Какво може да научи България от опита на Хърватия с

DW: Какво може да научи България за еврото от Хърватия

Какво може да научи България от опита на Хърватия с приемането на еврото? Този въпрос задава изчерпателен материал на европейското издание „ Политико “. Според създателите главният извод е един: българите би трябвало да оставят зад тила си апокалиптичните сюжети за бъдещето на страната след влизането в Еврозоната.

Експертите споделят, че Хърватия, която е последната европейска страна, включила се към общата валута, е образец за сполучлив преход и модел, който България може да следва за своята интеграция в еврозоната.

„ От присъединението на Хърватия към еврозоната инфлацията в страната е малко по-висока от по-рано. Това обаче значително се дължи на други проблеми, а не на присъединението към общата валута. В същото време през миналата година растежът на хърватската стопанска система е измежду най-големите в Европейски Съюз с 3,8 на 100 “, написа „ Политико “.

Това е обвързвано и с туристическия бранш в страната, който процъфтява. Безработицата в Хърватия доближи най-ниските си равнища откогато се води статистика през 1996 година.

Европейските средства също продължиха да постъпват в страната, защото държавното управление прави всичко по проект, написа европейското издание и подцчертава, че по Плана за възобновяване и резистентност в Хърватия са влезнали 4,5 милиарда евро. Най-важното може би е, че заплатите са се нараснали с 30 на 100, откогато хърватите смениха куната с еврото.

Хърватия и България едновременно влязоха в така наречен „ чакалня “ на еврозоната в средата на 2020 година. По това време обаче поредност от шокове за международната стопанска система провокираха инфлация – доста по-висока от тази в еврозоната: 13 на 100 в Хърватия в пика си и близо 19% в България. Хората и в двете страни станаха доста по-чувствителни към евентуални нови нараствания на цените.

„ Инфлацията в Хърватия и в този момент е измежду най-високите в страните от Европейски Съюз. Експерти обаче считат, че това не се дължи на приемането на еврото “, написа „ Политико “.

Петър Сорич от Факултета по стопанска система и бизнес на Загребския университет изяснява пред изданието, че би трябвало да се вземе поради фактът, че Хърватия е единствената страна, включила се към еврозоната в условия на сериозна инфлация. Така потребителите мъчно можеха да дефинират какво тъкмо провокира нарастването на цените.

Притесненията на хърватите след приемането на еврото почиваха и на някои напълно законни образци – да вземем за пример Словения, където цените скачат с 9% след влизането в еврозоната през 2007 година. Експертът от Загребския университет Фран Галетич напомня, че Хърватия пробва да успокои хората като задължава всички супермаркети да демонстрират цените и в двете валути четири месеца преди приемането на еврото и цяла година по-късно – нещо, което и България прави сега.

„ Много хърватски търговци обаче подвигнаха цените още преди правилото да влезе в действие, с цел да могат да настояват, че не са ги вдигали “, споделя Галетич пред „ Политико “.

Цените в Хърватия скочиха доста през 18-те месеца към влизането в еврозоната. България би трябвало да се поучи от хърватския опит, написа европейското издание.

Според Петър Сорич, България е в по-добра позиция, в сравнение с Хърватия е била през 2023 година. Инфлацията е доста по-стабилна и надлежно ще бъде доста по-лесно да се наблюдават изкуствено вдигнатите цени и да се санкционират порочните практики, счита специалистът.

В резюме специалистите са единомислещи, че присъединението към общата европейска валута има повече изгоди, в сравнение с дефекти. Директорката на отдела по Европейски връзки към Хърватската национална банка Ана Шабич назовава приемането на еврото в страната „ безспорна история на триумфа “.

„ Високите такси за превалутиране са в предишното, а наградата за кредитен риск на страната по отношение на Германия, отразена в доходността на държавните облигации, съвсем е изчезнала, написа „ Политико “.

Националната банка пресмята, че страната икономисва към 160 милиона евро годишно единствено от такси за превалутиране и преводи.

Шабич е удовлетворена, че Хърватия е изпитала всички предстоящи изгоди от присъединението към еврозоната, въпреки че това се случи в турбулентни времена. Експертката насочва предизвестие към България – „ подробното и навременно обмисляне “, както и „ ясното систематизиране на дилемите и отговорностите сред участващите институции са от основно значение “.

SafeNews напомня, че депутатите дефинитивно одобриха поправките в Закона за въвеждане на еврото. Между двете четения народните представители редуцираха периода за засилен надзор върху цените на 12 месеца – от 8 август 2025 до 8 август 2026.

Комисията за отбрана на потребителите и Националната организация за приходите пък получават пълномощия да преценят дали нарастването на цените е обосновано, или не, а при положение на нарушаване се предвижат съществени санкции за търговците.