Учителка по български: Езикът ни става все по-вулгарен и груб, свикваме с ненормалното
Какво ни носят думите на отрицанието в живота и какъв е шансът дума на годината да бъде повлияна още веднъж от политиката? Повече за еволюцията на езика описват езиковедът доктор Павлина Върбанова и преподавателят по български език и литература Доротея Николова в предаването “България заран ”.
" Думите на отричане отразяват настроенията в нашето общество. Разединени сме по доста значими въпроси, главно по политическото ни житие и съществуване. Думите доста се изхабяват, когато всекидневно се използват. Неизбежно е думите все по-малко да споделят нещо. Използват се думи, които стават клишета. Политиците използват по-свежи словосъчетания, които са в положение да завладеят вниманието на публиката ", доктор Павлина Върбанова.
Преподавателят по български език и литература Доротея Николова акцентира, че частицата " не " придобива все по-голямо символно значение.
" Дори когато не е изразена, тя много постоянно участва прикрито. Думата " сглобка " съдържа неспособност да бъдем дружно - остри ръбове, които не могат да се съберат. Сега се приказва за структура. Тенденцията да мислим егоистично и да не можем да вършим нещата дружно е доста бързо разрастваща се ", казa тя за Bulgaria ON AIR.
" Допускаме да се усещаме излъгани и да мислим, че действителността е сменена. Mного хора са се отказали да вземат участие в общия развой, да бъдем дружно. Хората, които не гласоподават, също носят тази отговорност. Демокрацията не е даденост. Ако не стартираме да участваме интензивно в процеса, единствено ще можем да записваме разрушителните последици ", посочи Николова.
Според нея към този момент привикваме с ненормалното и да бъдем груби едни с други. Езикът ни става по-вулгарен, ставаме недодялани, сигнализира тя.
" По времето на социализма доста неща ни липсваха. Съвременните младежи не знаят, че можеш да бъдеш стеснен в нещо толкоз просто, като да прекосиш българската граница. Ако не се вземем в ръце, не ни чака блестящо политическо бъдеще ", настоя доктор Павлина Върбанова.
" Думите на отричане отразяват настроенията в нашето общество. Разединени сме по доста значими въпроси, главно по политическото ни житие и съществуване. Думите доста се изхабяват, когато всекидневно се използват. Неизбежно е думите все по-малко да споделят нещо. Използват се думи, които стават клишета. Политиците използват по-свежи словосъчетания, които са в положение да завладеят вниманието на публиката ", доктор Павлина Върбанова.
Преподавателят по български език и литература Доротея Николова акцентира, че частицата " не " придобива все по-голямо символно значение.
" Дори когато не е изразена, тя много постоянно участва прикрито. Думата " сглобка " съдържа неспособност да бъдем дружно - остри ръбове, които не могат да се съберат. Сега се приказва за структура. Тенденцията да мислим егоистично и да не можем да вършим нещата дружно е доста бързо разрастваща се ", казa тя за Bulgaria ON AIR.
" Допускаме да се усещаме излъгани и да мислим, че действителността е сменена. Mного хора са се отказали да вземат участие в общия развой, да бъдем дружно. Хората, които не гласоподават, също носят тази отговорност. Демокрацията не е даденост. Ако не стартираме да участваме интензивно в процеса, единствено ще можем да записваме разрушителните последици ", посочи Николова.
Според нея към този момент привикваме с ненормалното и да бъдем груби едни с други. Езикът ни става по-вулгарен, ставаме недодялани, сигнализира тя.
" По времето на социализма доста неща ни липсваха. Съвременните младежи не знаят, че можеш да бъдеш стеснен в нещо толкоз просто, като да прекосиш българската граница. Ако не се вземем в ръце, не ни чака блестящо политическо бъдеще ", настоя доктор Павлина Върбанова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ