„Силата на мита” от Джоузеф Камбъл –огледалото на истинската същност на човека от древността до наши дни
Какво общо имат митовете с живота през днешния ден и дали тези прастари истории могат да ни оказват помощ да заживеем в естетика със заобикалящата ни реалност?
Именно мита и неговата роля в другите култури преглежда огромният американски митолог Джоузеф Камбъл (1904 – 1987 г.) в диалога си с Бил Мойърс.
Епохалният труд „ Силата на мита”, предаващ тъкмо този именит разговор, се появява още веднъж по книжарниците в ново издание с твърди корици в неподражаемия превод на Иглика Василева и с непоказвани досега в България илюстрации.
В него ученият изследва и пояснява митовете, техните облици и сюжети, функционалностите им в другите култури, съпоставяйки ги и подреждайки ги в подтекста на духовното развиване на човечеството във всяко едно кътче на планетата. В хода на диалога Камбъл преглежда ролята на митологията от предмодерните общества до наши дни, както и по какъв начин изкуството черпи от този безконечен извор на мъдрост.
„ Силата на мита” е безконечна книга, която минава оттатък смисъла на думите и подвига завесата, криеща същинската същина на индивида. Toва е необикновен и жизнеутвърждаващ роман за стадиите на развиването на човешката цивилизация без аналог.
И раят, и пъкълът са в нас, и всички богове също са в нас. Ние носим в себе си всички богове, всички висини, всички светове. Те съставляват уголемени съновидения, а съновиденията са проявления в облик на силите в нашето тяло, които са в спор. Това съставлява митът.
Митът е проявяване на енергите на другите органи в нашето тяло, които са в спор между тях, под формата на алегоричен или преносен облик.
В теб е стаено нещо, което знае по кое време си в центъра, по кое време си на прав път и по кое време на неправилен. Щом свърнеш от правия път, с цел да печелиш пари да вземем за пример, животът ти губи смисъл. А в случай че останеш в центъра, на правия път, въпреки и да мизерстваш, отново ще бъдеш благополучен.
Днес единствената митология, която би трябвало да е в действие, е митологията на планетата – а ние нямаме такава митология. Най-близкото нещо, за което може да се каже, че е митология на планетата, е будизмът, който гледа на всички същества като на Буда същества. Единственият проблем е, че това би трябвало да бъде прието от всички. Нищо повече. Задачата е единствено да се знае то и да се работи по този начин, като че ли всички същества са свързани в едно приятелство.
Именно мита и неговата роля в другите култури преглежда огромният американски митолог Джоузеф Камбъл (1904 – 1987 г.) в диалога си с Бил Мойърс.
Епохалният труд „ Силата на мита”, предаващ тъкмо този именит разговор, се появява още веднъж по книжарниците в ново издание с твърди корици в неподражаемия превод на Иглика Василева и с непоказвани досега в България илюстрации.
В него ученият изследва и пояснява митовете, техните облици и сюжети, функционалностите им в другите култури, съпоставяйки ги и подреждайки ги в подтекста на духовното развиване на човечеството във всяко едно кътче на планетата. В хода на диалога Камбъл преглежда ролята на митологията от предмодерните общества до наши дни, както и по какъв начин изкуството черпи от този безконечен извор на мъдрост.
„ Силата на мита” е безконечна книга, която минава оттатък смисъла на думите и подвига завесата, криеща същинската същина на индивида. Toва е необикновен и жизнеутвърждаващ роман за стадиите на развиването на човешката цивилизация без аналог.
И раят, и пъкълът са в нас, и всички богове също са в нас. Ние носим в себе си всички богове, всички висини, всички светове. Те съставляват уголемени съновидения, а съновиденията са проявления в облик на силите в нашето тяло, които са в спор. Това съставлява митът.
Митът е проявяване на енергите на другите органи в нашето тяло, които са в спор между тях, под формата на алегоричен или преносен облик.
В теб е стаено нещо, което знае по кое време си в центъра, по кое време си на прав път и по кое време на неправилен. Щом свърнеш от правия път, с цел да печелиш пари да вземем за пример, животът ти губи смисъл. А в случай че останеш в центъра, на правия път, въпреки и да мизерстваш, отново ще бъдеш благополучен.
Днес единствената митология, която би трябвало да е в действие, е митологията на планетата – а ние нямаме такава митология. Най-близкото нещо, за което може да се каже, че е митология на планетата, е будизмът, който гледа на всички същества като на Буда същества. Единственият проблем е, че това би трябвало да бъде прието от всички. Нищо повече. Задачата е единствено да се знае то и да се работи по този начин, като че ли всички същества са свързани в едно приятелство.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ