Какво нещо е само съдбата... На 4 май 1943 г.

Какво нещо е единствено ориста... На 4 май 1943 година е роден един от знаците на българския футбол Георги Аспарухов-Гунди, който остана вечно на 28 години след жестоката злополука край Витиня, в която си отиде и друга легенда на родния футбол - Никола Котков.

И ориста направи по този начин, че точно на 75-годишнината от рождението му, един против различен да се изправят единствените два клуба, за които е играл и в които е оставил голям брой другари - Левски и Ботев. Те се срещнаха на стадиона в Сухата река, който носи името на Гунди.

За да почетат този празник, на стадиона пристигнаха някои от най-големите другари на Аспарухов, които въпреки и към този момент със сняг в косите и попрегърбени от тежестта на годините, седнаха в ложите в негова чест. Година по-късно Ботев и Левски още веднъж ще играят един против различен на 4 май, този път в Коматево.

Този път обаче приятелите на Гунди ще са на небето при него... В промеждутъка от време сред тези два мача в небесния тим на легендите отидоха първо Иван Вуцов, след това Сашо Костов, а в този момент и Динко Дерменджиев.

Дори да са били от другите страни на барикадата, те постоянно са се уважавали, както са го правели всички митове от оня сантиментален интервал на българския футбол. Отношенията сред тях през годините демонстрираха, че футболът може да е война на терена, само че отвън него бойците са другари, тъй като са огромни фигури и персони.

Да, с следващата загуба на огромна фигура сърцето на родния ентусиаст опустя, само че тези хора са оставили толкоз дълбока и незаличима следа в съзнанието му с изявите си, че надали някой в миналото ще успее да я изтрие. Просто тъй като легендите не умират... Никога!