По следите на едно левче: Къде са компенсациите за горива на ГЕРБ?
Какво не е наред
Първо, дерогацията няма директна връзка със Закона за компенсиране на разноските на потребителите на моторни горива. Именно този закон, а не отпадането на дерогацията, трябваше да задължи " Лукойл " да прави вноски във фонд " Сигурност на електроенергийната система " - да заплаща на страната поради свръхпечалбите, които натрупа поради повишаването в енергийния бранш поради войната на Русия в Украйна. Законът обаче, признат през януари 2023 година, не съумя да влезе бързо в действие.
Едно предизборно обещание
Всичко стартира от подготовката за последните парламентарни избори през април`23, когато ГЕРБ твърдяха, че цените на горивата са изкуствено повишени с 1 лева Темата стана централа за предизборната им акция и се трансформира в заричане за понижаване на цените на горивата с 1 лев. След изборите трябваше да създадат нещо за въпросното левче. Делян Добрев внесе собствен законопроект с директна поръчка, че 1 лев ще се връща на хората като отплата при покупка на всеки литър гориво.
Първоначално той в реалност беше умислен таман по този начин, пишат от Actualno.com. Беше обаче напълно пренаписан не от какъв да е, а от ГЕРБ сред първо и второ четене. В последна сметка от закон, който трябваше да прибира свръхпечалбите на " Лукойл " и средствата да се употребяват за обезщетения в размер на 1 лев от цената на горивата, той се трансформира в закон, който събира част от свръпечалбата за " таргетирани ограничения като карти за градски превоз ". Тъкмо заради тази причина евентуално законопроектът беше и преименуван сред двете четения - от Законопроект за компенсиране на разноските на потребителите на моторни горива " в " Законопроект за компенсиране на разноските на потребителите за превоз ".
В закона беше основана и малка врата в интерес на " Лукойл " - или да заплати доста по-малка по мярка санкция, или да заплати милиони налози на страната. Заложената първична санкция бе сред 10 000 и 30 000, а при наново нарушаване - троент размер, само че това остава в пъти по-ниско от средствата, които " Лукойл " би трябвало да заплаща.
В преходните и заключителни разпореждания на закона, признат през януари, е добавено и условие на нотификация към Европейската комисия – без никой да го изисква от България. Разбира се, прокремълското служебно държавно управление в никакъв случай не прави тази нотификация по време на ръководството си.
За първи път с това се заема постоянното икономическо министерство в кабинета Денков. Съответно, въпросът е до тогава плащан ли е налог свръхпечалба от " Лукойл "? В публично известие от президентството за работна среща с специалисти в президентската институция за протичащите процеси в българската енергетика и стопанска система, с присъединяване на някогашния длъжностен министър председател Гълъб Донев, е казано следното за " Лукойл ":
" Откроено беше смисъла на преместването на активността на " Лукойл Нефтохим Бургас " в България по време на служебното държавно управление, което докара и до обилни данъчни приходи за страната ни по време на неговия мандат – 87 500 000 лв. за интервала септември-декември 2022 година и 126 500 000 лв. за интервала януари-юни 2023 г ".
Няма никакво конкретизиране какви са тези налози - за свърхпечалба, корпоративни, предплатено импортирани или друго. А съгласно българските данъчни разпореждания данъци не могат да се събират със задна дата.
Темата с левчето беше реактивирана, като този път то стана 73 стотинки. Делян Добрев очевидно разчита на това, че хората не помнят личните му думи, че постъпилите пари по това перо ще се употребяват за " таргетирани ограничения - карти за градски превоз ". Добрев направи опит да се поправи - в Закона за енергетиката, посредством унищожаване на известието. Десет месеца по-късно, мярката за облагане на свърхпечалбата от енергийните цени към този момент е в действие, с помощта на свършената работа от настоящето болшинство в Народното събрание. Междувременно беше признато законово изменение с условие 100% от запасите на горива да се съхраняват в България (за разлика от предходното - до 50% да могат да са в чужбина). С това дефакто " Лукойл " се принуждава да направи инвестиция в размер на стотици милиони евро за създаване на нови складови бази в България. Скоро по-късно ГЕРБ и Движение за права и свободи желаеха връщане на остарялото състояние, само че до 30 юни, 2024 година, а по-късно да бъде до 30% в чужбина - това в народен интерес ли е?
Първо, дерогацията няма директна връзка със Закона за компенсиране на разноските на потребителите на моторни горива. Именно този закон, а не отпадането на дерогацията, трябваше да задължи " Лукойл " да прави вноски във фонд " Сигурност на електроенергийната система " - да заплаща на страната поради свръхпечалбите, които натрупа поради повишаването в енергийния бранш поради войната на Русия в Украйна. Законът обаче, признат през януари 2023 година, не съумя да влезе бързо в действие.
Едно предизборно обещание
Всичко стартира от подготовката за последните парламентарни избори през април`23, когато ГЕРБ твърдяха, че цените на горивата са изкуствено повишени с 1 лева Темата стана централа за предизборната им акция и се трансформира в заричане за понижаване на цените на горивата с 1 лев. След изборите трябваше да създадат нещо за въпросното левче. Делян Добрев внесе собствен законопроект с директна поръчка, че 1 лев ще се връща на хората като отплата при покупка на всеки литър гориво.
Първоначално той в реалност беше умислен таман по този начин, пишат от Actualno.com. Беше обаче напълно пренаписан не от какъв да е, а от ГЕРБ сред първо и второ четене. В последна сметка от закон, който трябваше да прибира свръхпечалбите на " Лукойл " и средствата да се употребяват за обезщетения в размер на 1 лев от цената на горивата, той се трансформира в закон, който събира част от свръпечалбата за " таргетирани ограничения като карти за градски превоз ". Тъкмо заради тази причина евентуално законопроектът беше и преименуван сред двете четения - от Законопроект за компенсиране на разноските на потребителите на моторни горива " в " Законопроект за компенсиране на разноските на потребителите за превоз ".
В закона беше основана и малка врата в интерес на " Лукойл " - или да заплати доста по-малка по мярка санкция, или да заплати милиони налози на страната. Заложената първична санкция бе сред 10 000 и 30 000, а при наново нарушаване - троент размер, само че това остава в пъти по-ниско от средствата, които " Лукойл " би трябвало да заплаща.
В преходните и заключителни разпореждания на закона, признат през януари, е добавено и условие на нотификация към Европейската комисия – без никой да го изисква от България. Разбира се, прокремълското служебно държавно управление в никакъв случай не прави тази нотификация по време на ръководството си.
За първи път с това се заема постоянното икономическо министерство в кабинета Денков. Съответно, въпросът е до тогава плащан ли е налог свръхпечалба от " Лукойл "? В публично известие от президентството за работна среща с специалисти в президентската институция за протичащите процеси в българската енергетика и стопанска система, с присъединяване на някогашния длъжностен министър председател Гълъб Донев, е казано следното за " Лукойл ":
" Откроено беше смисъла на преместването на активността на " Лукойл Нефтохим Бургас " в България по време на служебното държавно управление, което докара и до обилни данъчни приходи за страната ни по време на неговия мандат – 87 500 000 лв. за интервала септември-декември 2022 година и 126 500 000 лв. за интервала януари-юни 2023 г ".
Няма никакво конкретизиране какви са тези налози - за свърхпечалба, корпоративни, предплатено импортирани или друго. А съгласно българските данъчни разпореждания данъци не могат да се събират със задна дата.
Темата с левчето беше реактивирана, като този път то стана 73 стотинки. Делян Добрев очевидно разчита на това, че хората не помнят личните му думи, че постъпилите пари по това перо ще се употребяват за " таргетирани ограничения - карти за градски превоз ". Добрев направи опит да се поправи - в Закона за енергетиката, посредством унищожаване на известието. Десет месеца по-късно, мярката за облагане на свърхпечалбата от енергийните цени към този момент е в действие, с помощта на свършената работа от настоящето болшинство в Народното събрание. Междувременно беше признато законово изменение с условие 100% от запасите на горива да се съхраняват в България (за разлика от предходното - до 50% да могат да са в чужбина). С това дефакто " Лукойл " се принуждава да направи инвестиция в размер на стотици милиони евро за създаване на нови складови бази в България. Скоро по-късно ГЕРБ и Движение за права и свободи желаеха връщане на остарялото състояние, само че до 30 юни, 2024 година, а по-късно да бъде до 30% в чужбина - това в народен интерес ли е?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ