Какво ли са си помислили 13-те бивши съветски републики, когато

...
Какво ли са си помислили 13-те бивши съветски републики, когато
Коментари Харесай

Снишаване и страх

Какво ли са си помислили 13-те някогашни руски републики, когато Владимир Путин даде заповед за навлизане в Украйна?

Вероятно, че те могат да бъдат идващите. Това можем единствено да допускаме. Но към този момент е " безпощадно ясно ", че през днешния ден да бъдеш част от бившето руско пространство допуска опасности.

Част от това пространство, балтийските републики (Литва, Латвия и Естония) от дълго време са в Европейски Съюз и НАТО и са измежду най-солидарните в двете организации с Украйна. Още от анексията на Крим през 2014 година тук наличието на западния алианс е интензивно. Колкото и позициите на трите дребни страни да нервират Москва, тя надали би рискувала спор с НАТО, в случай че посегне на някоя от тях.

Но в последните дни съветското външно министерство заплаши с " освен дипломатически " ограничения в отговор на възбраната от страна на Литва на пренос на обхванати от европейските наказания съветски артикули през нейната територия да съветския балтийски ексклав Калининград. Във Вилнюс подозират, че Русия може да спре доставките на електрическа енергия за Литва.

Останалата част на бившето руско пространство можем условно да разделим на няколко геополитически района. Един от тях е Беларус, която е " последната тирания " в Европа, официално е в обща съюзна страна с Русия и стана плацдарм за нейната експанзия против Украйна, а водачът ѝ Александър Лукашенко смачка с репресии продемократичния протест против преизбирането за президент, непризнато от Европейски Съюз и Съединени американски щати и белязано от обвинявания в масирани фалшификации.

Беларус поддържа експанзията на Путин, само че макар лоялността си към него и зависимостите си от Москва, не желае да влиза във войната макар обвързаността си с контракт за защита и сигурност с Русия.

Другите райони включват Кавказ и Каспийско море (Армения, Азербайджан и Грузия) и Средна Азия (Казахстан, Кирзгизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан).

Как тези страни реагираха на съветското навлизане в Украйна се видя ясно от гласуванията им в Организация на обединените нации по свързани с него резолюции.

На 2 март т.г. Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава по резолюция, осъждаща войната в Украйна. От всички някогашни руски републики единствено Беларус гласоподава срещу и се солидаризира ясно с Русия. Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, които членуват в доминираната от Русия Организция на Договора за групова сигурност и защита и Евразийския стопански съюз, се въздържаха. Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан не участваха в гласуването. Молдова и Грузия поддържаха Украйна.

Двете последни страни дружно с Украйна са част от европейската политика за източно партньорство от 2013 година, която им предлага асоцииране, безвизови пътувания и свободна търговия против демократични и пазарни промени и опция за присъединение в далечна вероятност. Още от този момент Русия се погрижи да сътвори свои сепаратистки анклави във всяка от тези страни, да ги " минира " със замразени спорове, които да блокират напредъка им към Европейски Съюз и да охладят ентусиазма им за европейско бъдеще. Русия видя приближаването на образците за независимост и благополучие към границите ѝ като опасност и предприе съответни ответни дейности. Най-остър и трагичен беше спорът с Украйна, която има най-голяма икономическа и политическа тежест в бившето руско пространство.

Армения, със слаба стопанска система, оскъдно население и също в замразен спор с Азербайджан за Нагорни Карабах, се отхвърли да взе участие в източното партньорство още първоначално му под съветски напън и не подписа съглашение, по което беше преговаряла с Европейски Съюз близо 10 години. Азербайджан също беше в първичния лист от постсъветски сътрудници на Европа, само че неговият хайлайф, отпред с властническия президент Илхам Алиев не прояви необикновен интерес към демократичните промени и заложи на доближаване с Турция, а връзките с Европа останаха дейни основно в енергийната област.

Докато внимава да не утежнява връзките си с Москва, режимът в Баку през днешния ден обезпечава на Европа опция на съветските газови доставки по така наречен Южен газов кулоар. Руското военно наличие е значимо както за Азербайджан, по този начин и за основния му районен противник, Армения, доколкото то стабилизира региона след последната война сред двете страни, в която Баку си върна забележителна част от следените преди този момент от Ереван територии.

Избягвайки да гласоподава в Организация на обединените нации Азербайджан избягна потребността да заеме позиция по очевидното нарушение на териториалната целокупност на суверенна страна - принцип, който тази страна енергично защитаваше, до момента в който си върна контрола върху Нагорни Карабах, отбелязва Мари Дьомулен, програмна директорка в Европейския съвет по външни връзки. Тя напомня и че единствено дни по-рано Азербайджан подписа поредност от двустранни съглашения с Русия, които Алиев разказа като " съюз " сред двете страни. Това стана часове, откакто Путин призна независимостта на самообявилите се Донецка и Луганска национални републики в Украйна.

Ако някой у нас се чуди с кого да съпостави водачите, обясняващи, че България е " дребна страна " и по тази причина би трябвало да остане " неутрална " към войната на Путин, има отговор - с киргизкия президент Садър Джапаров. Той повтори опорките, че съветското навлизане има за цел да отбрани етническите руснаци в Донбас. Освен това изясни, че страната му като " дребна република " би трябвало да остане неутрална.

Особено забавна е позицията на Казахстан, най-голямата и най-богатата от някогашните руски републики в Средна Азия, мечтан икономичестки сътрудник на Запада поради нефта, газа, урана си и поради цялата Менделеева таблица в земните си глъбини. Малко преди да нападне Украйна Путин изпрати в Казахстан войски да спасят настоящия му президент Касъм-Жомарт Токаев от въоръжено въстание, което го принуди да прави промени.

Освен за сигурността си Казахстан е подвластен от Русия за износа си на петрол, тъй като тръбопроводите минават през нейната територия.
Токаев не осъди съветската експанзия, само че също отхвърли да ѝ спомага по силата на Договора за групова сигурност и защита. Токаев не скри паниката си от държанието на Русия, изтъквайки обществено, че за страната му сега е сериозно значимо да " подсигурява сигурността, суверенитета и териториалната си целокупност. Той моли и за договаряния сред Русия и Украйна и даже предложи да посредничи сред тях. По-късно, по време на годишния интернационален стопански конгрес в Санкт Петербург, тази година без западно присъединяване, Токаев посмя намерено да опонира на Путин, с който преди този момент се беше ръкувал сърдечно. Казахстан няма да признае за самостоятелни страни сепаратистките републики в Източна Украйна, сподели Токаев. Правото на самоопределяне, обезпечено от Организация на обединените нации, влиза в несъгласие с правото на страните на териториална целокупност, по тази причина нито Тайван, нито Косово, Абхазия и Южна Осетия са приети, аргументира се той.
" И този принцип явно важи и за сходни полудържавни територии, каквито съгласно нас се явяват Донецк и Луганск ", съобщи той.

Токаев се опълчи и на оценката на Путин за интернационалната икономическа конюнктура и за това, че краят на западното владичество се вижда. Вярно е, че има рецесия, сподели той, " само че в същото време Съединени американски щати и Западът като цяло стоят устойчиво като икономическо развиване ".

Като похлупак на всичко, казахските управляващи, които не обичат демонстрациите, изключително след протестите през януари, проведоха митинг против войната в Украйна в Алмати на 6 март.

При някогашния си президент Михеил Саакашвили Грузия беше може би най-прозападната и прореформистки настроена страна от бившето руско пространство. Това докара до петдневната война с Русия през 2008 година, когато в предизвикан от Москва спор, грузинските въоръжени сили претърпяха предвидимо проваляне и в следствие две подкрепяни от Русия грузински области - Абхазия и Южна Осетия - се откъснаха от Грузия.

Разгромът раздели грузинското общество на последователи и съперници на Саакашвили, който от 2013 година до неотдавна живя в заточение, главно в Украйна, а при завръщането си през 2021 година беше задържан, съден и вкаран в пандиза.

От идването си на власт през 2012 година сегашната ръководеща партия " Грузинска фантазия " води политика на успокояване и съглашателство с Русия. През 2019 година това докара до всеобщи митинги против грузинското държавно управление, откакто то разреши на гостуващия съветски народен представител от Думата Сергей Гаврилов, покровител на независимостта на Абхазия и Южна Осетия, да държи в грузинския парламент проруска тирада на родния си език.

Управляващите бяха принудени за свикат предварителни избори, които завоюваха. През 2021 година връзките им с сътрудниците им от Европейски Съюз и Съединени американски щати се обтегнаха, откакто полицията нахлу в щаба на основното опозиционно Обединено национална придвижване и арестува водача му Ника Мелиа. Това не попречи на " Грузинска фантазия " да победи и в локалните избори същата година, когато Саакашвили се върна от заточение с вярата да обърне изборите в интерес на опозицията.

На 25 февруари т.г. грузинският президент Иракли Гарибашвили съобщи, че страната му няма да ползва интернационалните наказания по отношение на Русия, тъй като те вредели на националния интерес. Той сподели е че страната му не е застрашена от съветска експанзия и отхвърли да свика Съвета за национална сигурност и се опълчи на изключителна сесия на Народното събрание, за които прикани президентката на страната Саломе Зурабишвили.

В същото време Грузия беше една от страните с най-масови спонтанни демонстрации срещу войната, осъждащи съветската експанзия и в поддръжка на Украйна. Международни наблюдаващи означават острата поляризация на обществото и разминаването сред формалните позиции и публичните настройки.

Що се отнася до икономическите последици от войната, може да се каже, че от тях страдат стопанските системи на всички страни в бившето руско пространство, които остават свързани с съветската. Навсякъде националните валути се обезцениха внезапно паралелно с рублата в резултат на глобите. Друг сензитивен негативен резултат беше пресъхването на приходите от техните гастарбайтери в Русия, които изпращат заработеното вкъщи.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР