Бушра Халиди, политически експерт: За 24 месеца в Газа Израел изби 20 000 деца
Какво още би трябвало да се случи, с цел да спре всичко това, попита Бушра Халиди по отношение на събитията в Газа.
Тази седмица Израел нанесе невиждан удар по катарската столица Доха, с цел да отстрани договарящия за помирение екип на " Хамас ". Ударът провокира недоволството освен на арабите и европейците, само че и на най-близкия израелски съдружник - Доналд Тръмп. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разгласи, че ще се опита да прокара ограничавания в търговията с еврейската страна. Нищо обаче не наподобява в положение да промени курса на Бенямин Нетаняху.
Решен да обезврежда " Хамас " и да освободи оставащите заложници, израелският министър председател разгласи, че 1 милион палестинци ще би трябвало да изоставен град Газа. Вместо отговор на проектите на Франция и други страни да признаят самостоятелната палестинска страна, той разгласи ново доста разширение на еврейските селища на Западния бряг.
Какво значи всичко това за палестинците и за филантропичните служащи разяснява в изявление пред БНР Бушра Халиди - основен политически специалист на благотворителната организация " Оксфам " за окупираните палестински територии.
" Абсолютно ужасяващо е, тъй като всяка заран гледаме телефоните си и първата ни задача е да пишем на сътрудниците си в град Газа, с цел да разберем дали са живи. Те не знаят дали да тръгнат на юг, където няма къде да живеят или би трябвало да живеят в палатка или да останат в домовете си и евентуално да загинат. Вчера имахме брифинг, който беше пресечен от въздушни удари. Чу се разтрисането на прозорците и след това настъпи тишина. Това е всекидневието на нашите сътрудници и това би трябвало да завърши! А на юг няма условия за живот. Няма инфраструктура, няма вода, живее се в претъпкани спонтанни палатки, популяризират се болести. Израел продължава геноцида си, като принудително мести хората в тези самоделни концентрационни лагери и принуждава хората да избират сред гибел от заболявания, от бомби или от апетит. "
Какво е ситуацията на тези хора, които посредством дребния брой публицисти или посредством обществените мрежи споделят на света, че даже и да желаят да стигнат на юг, не могат да изоставен град Газа?
Това е казусът с прогонването, което Израел назовава " евакуационни заповеди ". Най-уязвимите - тези с увреждания, възрастните, бременните майки, дребните деца - това са хората, които няма по какъв начин да изминат пешком километрите до южната част, а в случай че желаят да бъдат закарани с кола или камион, би трябвало да платят 1000 $ и повече, когато приказваме за по-големи фамилии. А през последните 24 месеца никой в Газа не е работил, локалните поданици изгубиха всичко, в това число поминъка си. Затова и доста хора в града сега даже нямат опцията да се реалокират. До момента даже не загатваме, че цялата южна част е пренаселена, че здравите палатки също са скъпи, както и че към момента настоящите филантропични услуги не са съсредоточени там, а в централния регион. Тази евакуация е освен противозаконна, а физически невъзможна и ще усили пагубните последици от глада и заболяванията.
Каква филантропична активност сътрудниците ви в Газа към момента съумяват да извършват?
В момента са заети да оцеляват. Вчера и през днешния ден не успяхме да работим поради засилените удари по град Газа, само че другояче Оксфам подкрепя разнообразни партньорски организации като асоциацията " Аиша ", чиято цел е да пази дамите и децата в града. Преди два дни техен чиновник, бременна жена и 7-годишно момче бяха убити при въздушен удар. Те са се намирали в скривалище на асоциацията. Това е обстановката на филантропичните служащи в Газа - един ден помагаш на бременни дами и деца, на идващия бягаш, с цел да предпазиш личните си деца.
Споменахте тежките условия в южната част на Газа, където се чака да се реалокират още 1 милион души. Виждате ли някакви старания от страна на Израел да ги усъвършенства?
Говорим за 2 милиона души (от цялата ивица). Няколко позволени камиона с помощи и доставки от въздуха не могат да ги спасят от глада. Една водоснабдителна тръба няма по какъв начин да спре разпространяването на болести. Говорим за систематичното заличаване на цялата обществена тъкан - на лечебните заведения, на учебните заведения, на църкви и джамии, на университети и здравни центрове. В Газа няма условия за живот. Каквото и да се направи, до момента в който бомбардировките не престават, не може да има възобновяване. Ние сме оттатък повратната точка.
Когато едно дете е гладувало или е недохранвано месеци наред, даже и няколко камиона да влязат и да му докарат самун, то след това отново може да почине. За него е прекомерно късно. То е изправено пред дълготрайните физически и душевен последици от недохранването, траяло от време на време 4 или 5 месеца. Прекалено късно е, приказваме за геноцид и това, което би трябвало да се случи, е да спрем да въоръжаваме Израел.
Израелското държавно управление продължава офанзивата си с задачите, заложени на 7 октомври - неутрализирането на " Хамас " и освобождението на всички заложници. От тяхната вероятност нещастието на локалното население е неизбежна, тъй като групировката се оказва неотделима от него и от всичко в линията. Как гледате на тези причини в настоящия миг?
Извинявайте, само че за 24 месеца в Газа Израел мазета 20 000 деца. Колко още би трябвало да загинат? Не Ви споделих, само че бащата, майката, братът и сестрата на моя брачен партньор живеят в Газа. Какво да прави моето семейство и какво да вършат моите сътрудници? Да умрат от апетит? Децата им да бъдат убити? Преди две седмици наш братовчед беше погубен при пункт за разпределяне на помощи на Хуманитарната фондация за Газа, до момента в който търсеше брашно, с цел да нахрани децата си. Лелята на брачна половинка ми умря, откакто беше ранена, а след това нямаше опция да се храни задоволително добре, с цел да може раната да зарасне.
Това се случва в Газа. Независимо какво е направил " Хамас " на Израел или противоположното, там умират деца, а цялото население гладува. Умират и техните заложници. Не знам какво би трябвало да се случи, с цел да спре всичко това, просто към този момент не мога всяка заран да се събуждам и да запитвам дали фамилията ми и сътрудниците ми са оживели. Стига към този момент!
По какъв метод събития като израелския удар по преговорния екип на " Хамас " в катарската столица Доха тази седмица се отразяват на живота на палестинците?
Нямам коментар съответно за това събитие, само че пребивавам на Западния бряг. Живея под израелски боен надзор, синът ми е прекарал целия си живот под военна окупация. Виждам бойци, отивайки на работа всеки ден, извозвам часове по инспекции на пропускателни пунктове. Мои другари са в пандиза. Виждала съм по какъв начин израелската войска унищожава цели наши филантропични стратегии, по какъв начин целеустремено унищожиха водоснабдяването.
Сегашното крайнодясно израелско държавно управление през последните две години разшири политиките на наложително разселване на палестинците от окупирани територии на Западния бряг и от Източен Йерусалим, на процедура същото, което се случва и в Газа. Тук няма " Хамас " и отново живеем под жесток боен ботуш. Израелските заселници се усилват всеки ден, изгарят цели села и маслиновите ни масиви, убиват деца. Всяка последваща година завършва с рекорден брой убити деца на Западния бряг.
От това, което сама съм видяла, както и от посланията на израелското държавно управление, мога да кажа, че те не желаят войната да спре и нямат такива планове. Тече заличаване както на Газа, по този начин и на Западния бряг, където цели села изчезват. Тази година броят на наложително разселените е рекорден за времето след (първоначалната окупация през) 1967. Тези обстоятелства приказват задоволително.
Ако светът продължи да разрешава на Израел да не носи отговорност за военните си закононарушения в Газа и на Западния бряг, тази рецесия неизбежно ще продължи да трансферира държавни граници. Още когато стартира войната в Ливан, от някои филантропични организации предупредихме, че това разгръщане неизбежно ще обхване и други страни. Сега интернационалната общественост продължава да мълчи, а в Газа не престават да се употребяват западни оръжия.
Знаем за обещанията на Англия, Франция, Австралия и други страни този месец да признаят пред Организация на обединените нации самостоятелна палестинска страна. Това не пречи на Бенямин Нетаняху да уголемява както военните дейности в Газа, по този начин и тази седмица да подпише нов заселнически проект за Западния бряг, чиято реализация на процедура ще сътвори обръч към Източен Йерусалим. Израелският министър председател също по този начин съобщи, че Палестинска страна няма да има. Има ли тогава значение нейното признание?
То няма да промени живота на палестинците в Газа, нито ще приключи израелската окупация. Това е добра стъпка и тези страни не трябваше да чакат да се случи геноцид, с цел да я създадат, само че тя би трябвало да бъде съпроводена и от понасяне на отговорност. Дали някой ще признае независимостта на Палестина или не, това няма да промени решението на Международния углавен съдот 2024, че израелската военна окупация на Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим е противозаконна и израелските селища би трябвало да бъдат отстранени.
Държавите (под юрисдикцията на Международния углавен съд) би трябвало най-малко да не търгуват с израелските заселници и артикули от противозаконните селища да не се продават на европейските пазари. И това са дребни решения за тези огромни страни, които да подведат Израел под отговорност според интернационалните правила.
Подписаният от Нетаняху проект Е1 на процедура разполовява Западния бряг. Той значи, че като палестинка аз няма да мога да мина по директния път от Йерусалим или Рамала до Витлеем, само че човек с израелско поданство ще може. По този метод те към този момент откъснаха дребните градове и в този момент са ми нужни 6 часа, с цел да стигна до място, което се намира на 40 минути от мен.
Тук няма страна, която да бъде приета. Ако Израел все по този начин продължава окупацията си, анексирането на земи и заселването на Западния бряг, в случай че продължи заличаването на Газа, няма да има какво да се признава. И това признание ще е просто автограф върху лист хартия, в случай че от него не произтичат действителни дейности.
Тази седмица Израел нанесе невиждан удар по катарската столица Доха, с цел да отстрани договарящия за помирение екип на " Хамас ". Ударът провокира недоволството освен на арабите и европейците, само че и на най-близкия израелски съдружник - Доналд Тръмп. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разгласи, че ще се опита да прокара ограничавания в търговията с еврейската страна. Нищо обаче не наподобява в положение да промени курса на Бенямин Нетаняху.
Решен да обезврежда " Хамас " и да освободи оставащите заложници, израелският министър председател разгласи, че 1 милион палестинци ще би трябвало да изоставен град Газа. Вместо отговор на проектите на Франция и други страни да признаят самостоятелната палестинска страна, той разгласи ново доста разширение на еврейските селища на Западния бряг.
Какво значи всичко това за палестинците и за филантропичните служащи разяснява в изявление пред БНР Бушра Халиди - основен политически специалист на благотворителната организация " Оксфам " за окупираните палестински територии.
" Абсолютно ужасяващо е, тъй като всяка заран гледаме телефоните си и първата ни задача е да пишем на сътрудниците си в град Газа, с цел да разберем дали са живи. Те не знаят дали да тръгнат на юг, където няма къде да живеят или би трябвало да живеят в палатка или да останат в домовете си и евентуално да загинат. Вчера имахме брифинг, който беше пресечен от въздушни удари. Чу се разтрисането на прозорците и след това настъпи тишина. Това е всекидневието на нашите сътрудници и това би трябвало да завърши! А на юг няма условия за живот. Няма инфраструктура, няма вода, живее се в претъпкани спонтанни палатки, популяризират се болести. Израел продължава геноцида си, като принудително мести хората в тези самоделни концентрационни лагери и принуждава хората да избират сред гибел от заболявания, от бомби или от апетит. "
Какво е ситуацията на тези хора, които посредством дребния брой публицисти или посредством обществените мрежи споделят на света, че даже и да желаят да стигнат на юг, не могат да изоставен град Газа?
Това е казусът с прогонването, което Израел назовава " евакуационни заповеди ". Най-уязвимите - тези с увреждания, възрастните, бременните майки, дребните деца - това са хората, които няма по какъв начин да изминат пешком километрите до южната част, а в случай че желаят да бъдат закарани с кола или камион, би трябвало да платят 1000 $ и повече, когато приказваме за по-големи фамилии. А през последните 24 месеца никой в Газа не е работил, локалните поданици изгубиха всичко, в това число поминъка си. Затова и доста хора в града сега даже нямат опцията да се реалокират. До момента даже не загатваме, че цялата южна част е пренаселена, че здравите палатки също са скъпи, както и че към момента настоящите филантропични услуги не са съсредоточени там, а в централния регион. Тази евакуация е освен противозаконна, а физически невъзможна и ще усили пагубните последици от глада и заболяванията.
Каква филантропична активност сътрудниците ви в Газа към момента съумяват да извършват?
В момента са заети да оцеляват. Вчера и през днешния ден не успяхме да работим поради засилените удари по град Газа, само че другояче Оксфам подкрепя разнообразни партньорски организации като асоциацията " Аиша ", чиято цел е да пази дамите и децата в града. Преди два дни техен чиновник, бременна жена и 7-годишно момче бяха убити при въздушен удар. Те са се намирали в скривалище на асоциацията. Това е обстановката на филантропичните служащи в Газа - един ден помагаш на бременни дами и деца, на идващия бягаш, с цел да предпазиш личните си деца.
Споменахте тежките условия в южната част на Газа, където се чака да се реалокират още 1 милион души. Виждате ли някакви старания от страна на Израел да ги усъвършенства?
Говорим за 2 милиона души (от цялата ивица). Няколко позволени камиона с помощи и доставки от въздуха не могат да ги спасят от глада. Една водоснабдителна тръба няма по какъв начин да спре разпространяването на болести. Говорим за систематичното заличаване на цялата обществена тъкан - на лечебните заведения, на учебните заведения, на църкви и джамии, на университети и здравни центрове. В Газа няма условия за живот. Каквото и да се направи, до момента в който бомбардировките не престават, не може да има възобновяване. Ние сме оттатък повратната точка.
Когато едно дете е гладувало или е недохранвано месеци наред, даже и няколко камиона да влязат и да му докарат самун, то след това отново може да почине. За него е прекомерно късно. То е изправено пред дълготрайните физически и душевен последици от недохранването, траяло от време на време 4 или 5 месеца. Прекалено късно е, приказваме за геноцид и това, което би трябвало да се случи, е да спрем да въоръжаваме Израел.
Израелското държавно управление продължава офанзивата си с задачите, заложени на 7 октомври - неутрализирането на " Хамас " и освобождението на всички заложници. От тяхната вероятност нещастието на локалното население е неизбежна, тъй като групировката се оказва неотделима от него и от всичко в линията. Как гледате на тези причини в настоящия миг?
Извинявайте, само че за 24 месеца в Газа Израел мазета 20 000 деца. Колко още би трябвало да загинат? Не Ви споделих, само че бащата, майката, братът и сестрата на моя брачен партньор живеят в Газа. Какво да прави моето семейство и какво да вършат моите сътрудници? Да умрат от апетит? Децата им да бъдат убити? Преди две седмици наш братовчед беше погубен при пункт за разпределяне на помощи на Хуманитарната фондация за Газа, до момента в който търсеше брашно, с цел да нахрани децата си. Лелята на брачна половинка ми умря, откакто беше ранена, а след това нямаше опция да се храни задоволително добре, с цел да може раната да зарасне.
Това се случва в Газа. Независимо какво е направил " Хамас " на Израел или противоположното, там умират деца, а цялото население гладува. Умират и техните заложници. Не знам какво би трябвало да се случи, с цел да спре всичко това, просто към този момент не мога всяка заран да се събуждам и да запитвам дали фамилията ми и сътрудниците ми са оживели. Стига към този момент!
По какъв метод събития като израелския удар по преговорния екип на " Хамас " в катарската столица Доха тази седмица се отразяват на живота на палестинците?
Нямам коментар съответно за това събитие, само че пребивавам на Западния бряг. Живея под израелски боен надзор, синът ми е прекарал целия си живот под военна окупация. Виждам бойци, отивайки на работа всеки ден, извозвам часове по инспекции на пропускателни пунктове. Мои другари са в пандиза. Виждала съм по какъв начин израелската войска унищожава цели наши филантропични стратегии, по какъв начин целеустремено унищожиха водоснабдяването.
Сегашното крайнодясно израелско държавно управление през последните две години разшири политиките на наложително разселване на палестинците от окупирани територии на Западния бряг и от Източен Йерусалим, на процедура същото, което се случва и в Газа. Тук няма " Хамас " и отново живеем под жесток боен ботуш. Израелските заселници се усилват всеки ден, изгарят цели села и маслиновите ни масиви, убиват деца. Всяка последваща година завършва с рекорден брой убити деца на Западния бряг.
От това, което сама съм видяла, както и от посланията на израелското държавно управление, мога да кажа, че те не желаят войната да спре и нямат такива планове. Тече заличаване както на Газа, по този начин и на Западния бряг, където цели села изчезват. Тази година броят на наложително разселените е рекорден за времето след (първоначалната окупация през) 1967. Тези обстоятелства приказват задоволително.
Ако светът продължи да разрешава на Израел да не носи отговорност за военните си закононарушения в Газа и на Западния бряг, тази рецесия неизбежно ще продължи да трансферира държавни граници. Още когато стартира войната в Ливан, от някои филантропични организации предупредихме, че това разгръщане неизбежно ще обхване и други страни. Сега интернационалната общественост продължава да мълчи, а в Газа не престават да се употребяват западни оръжия.
Знаем за обещанията на Англия, Франция, Австралия и други страни този месец да признаят пред Организация на обединените нации самостоятелна палестинска страна. Това не пречи на Бенямин Нетаняху да уголемява както военните дейности в Газа, по този начин и тази седмица да подпише нов заселнически проект за Западния бряг, чиято реализация на процедура ще сътвори обръч към Източен Йерусалим. Израелският министър председател също по този начин съобщи, че Палестинска страна няма да има. Има ли тогава значение нейното признание?
То няма да промени живота на палестинците в Газа, нито ще приключи израелската окупация. Това е добра стъпка и тези страни не трябваше да чакат да се случи геноцид, с цел да я създадат, само че тя би трябвало да бъде съпроводена и от понасяне на отговорност. Дали някой ще признае независимостта на Палестина или не, това няма да промени решението на Международния углавен съдот 2024, че израелската военна окупация на Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим е противозаконна и израелските селища би трябвало да бъдат отстранени.
Държавите (под юрисдикцията на Международния углавен съд) би трябвало най-малко да не търгуват с израелските заселници и артикули от противозаконните селища да не се продават на европейските пазари. И това са дребни решения за тези огромни страни, които да подведат Израел под отговорност според интернационалните правила.
Подписаният от Нетаняху проект Е1 на процедура разполовява Западния бряг. Той значи, че като палестинка аз няма да мога да мина по директния път от Йерусалим или Рамала до Витлеем, само че човек с израелско поданство ще може. По този метод те към този момент откъснаха дребните градове и в този момент са ми нужни 6 часа, с цел да стигна до място, което се намира на 40 минути от мен.
Тук няма страна, която да бъде приета. Ако Израел все по този начин продължава окупацията си, анексирането на земи и заселването на Западния бряг, в случай че продължи заличаването на Газа, няма да има какво да се признава. И това признание ще е просто автограф върху лист хартия, в случай че от него не произтичат действителни дейности.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ