Какво не е наред с гения на всички времена и

Какво не е наред с гения на всички времена и на един народ? Може би неговата биография…

E=mc² – тази формула прекатурва света!

През 1908 година Айнщайн за първи път е номиниран за Нобелова премия, която получава едвам през 1922 година Всичките тези години са нужни, с цел да се пречупи съпротивата на учените. Накрая се стига до потреблението на ловкост – Наградата му е дадена не заТеорията на относителността, която по този начин и не могат да „ преглътнат “ корифеите, а за откритието на фотоелектричния резултат.

Кариерата на Айнщайн, до момента в който чака Нобеловата премия, също не стои на място и се движи решително нагоре

През 1908 година той е към този момент доцент в Университета в Берн. През 1909 година получава длъжността „ брачен “ професор (без катедра и място в научния съвет) в Цюрихския университет. През същата година напуща Патентното бюро.

През 1911 година става професор в Политехниката в Прага, през 1913 година – е признат за член на Пруската академия на науките в Берлин, а през 1917 година става създател и шеф на „ Кайзер Вилхелм “ института за
физически проучвания.

Колкото повече се издига в кариерата, толкоз по-малко има потребност от брачната половинка си, която към този момент единствено с типа си му припомня на каква цена е получил почитта и уважението. Отношенията им се утежняват мощно. През 1909 година Милева Марич написа на своя другарка: „ Известността не оставя доста време за съпругата… може да се случи един да получи перлата, а различен – единствено празната черупка от бисерната мида “.

Развеждат се през 1919 година

Но още пет години преди развода Алберт Айнщайн сформира позорен лист с условия към брачната половинка си, който тя би трябвало да съблюдава.

Документите по бракоразводния развой на Айнщайн и Милева Марич се съхраняват в Израел и са засекретени. Свидетели на този бракоразвод обаче си спомнят, че на процеса са извадени на показ прекомерно неприятни обстоятелства, в това число нееднократни случаи на прибягване до физическа кавга от страна на Айнщайн.

Много по-късно геният се дами за своята братовчедка Елза

Дъщерите й счита за свои деца, а личните си пренебрегва до края на живота си. Само че парите от Нобеловата премия се постанова да даде на Милева Марич. Тя печели от предбрачния контракт, само че не получава нито популярност, нито самопризнание за трудовете си.

Съветският учен Йофе си спомня, че персонално е виждал оригиналите на публикации от 1905 година, където попадат две имена – на Милева и на Алберт. Но оригиналите не са непокътнати и тя не може нищо да потвърди. Но даже не се и пробва.

По-малкият им наследник, към този момент като зрял мъж, прави старания да отстоява истината за основателя на Теорията на относителността

В резултат на което приключва живота си в психиатрична клиника. А и самата Милева в последните години от живота си, явно, взема решение, че няма какво повече да губи, и стартира да си спомня за своето „ авторство “. И също е приета за психологично болна.

По-големият им наследник Ханс Алберт е по-умен и не обявява мнението си по тази тематика

В резултат съумява да направи релативно сполучлива кариера в науката. Независимо от положителното му държание обаче след гибелта на Алберт Айнщайн в завещание му остават единствено трохи от много огромното положение на татко му.

Между другото, след раздялата на Алберт и Милева Марич на Айнщайн не му се получават научните работи без съавторство. Свидетелство за това са методът Айнщайн – Брилюен – Келер, статистиката Бозе – Айнщайн, парадоксът Айнщайн – Подолски – Розен и така нататък

„ Геният “, който не съумява да се приобщи към същинските учени, не може да направи нищо независимо, въпреки че непрекъснато пробва. След като се наслушва на воля на дитирамбите на пресата и повярва в личната си талантливост, той в продължение на повече от 30 години, чак до самата си гибел, се труди над своята Единна доктрина на полето. Само че по този начин и не се ражда нищо вследствие на напъните му.

У елементарните хора се основава мнението, че с помощта на „ работите “ на Айнщайн са зародили актуалните достижения на науката и техниката: тв приемници, компютри, нуклеарни реактори. Дори някои може би си мислят, че айфоните са измислени от него, а не от Стив Джобс.

Но започвайки с електродвигателите, многофазните системи за изменчив ток, бобините за запалване и други електротехнически джаджи на Никола Тесла до тв приемника на Зворикин и още повече до нуклеарния реактор на ферми – на никое място няма и диря от въздействието на Теорията на относителността.

Съществува мнение, че откакто се срещат с работите на Тесла, международните финансисти благодарение на лъженаучната Теория на относителността стопират развиването на човечеството за 100 години. Може би това е субективна оценка и не е на 100% вярна. Но съдейки по всичко, тя е по-близо до истината от общоприетата научна парадигма…