преди седмица ми се обади по телефона да ме предложения на неговия празник и сподели: „ Льонка, ставам на 750 години и желая да те поканя на моя празник. Не виждам доста, само че това няма значение”. И аз му споделих: „ Теб всички те виждат”. За мен той е просто едно хлапе на 75. Обичам те!”.
Любовта в връзките на хората по някакъв метод би трябвало да се поддържа, уверен е той.
„ Важното е да си прям в любовта си, това да не бъде вид двуличие. Много съм мразел фразата „ Обичам те” да става официална. По-добре да я кажеш рядко, когато усещаш това възприятие, в сравнение с с цел да демонстрираш някакво чувство”, сподели още Стефан Данаилов.
Какъв е той като мъж, човек и сътрудник, описват три дами, които са имали удоволствието да бъдат негови екранни партньорки:
-->
Виолета Гиндева
„ Ние бяхме два следващи класа в НАТФИЗ, тогава ВИТИЗ. Те бяха по-големите, батковците и каките, ние бяхме след тях. И в това другарство като студенти - там сме се срещнали някъде, само че аз не помня по кое време е било първото ни запознанство. Разбира се, ориста по този начин се стече, че работихме доста дружно и, бих споделила, забавно и сполучливо.
Когато снимахме един от епизодите на „ Черните ангели”, когато моята героиня и неговият воин отиват пред дома на черния военачалник и би трябвало да го убият, да го разстрелят. Но огромна изненада, всеобща за всички ни, върви камерата, снима, пристигна ред да насоча револвера – не мога да натисна спусъка! Четири дубъла един след различен, стигаме до там и не мога да натисна спусъка! Всички се видяхме в знамение, аз плача, изобщо огромна драма!
И тогава Стефан се обади и вика: Виж в този момент, същата история имах в „ На всеки километър”, единствено че там трябваше да изстрелвам с автомат! А ти с някакъв револвер. Въпросът е един път да натиснеш спусъка. Аз като натиснах спусъка - край! Оттам нататък изстрелвам нон стоп, до ден сегашен не съм спрял”.
Камелия Тодорова
" Имаше един ваучър в „ Симеоново” на негов другар, който живееше в същата кооперация, в която той живее. Там се вихреше заплашителен ваучър и той се появи по едно време...Тогава го видях за пръв път. Разбира се, аз съм го виждала на фотосите на „ Черните ангели”, тъй като участвах в някои от масовките.
Странното беше, когато ме извикаха за фотоси на „ Търновската царица”, тъй като към този момент ставаше въпрос за основна роля. Аз не познавах до този миг добре Стефан. Знам, че всички бяха влюбени в него. Но не знам, някак си на сета, когато снимахме със Стефан, се получи просто една естетика, която никой не може да изясни с думи за какво. То е като да срещнеш първата си обич, която става от пръв взор. И това ни съпровождаше през целия филм. И мога да кажа, че това е нещо, което в действителност никой в никакъв случай не може да не помни. Аз бях влюбена в Стефан. И имах потребност да се усещам по този начин, тъй като такава ми беше ролята.
Няма да не помни, имаше един ден, в който аз се гримирах още в 5 ч. и трябваше да снимаме финала на кино лентата. Беше при започване на юни месец. Някъде в 13 ч. Стефан дойде от фотоси и ме попита за какво съм гримирана и какво изобщо очаквам. И споделям: „ Чакам да ме извикат за снимки”. „ Ма, скъпа! Те няма да те снимат!”. И аз попитах: „ Ама за какво? Нали ще снимаме край?!”. „ Ами те не знаят какъв ще е финалът”.
Елена Петрова
" Моята среща с него в действителност се случи през 1997-1998 година Снимахме една руско-българска продукция, много време изкарахме дружно. Той играеше мой татко. И в действителност тогава за първи път имах опция да бъда в полезрението на Стефан, да бъда част от хората, които имат привилегията да стоят на неговата маса, да бъдат прегърнати.
Когато се срещнахме в „ Стъклен дом”, аз не можех да допускам на шанса си и не можех да осъзная по какъв начин по този начин аз, Елена, ще си партнирам със Стефан и той ще бъде мой брачен партньор.
И аз съм от огромния лист екранни сътрудници на Стефан, които са имали насладата и удоволствието да бъдат целувани.
Всички сътрудници, които са работили с него през годините, знаят, че Стефан не помни текст. И по този начин си правеше нещата, защото играеше предприемач, постоянно в сцените с по-дълъг текст намираше метод да си поставя текста в някакви папки, които той непрестанно мъкнеше със себе си, с цел да му бъде по-лесно. И все нещо отваряше и гледаше в тия папки, до момента в който си партнира. Или беше доста забавен, когато имаме обща сцена и всички би трябвало да се включат на разнообразни места с дълъг разговор, сядаше на един стол и споделя: Сега всички към мен! И започваше да си подрежда текстовете на разнообразни места, на които щеше да се обръща към другите сътрудници. Просто доста ни е разсмивал с това нещо!
Преди седмица ми се обади по телефона да ме предложения на неговия празник и сподели: „ Льонка, ставам на 750 години и желая да те поканя на моя празник. Не виждам доста, само че това няма значение”. И аз му споделих: „ Теб всички те виждат”. За мен той е просто едно хлапе на 75. Обичам те!”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ