Какво означава да си емоционално незрял родител и как това

Какво значи да си прочувствено неузрял родител и по какъв начин това се отразява на живота на детето? Със сигурност най-малко един път сте се чудили за какво е мъчно да се изградят доверителни връзки с някои деца.

Защо възрастните, които би трябвало да дават сигурност и поддръжка, от време на време като че ли са „ заседнали “ в личните си вътрешни прекарвания, неспособни да слушат или да реагират съответно. Тук концепцията за прочувствена незрялост може да даде съответен отговор.

Емоционално незрелите родители са тези, които не са се научили да ръководят възприятията си или да възприемат страстите на другите - в това число на децата си, без наказание и боязън. Известният психолог Джон Брадшоу написа в своите писания за „ фамилиите с контузия “, че такива родители могат несъзнателно да предадат възприятие за неустойчивост и вътрешен спор у децата си. Просто тъй като личният им прочувствен опит постоянно е изпълнен с потиснати страхове, недоволства или некадърност да показват обич.

Забелязвали ли сте в миналото, че дете, израснало в такова семейство, постоянно крие в себе си въпроси без отговор? Например: „ Защо мама (или татко) не желае да ме разбере? “, „ Защо моите усеща не са значими? “.

Тези деца се научават да сдържат страстите си

Те се опасяват се да се показват и от време на време просто стопират да имат вяра в себе си. Но това не е по този начин, тъй като родителите желаят да ги наранят. А тъй като самите те не знаят по какъв начин да бъдат прочувствено зрели - не разпознават реакциите си и даже не знаят по какъв начин да работят с тях.

Психологът Ерик Ериксон разпознава значими стадии от развиването на личността, където доверието и възприятието за сигурност са основни. Когато тези основи липсват в детството, човек по-късно има компликации при построяването на близки взаимоотношения или при ръководството на прекарванията си.

Лабиринт за децата

Може да се смята, че прочувствено незрелите родители, самите те оставайки „ на детски стадий “, основават самобитен прочувствен лабиринт за децата си. Спомнете си, изпитвали ли сте в миналото възприятие на вътрешна тревога до човек, който е прочувствено неустойчив? Точно по този начин се усещат децата в такива фамилии.

Но тук е значимо не просто да се сложи диагноза, а да се разбере какво да се прави с това прекарване в този момент? Как да помогнете на себе си и на околните си да избегнат тези „ клопки “?

Осъзнаването постоянно оказва помощ. Например, трудовете на Марша Линекер, която приказва за „ вътрешни деца “ и излекуване посредством приемане. Можем да разпознаем, че нашите родители също са хора с ограничавания и контузии. Това не понижава болката ни, само че дава нишка към изхода - към построяването на зрели, осъзнати взаимоотношения със себе си и със света.

Възможно ли е да се прекъсне този цикъл?

Да, настояват психолозите. Единственият въпрос тук е какъв брой внимание сте подготвени да обърнете на прочувственото си развиване. В края на краищата, колкото повече разбираме родителите си, толкоз по-лесно е да си извиним грешките. И толкоз по-уверено се движим към зрелост - тази, в която има място за усеща, разсъдък и поддръжка един за различен.

Забелязали ли сте по какъв начин детските прекарвания ви въздействат? Какви усеща и упования провокират те? Като мислим за това, ние към този момент започваме да променяме мирогледа си. И живота си.

Бел. ред.: Не ви ли се коства, че аргументите за доста основна част от проблемите на публичния живот в България в последно време, се дължат навръх този проблем. И не, това не важи единствено за етноса, който заради „ културните “ си обичаи ражда деца още на 16 години. Там нещата са отчайващи – деца раждат деца. Важи и за много от ненадейно забогателите, наследниците на които заради прочувствената незрялост на родителите им, се трансфораха в талибани по отношение на близките.

Източник: b17