Какво кара главен асистент от БАН да създаде група в

...
Какво кара главен асистент от БАН да създаде група в
Коментари Харесай

Намери кръв през "Фейсбук"

Какво кара основен помощник от Българска академия на науките да сътвори група в обществената мрежа " Facebook " с името " Безвъзмездни кръводарители ", да отделя от персоналното си време, с цел да управлява групата и също така да подарява кръв няколко пъти годишно. Отговорите дава Богдан Дичев.

Групата " Безвъзмездни кръводарители "

в обществената мрежа " Facebook " е основана преди пет години - на 27 март 2013 година Целта й е при потребност от кръводарители, членовете ѝ да реагират навременно. Администраторите на групата имат лист с хората, искащи да подаряват, и информация с каква периодичност желаят да го вършат. Те припомнят и когато е минало нужното време до идващия път. В момента в групата има 529 кръводарители. Има и подгрупа на помощниците - те не подаряват кръв, само че намират случаи, споделят апелите, с цел да се разшири обсегът им в мрежата, популяризират активността на групата и притеглят нови членове.

Администраторите са десетима. Те поемат случаите за търсене на кръв и ги трансформират в постове. Ако някой се обади по телефона или посредством " персонално известие " каже във " Facebook ", че търси кръв, админът го разпитва за детайлностите и написа публикация-призив в групата. Като се появят мненията с искащи да дарят, админът съгласува кой по кое време да отиде да подари, кой да бъде възможна запаса, подканя подобаващите донори с " тагване ". И като завърши казусът, го афишира за решен.

Освен това админите одобряват новоподалите поръчки за участие в групата, като изпращат условията и записват данните на новопостъпилите членове. Отразяват също новите кръводарявания на всеки от групата и изготвят годишния доклад.

Богдан Дичев постоянно подарява кръв от 2013

За първи път е кръводарил през 1990 година, когато е бил студент. В началото го е правил по 4 пъти годишно, по-късно е понижил честотата на 2-3 пъти. Негова е и концепцията за основаване на група за безплатни кръводарители във " Facebook ".

" Тя се оформяше дълго време в мозъка ми, до момента в който осъзнах какви благоприятни условия може да ми обезпечи обществената мрежа. Причините бяха свързани все с търсенето на кръв от някого – другари, познати, инцидентни хора по интернет. А имаше и съответен мотив ", споделя той. Един негов учител се е нуждаел от кръв, а той е дарил безадресно скоро преди този момент и не е можел да му помогне тогава. След което основал групата и намерил първия донор за него.

Според Дичев не доста хора подаряват кръв от предрешение, че е рисково за здравето, " а то е тъкмо противоположното ". Кръвта се обновява биохимично, подтикват се кръвотворните органи да създават кръвни кафези. Има и друга причина - не се сещат, до момента в който не им пристигна до главата. Ежедневието ги гълтам, чуват апелите на Кръвния център, на Червения кръст, споделят си " Е, хубаво, ще опитам някой път ", и не помнят, делникът ги отнася ", разяснява още той. По думите му преди всичко би трябвало да се промени съзнанието на хората. " Кръвта вода не става, само че водите на равното, битово, самовглъбеното, стереотипното време я отмиват ", споделя още Дичев.

Попитан дали би трябвало държавна интервенция, с цел да се реши казусът с дефицита на кръв, той споделя: " По начало нашата страна рядко се меси там, където няма бюрократичен интерес или личен интерес на някой общественик или съсловие от държавни паразити. Но несъмнено в случай че се намеси, ще има огромна изгода и сензитивен резултат. Може да предизвиква доброволното кръводаряване с данъчни облекчения, с понижаване на здравните осигуровки, с апели, популяризирани в основни места на образното внимание – помислете единствено какъв брой средства се изразходват, с цел да се отпечатат картинки с облиците на заболели от тютюнопушене хора по цигарените кутии. Ако подобен артикул тръгне всеобщо по пазара със съдействието на производителя (например торбичките за извършване на покупки по хипермеркетите), това ще доближи до всеки един от нас ".

Според него трябват рекламни акции и просветителни излъчвания по националната телевизия. " Ако се влезе в подпомагане с други институции – университети, войска, полиция, спортни центрове, за какво не и с Българската православна черква – ще се реализира доста по-голям резултат сигурно ".

Той споделя, че изискванията на кръвните центрове в София му харесват - лекарите и личният състав са съвсем във всички случаи безукорни. По-лошо е ситуацията обаче в провинцията.

Ако човек се нуждае от кръв в Ямбол, не може да я получи от София

" Човек умира от липса на кръв в Ямбол, само че от кръвния център там одобряват кръв единствено от района на Ямбол. Не може да дарим за него тук, в София. И в случай че не се откри кой; и в случай че роднините не намерят метод да набират кръвта, пациентът е жертван. Не от липса на кръв, а от липса на кръв тъкмо в този регион ", изяснява Дичев.

Посочва и аргументите за това - в случай че се подари другаде, някой би трябвало да обработи, запази и транспортира кръвта до мястото, където има липса, което е обвързвано с пари. " Наскоро в Русе имаше случай - четири банки АБ+ за тежко болен човек. От центъра са желали донорът да бъде единствено от Русе, не даже и от района. Вдигна се един наш член, отиде там, разпита каква е работата. Той е деятел на Червения кръст. На него, несъмнено, медицинските лица му бяха разказали напълно друга история. Допускам опцията в тези случаи да се работи импровизирано, единствено от избрани хора, само че това не може да става без знанието на управлението на тези институции ", споделя още Дичев.

Част от чиновниците на кръвния център в София към този момент са чували за групата и разпознават представителите ѝ.

Групата има най-вече хора в София, Варна и Пловдив. От Стара Загора, Русе, Търново, Бургас и Сливен са по десет-дванадесет души и в случай че се случи да вземем за пример търсене на кръв от Монтана, става доста мъчно, в случай че търсенето не обгръща целия кръводарителен район, в който е градът, добавя Дичев.

" Срещали сме случаи с доста особени условия: болничното заведение приема бележки единствено от кръвния център в същия град. Не е законно, не е морално, само че се е случвало. И то макар заповедта на министъра на опазването на здравето от началото на есента на предходната година до всички кръвни центрове в страната да одобряват кръв, предопределена за всевъзможни места. Но болничното заведение като каже " не " - толкоз. Или пък търсенето обгръща целия район, в който е градът на болния човек, само че се търси рядка, минусова кръвна група и не одобряват кръв, дарена в други градове отвън свещения им район. За каквито и компликации да приказваме във връзка с неналичието на безплатни кръвни донори, най-големите компликации ни ги основава системата на опазването на здравето и безумните ѝ бюрократични постановки ", споделя Дичев.

Най-тъжно по думите му е, когато групата не може да помогне за някой случай и членовете и знае, че

индивидът ще се насочи към черния пазар за кръв

или още по-лошо - няма да се избави.

Групата има потребност от нови членове - " нямаме задоволително членове от дребните градове и с редки кръвни групи. Друг е въпросът, че разрастването на групата води до усложнения в нейното администриране ", споделя Дичев и най-после показва и условията към искащите да станат членове на групата - изтъкване на профила им в обществената мрежа " Facebook ", кръвна група, резус-фактор, град по местоживеене, телефонен номер и дата на последно кръводаряване. Както и какъв брой пъти годишно бехя ескяле да подаряват.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР