Какво може да донесе Русия на 55 африкански държави и

Какво може да донесе Русия на 55 африкански държави и ...

Битка за влияние - Путин и Сиси посрещат 42-ма африкански лидери.



Какво може да донесе Русия на 55 африкански държави и какво могат да ѝ дадат те в замяна? Може ли Москва да противодейства на усилията на Китай или Запада да се възползват от нарастващия потенциал на континента?

На тези въпроси трябва да отговори срещата в Сочи, на която днес са домакини руският президент
Владимир Путин и египетският му колега Абдел Фатах ас Сиси. Макар още да не може да се мери с играчи като Китай или с икономическите връзки, развивани с ЕС в много от държавите, Москва търси място на континент, чиято тежест ще е все по-голяма.

Египетският държавен глава е съпредседател, тъй като представлява Африканския съюз - организацията, обединяваща държавите на континента. От тях 43 изпращат 43-ма държавни и правителствени ръководители, други 11 ще присъстват на ниво министри и посланици.

Очаква се на срещата да бъде обявена сделка на Междудародната агенция за суверенно развитие - оглавявана от известния и в България Константин Малофеев. Идеята е да стане възможно отпускането на дълг в размер до 500 млн. долара за африканска страна. Очаква се и меморандум за взаимодействие между Евразийския и Африканския съюз, отварящ път на обединените около Русия държави към пазар с размер 1.3 млрд. души.

Стара идея

"Русия се връща към идеята на Шеварднадзе", пише деловото издание РБК, имайки предвид покойния грузински президент Едуард Шеварднадзе - преди кариерата в независима Грузия той е външен министър на Съветския съюз. Изданието цитира заместник-председателя на Асоциацията на руските дипломати Андрей Бакланов, според когото такава среща на върха е предложил именно Шеварднадзе през 1989 г.

Последвалото десетилетие обаче свива рязко мащабите на отношенията между Съветския съюз и Африка, а активността се възобновява едва миналата година. Вътрешните трудности на съветския правоприемник, Русия, водт до закриване на посолства, консулства и търговски представителства. От 2006 г. всичко това се променя - Путин първо посещава Алжир и Либия, година по-късно наследилият го президент Дмитрий Медведев е на обиколка в Египет, Нигерия, Намибия и Ангола. В първата държава пристига и Путин през 2015 г., а последните две бяха част от обиколката на външния министър Сергей Лавров, който бе и в Мозамбик, Зимбабве и Етиопия.

В сравнение с тогавашния период има и промени. Ако в последните години се възстановяват традиционни от съветско време връзки като тези с Ангола и Мозамбик, Москва вече работи и за нови с държави, които са се смятали за част от "западната" сфера на влияние - например Мароко, Нигерия и Южна Африка.

Защо Африка (отново) е важна за Русия

Днес африканските ресурси (минералните в Африка са около 30% от световните запаси). Според доклад за възможностите между Русия и континента към 2030 г. потенциалът е сериозен заради нарастващия износ на селскостопанска техника, автомобили и зърнени култури, междувременно все по-голям е износът на торове. В целия свят само Африка увеличи вноса от Русия след въвеждането на западните санкции заради анексиията на Крим и положението в Източна Украйна.

Разраства се оръжейният пазар, а с държави като Централноафриканската република (от днес ще има и с Нигерия) военни споразумения дават възможност за подготовка на местни войници и техническо обслужване на бойна техника. Руски "частни армии" са на мисии в ЦАР, Судан и Мозамбик според различни медийни публикации. Евгений Пригожин, наричан в някои медии "Готвача на Путин" (и свързван с печално известната "Фабрика за тролове" и намесата в американските избори), според "Блумбърг" има интереси в 10 африкански държави и те надхвърлят свързаните с отбрана и сигурност.

За 4 години Русия е осигурила 49% от вноса на оръжия в Северна Африка, на САЩ се падат 15, на Китай - 10. И в Африка на юг от Сахара Москва е първенец - 28% за същия период от 2014 до 2018 г., при съответно 24 и 10 на сто.

Политическата тежест на десетки гласове, които могат да подкрепят Русия - в Общото събрание или в Съвета за сигурност - при необходимост също е изкушаваща за Москва. Политическата им нестабилност обаче - заедно с търговски бариери и други - е сред факторите, които спъват стокообмена, който е много по-малък от този с Европейския съюз, (303 млрд. долара), Китай (148 млрд.) и САЩ (54.2 млрд.) за 2018 г. За същата година този с Русия е 20 млрд. долара.

Източник: dnevnik.bg