Какво кара едно дете да се превърне в нарцисист, когато

Какво кара едно дете да се трансформира в нарцисист, когато порасне? Има ли някакви фамилни модели, които могат да предскажат бъдещото развиване на нарцистично личностно разстройство?

Всички сме осведомени с нарцисизма: величествен самообраз, некадърност за емпатия, ниско почитание към другите и податливост към операция. Но от кое място идва това разстройство (защото е разстройство)? Някои учени са се пробвали да проучат, задавайки въпроса дали нарцисизмът е вродена или добита линия.

Спонсорирана връзка

Психологът У. Т. Бехари, по-специално, е уверен, че нарцисистите не се раждат, а стават. След доста години на изследване, тя е идентифицирала три вида деца, които са склонни да развият нарцистично разстройство като възрастни. Това са:

Разглезеното дете
„ Разглезеното дете “ е израснало в семейство, където е имало специфични привилегии, предоставени единствено на него, и където неговата изключителност е била непрекъснато му напомняна. Накратко, семейство, което беше прекомерно присъстващо, когато ставаше дума за похвали, и изцяло отсъстващо, когато ставаше дума за порицания. Детето, на което е било отдавано на всичко, постоянно е било награждавано и в никакъв случай не е било смъмряно, с времето развива непоносимост към фрустрацията, типична за нарцистично личностно разстройство. Като възрастен, той към момента има вяра, че е специфичен и че всичко му се дължи.

Детето на прехрана
Според теорията на Бехари, различен вероятен предстоящ нарцисист е детето, което постоянно е било предпазено от родителите си, сложено под стъклена камбана, с цел да не се постанова да се изправя пред болките и разочарованията на живота. Това „ подвластно дете “ не е развило персонална подготвеност и като възрастен има упованието, че другите постоянно ще се грижат за него, което ще му пречи да взема неприятни решения.

Лишеното и самотно дете
Сред най-разпространените теории за произхода на нарцисизма е концепцията, изразена и от Бехари, за „ лишеното дете “, което е получило в детството си обич, която постоянно е била „ условна “, затова в никакъв случай спонтанна и откровена. Родителите на този вид дете хвалели и показвали любов единствено когато то носело положителни резултати у дома или изглеждало съвършено. По този метод детето разбирало, че единствено като е в най-хубавата си форма, може да се стреми да бъде обичано. От това произлиза концепцията, че любовта е условна и обвързана със задоволяването на упованията на другите хора. Когато детето не успявало да се отличи, то търпело грубо оскърбление. Тук се ражда грандиозната маска на нарцисиста, който се опасява да не преживее още веднъж униженията от детството и не може да не наподобява „ съвършен “ за тези, които среща.

В някои нефункционални фамилии бъдещите нарцистични деца са се трансформирали в сурогати на отсъстващите си съпрузи или съпруги, чувствайки се специфични и неповторими, само че също по този начин лишени от детството си. Освен това, те в никакъв случай не са развили емпатия, тъй като са били ангажирани с ролята да задоволяват потребностите на родителите си, само че в никакъв случай не са се вслушвали в това кои са те в действителност.

Болката от това, че в никакъв случай не е бил обичан, тежи мощно върху образуването на бъдещия нарцисист, който може даже да е бил обгрижван и гален, само че в никакъв случай не е получавал вниманието, което в действителност е заслужавал. Поради тази причина детето е развило редица тактики за отбягване на болката: адаптиране към молбите на родителите или затваряне в себе си. В зрелост тези тактики не разрешават достоверни взаимоотношения.

В умозаключение, човек, който страда от нарцистично личностно разстройство, е мъж или жена, които са страдали доста в детството си и не престават да страдат заради дисфункционалното си държание. Тези хора не са чудовища, а извънредно нежни субекти, които се нуждаят от помощ. Нека помним, че да оказваме помощ не значи да изпаднем в синдрома на Червения кръст, а да поканим индивида да следва пътя на психическата рехабилитация.

struma.com