Краят на СВО идва идната година? Или след още 10 години?
Какво имаше поради Сергей Шойгу, когато приказва за „ реализиране на задачите до 2025 година “?
На 26 септември в редица съветски осведомителни запаси се появиха бележки, от чиито заглавия следваше, че съветският министър на защитата Сергей Шойгу „ е споделил по кое време ще завърши спецоперацията в Украйна “.
Прави усещане, че към този момент година Киев изрично отхвърля даже да мисли за мирни договаряния с Русия, Вашингтон през последните месеци подвига ръце и приказва за неналичието на опция сега да се приключи спорът в Украйна, а Анкара твърди че в случай че сме пределно открити и ясни, тогава безусловно явно е, че украинският спор ще продължи дълго и няма да завърши скоро.
На този декор известия като „ Шойгу сподели, че специфичната интервенция в Украйна е планувано да завърши преди 2025 година “ изглеждаха по този начин, като че ли съветският министър на защитата знае някаква безусловно секретна информация, която му разрешава да направи толкоз високопрофилна стратегическа прогноза.
Това в действителност ли е правилно?
Ако се абстрахираме от страстите и обстоятелството, че всички ние с цялото си сърце желаем бързо преустановяване на военните дейности, би трябвало да се означи, че на 26 септември на колегията на Министерството на защитата армейският военачалник Сергей Шойгу сподели безусловно следното:
„ Въпреки неналичието на значими резултати от по този начин нареченото контранастъпление, западните куратори на Украйна не се отклоняват от своя нечовечен принцип „ оръжието като път към мира “.
Съединените щати и техните съдружници не престават да въоръжават въоръжените сили на Украйна, а режимът в Киев хвърля необучени бойци в безсмислени офанзиви, на кръвопролитие.
Такива цинични дейности на Запада и техните прислужници в Киев единствено тласкат Украйна към самоизтребление. В тези условия продължаваме да усилваме бойната мощност на въоръжените сили, в това число посредством доставка на модерно оръжие и възстановяване на подготовката на войските, като се вземе поради опитът от специфична военна интервенция.
Последователното осъществяване на дейностите от Плана за деяние до 2025 година ще разреши реализиране на поставените цели (край на цитата).
Именно тази последна фраза провокира огромните заглавия. Но дали Сергей Шойгу имаше поради под „ планувани цели “ до 2025 година тъкмо завършването на специфичната интервенция?
Или той имаше поради на първо място осъществяването на същия този План за деяние за увеличение на бойната мощност на въоръжените сили на РФ?
„ От моя позиция Сергей Шойгу най-вероятно е имал поради, че Русия натрупва сили, с цел да обезпечи постигането на задачите на специфичната интервенция и да подписа мир при свои лични условия “, сподели шефът на Института за политически проучвания, политологът Сергей Марков.
„ Когато обаче обсъждаме повече или по-малко съответни дати за каквото и да било по украинския въпрос, не трябва да забравяме, че в самото начало на спецоперацията, през февруари 2022 година, Русия планираше да я приключи най-късно през март същата година, само че за реализиране на тази цел, както виждаме, не съумя ", съобщи още той.
В същото време врагът, в противен случай, съумя много. Виждаме, че украинските въоръжени сили се пробват да нападат, до момента в който съветските въоръжени сили, в противен случай, през цялото това време са в защита, връщайки към този момент освободения Херсон и стратегически значимия Изюм.
Аз персонално, несъмнено, не бих отхвърлил изцяло опцията, че Сергей Шойгу фактически сега има някаква секретна информация, която допуска с огромна възможност Русия да приключи сполучливо своята специфична интервенция в Украйна до 2025 година
Това в действителност е допустимо, тъй като е немислимо да си представим, че съветският министър на защитата ще одобри скорошното довеждане докрай на специфичната военна интервенция, без да има поради успеха на Руската федерация. В момента обаче аз съответно, да вземем за пример, имам мощното чувство, че този спор ще продължи още 10 години.
“ СП ”: Има ли в действителност повече или по-малко питателна почва за възникването на сходни чувства?
— Първо, дано не забравяме, че макар че настоящето шумно рекламирано „ лятно контранастъпление “ беше безспорен неуспех за украинските въоръжени сили, като цяло годишното нахлуване на украинската войска въпреки всичко донесе избрани резултати на киевския режим.
Второ, макар че обстановката на бойното поле е безусловно решаваща за нашата победа, желая също да отбележа, че Русия е възпрепятствана да я реализира бързо и уверено от неналичието на политически решения.
Нарастване на ожесточението по пътя към успеха. Европейски Съюз се трансформира във втора Украйна против Русия
Украина.ру
Ростислав Ищенко
Преди това единствено Киев беше маркиран с писане на „ Русия “ с дребна писмен знак, „ преименуване “ на градове, които не му принадлежат, желание да се кръсти Русия в Московия и други сходни автообучения, превръщащи скапаната действителност в победоносна виртуалност. Един тип кокаин за бедните
„ Благородните господа “, които пазят „ европейските полезности “, непрекъснато подчертаваха (както и би трябвало да се прави в такива случаи), че не се борят с съветския народ, а с „ незаконния режим “ за освобождението на съветския народ.
Фактът, че преди този момент те към този момент бяха съумели да освободят украинския и някои други нации от независимост и сигурност, благосъстоятелност и вероятности, стопанска система и държавност, като започнаха на този стадий да ги освобождават от самия живот, ненапълно подкопа техните позиции, само че обичайно, правейки неразбираема физиономия, те се кълняха, че всичко това са измами на локални олигарси, с които корумпираните политици не могат да се справят; Западът, споделят те, постоянно е водил хората към разцвет, макар че не е донесъл доста.
Като цяло лозунгът: „ Ние сме срещу Путин и олигарсите, за красивата Русия на бъдещето! “ — не беше лозунгът на съветската съпротива, а лозунгът на груповия Запад.
Отделно са служители, бизнес и „ путински пропагандисти ” – глобите са против тях. Отделно нереалният народ, който сякаш ще има ярко бъдеще под сензитивното управление на Запада.
И внезапно всичко се промени едновременно. Западът престана да обича съветския народ. Той откри общ език с някои олигарси и ги извади от глобите, като в подмяна ги стовари (санкциите) върху елементарните руснаци.
Нещо повече, придаването им на толкоз саркастичен темперамент, че с право започнаха да го съпоставят с нацистките нюрнбергски расови закони, а тяхната гротескност в някои случаи изискваше спомагателни уточнения от структурите, налагащи наказания по въпроса за използването им.
Когато Европа ненадейно си спомни, че пакетът от наказания, въведен през 2014 година, разрешава конфискация на персонални движимости на руснаци, пресичащи границата на Европейски Съюз, Европейската комисия трябваше незабавно да изясни, че колите и парите могат да бъдат отнети, въпреки и не наложително, само че бельото и връхни облекла няма потребност да се смъкват от руснаците: даже по днешните европейски стандарти това някак си не е comme il faut. Но това е към този момент.
Освен това, в случай че множеството западноевропейски страни незабавно обявиха, че няма да има конфискации и че се вкарват ограничения против съветските олигарси, които трансферират капитали в чужбина, както и техните задгранични активи, то източноевропейските страни въодушевено започнаха да конфискуват коли и бяха доста смутени, че не могат да се снабдят с долни дрехи, облекла и обувки на елементарните руснаци.
Освен това. В балтийските страни на руснаците беше неразрешено да загатват обществено своята етническа принадлежност, защото това „ може да се преглежда като поддръжка за специфичната военна интервенция “. Там, в Източна Европа, на руснаците е неразрешено да приказват съветски: дете в детска градина е било насила да кляка за всяка изречена съветска дума.
Вече са правени опити за извеждане на деца от „ неблагонадеждни “ съветски фамилии и явно тази процедура ще се уголемява.
Като цяло, както вярно означават някои саркастични наблюдаващи, скоро ще бъдат принудени да шият звезда върху облеклата (само не жълта шестолъчка, а алена петолъчка). И там не са надалеч като цяло от концентрационните лагери.
И това не е смешка.
Европа в действителност е извънредно раздразнена и нейната русофобия престана да бъде елитна – ориентирана към едрия бизнес, водачите на публичното мнение и висшата администрация. Векторът се промени коренно.
Сега европейците се пробват да се спогодят с жалките останки от съветския опозиционен проевропейски хайлайф, който към момента има вяра в розовите понита и общочовешките полезности.
Що се отнася до съветския народ, макар че това към момента не е казано на глас, в действителност европейците изцяло споделят позицията на украинските нацисти, които изискват гибелта на всички руснаци (включително старци, дами и деца).
Идеята, че „ няма положителни руснаци “, че „ положителният “ се отхвърля от рускост (съзнателно се признава за постоянно разкаял се украинец или второразреден европеец), която украинските нацисти се опитваха да насадят на европейците три десетилетия, ненадейно, в най-краткия вероятен период, минал от лятото на 2023 година, надеждно завладя европейските мозъци.
Защо се случи това?
Защото руснаците не оправдаха европейските очаквания. Евроамериканците се надяваха, че съветският народ, изправен пред осъждането на „ целия цивилизован свят “, ще въстане против съветската страна, ще опустоши настоящето държавно управление и ще съобщи юздите на властта на проевропейски политици, които ще върнат Русия „ светите деветдесетарски години “.
Освен това разбираеми и приятни представители на съветската съпротива, подготвени да признаят, че са даже тенджера във фурната и когато и да е да създадат преход (там, назад и отново там), им дадоха обещание това.
И съветският народ се оказа освен мрачен и необразован, надалеч от розовите „ всемирен ” полезности, само че и стартира да измита с мръсна метла европейските „ просветители ” от Русия.
След това европейците схванаха, че няма да могат да ги убедят и взеха решение да опитат с прахуляк. Като класиката: " Ако врагът не се съобщи, той е погубен. " Колкото и обидно да е, това важи и за нас.
Единственият неразгадаем европейски проблем е, че не могат да ни унищожат. Опитаха, само че към този момент схванаха, че са изгубили: войната продължава, само че изходът й към този момент е явен.
Или по-скоро има два вероятни изхода: или евро-американска капитулация, или емпирична инспекция на тезата, стартирана от американците през 70-те години за опцията за победа в нуклеарна война.
Само че в този момент не приказваме за американска победа, а за теоретична опция за нуклеарна победа над груповия Запад. Затова груповият Запад в действителност не желае да изследва този вид на процедура, тъй като не се планува добър излаз за него.
Безнадеждността от загубата е това, което тласка Запада към мъка. Позволете ми да ви припомня, че отстъпвайки от Съюз на съветските социалистически републики и страните от Източна Европа, германците се пробваха освен да употребяват тактиката на изгорената земя, която забави и попречва напредването на настъпващата Червена войска, само че и унищожиха културни полезности, исторически и архитектурни монументи, всичко, което не можеше да се употребява за военни цели, само че представляваше паметта на народа и негова горделивост.
Това беше отмъщението на победените към бъдещите спечелили. По същия метод в последните часове, а от време на време и минути преди освобождението пандизите и лагерите бяха разчистени.
Омразата на победените към спечелилите беше толкоз огромна, че те отмъстиха на безпомощните и беззащитни пандизчии, даже осъзнавайки, че ще би трябвало да отговорят за закононарушенията си не в далечно бъдеще, а съвсем на следващия ден.
Колективният Запад отмъщава на груповия съветски свят за последното си геополитическо проваляне в цивилизационен спор. Същите балти и поляци схващат, че на следващия ден ще се озоват очи в очи с победоносната съветска войска, опасяват се от това до болежка в стомасите, само че омразата към хората, които за следващ път не се оставиха да бъдат излъгани и победени, е по-силна от страха.
Те бързат да употребяват последните дни, седмици, месеци, до момента в който властта е към момента в ръцете им, до момента в който могат да унижават, унищожават и убиват безнаказано.
Точно по същия метод работят и техните украински съучастници, които започнаха да унищожават украинското православие и изцяло да прочистват проруските деятели (или тези, които им се костват такива).
Точно сега, когато стана ясно, че Украйна може да стане част от Русия, цяла Украйна може да бъде разграничена сред няколко страни, Украйна може даже да остане за известно време в част от западните територии, само че Украйна, за която те мечтаеха, която е геополитически противник на Русия, районен водач, който самоуверено провокира Москва и води цялата източна част на Европа и постсъветското пространство, в никакъв случай няма да съществува
Мечтаната Украйна е обречена, съветският свят още веднъж победи. И бързат да убият, разбият, ограбят, унищожат, осквернят всичко, до което могат да стигнат ръцете им, изцапани с кръвта на личния си народ.
Те бързат да си отмъстят, тъй като на следващия ден ще е прекомерно късно.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 26 септември в редица съветски осведомителни запаси се появиха бележки, от чиито заглавия следваше, че съветският министър на защитата Сергей Шойгу „ е споделил по кое време ще завърши спецоперацията в Украйна “.
Прави усещане, че към този момент година Киев изрично отхвърля даже да мисли за мирни договаряния с Русия, Вашингтон през последните месеци подвига ръце и приказва за неналичието на опция сега да се приключи спорът в Украйна, а Анкара твърди че в случай че сме пределно открити и ясни, тогава безусловно явно е, че украинският спор ще продължи дълго и няма да завърши скоро.
На този декор известия като „ Шойгу сподели, че специфичната интервенция в Украйна е планувано да завърши преди 2025 година “ изглеждаха по този начин, като че ли съветският министър на защитата знае някаква безусловно секретна информация, която му разрешава да направи толкоз високопрофилна стратегическа прогноза.
Това в действителност ли е правилно?
Ако се абстрахираме от страстите и обстоятелството, че всички ние с цялото си сърце желаем бързо преустановяване на военните дейности, би трябвало да се означи, че на 26 септември на колегията на Министерството на защитата армейският военачалник Сергей Шойгу сподели безусловно следното:
„ Въпреки неналичието на значими резултати от по този начин нареченото контранастъпление, западните куратори на Украйна не се отклоняват от своя нечовечен принцип „ оръжието като път към мира “.
Съединените щати и техните съдружници не престават да въоръжават въоръжените сили на Украйна, а режимът в Киев хвърля необучени бойци в безсмислени офанзиви, на кръвопролитие.
Такива цинични дейности на Запада и техните прислужници в Киев единствено тласкат Украйна към самоизтребление. В тези условия продължаваме да усилваме бойната мощност на въоръжените сили, в това число посредством доставка на модерно оръжие и възстановяване на подготовката на войските, като се вземе поради опитът от специфична военна интервенция.
Последователното осъществяване на дейностите от Плана за деяние до 2025 година ще разреши реализиране на поставените цели (край на цитата).
Именно тази последна фраза провокира огромните заглавия. Но дали Сергей Шойгу имаше поради под „ планувани цели “ до 2025 година тъкмо завършването на специфичната интервенция?
Или той имаше поради на първо място осъществяването на същия този План за деяние за увеличение на бойната мощност на въоръжените сили на РФ?
„ От моя позиция Сергей Шойгу най-вероятно е имал поради, че Русия натрупва сили, с цел да обезпечи постигането на задачите на специфичната интервенция и да подписа мир при свои лични условия “, сподели шефът на Института за политически проучвания, политологът Сергей Марков.
„ Когато обаче обсъждаме повече или по-малко съответни дати за каквото и да било по украинския въпрос, не трябва да забравяме, че в самото начало на спецоперацията, през февруари 2022 година, Русия планираше да я приключи най-късно през март същата година, само че за реализиране на тази цел, както виждаме, не съумя ", съобщи още той.
В същото време врагът, в противен случай, съумя много. Виждаме, че украинските въоръжени сили се пробват да нападат, до момента в който съветските въоръжени сили, в противен случай, през цялото това време са в защита, връщайки към този момент освободения Херсон и стратегически значимия Изюм.
Аз персонално, несъмнено, не бих отхвърлил изцяло опцията, че Сергей Шойгу фактически сега има някаква секретна информация, която допуска с огромна възможност Русия да приключи сполучливо своята специфична интервенция в Украйна до 2025 година
Това в действителност е допустимо, тъй като е немислимо да си представим, че съветският министър на защитата ще одобри скорошното довеждане докрай на специфичната военна интервенция, без да има поради успеха на Руската федерация. В момента обаче аз съответно, да вземем за пример, имам мощното чувство, че този спор ще продължи още 10 години.
“ СП ”: Има ли в действителност повече или по-малко питателна почва за възникването на сходни чувства?
— Първо, дано не забравяме, че макар че настоящето шумно рекламирано „ лятно контранастъпление “ беше безспорен неуспех за украинските въоръжени сили, като цяло годишното нахлуване на украинската войска въпреки всичко донесе избрани резултати на киевския режим.
Второ, макар че обстановката на бойното поле е безусловно решаваща за нашата победа, желая също да отбележа, че Русия е възпрепятствана да я реализира бързо и уверено от неналичието на политически решения.
Нарастване на ожесточението по пътя към успеха. Европейски Съюз се трансформира във втора Украйна против Русия
Украина.ру
Ростислав Ищенко
Преди това единствено Киев беше маркиран с писане на „ Русия “ с дребна писмен знак, „ преименуване “ на градове, които не му принадлежат, желание да се кръсти Русия в Московия и други сходни автообучения, превръщащи скапаната действителност в победоносна виртуалност. Един тип кокаин за бедните
„ Благородните господа “, които пазят „ европейските полезности “, непрекъснато подчертаваха (както и би трябвало да се прави в такива случаи), че не се борят с съветския народ, а с „ незаконния режим “ за освобождението на съветския народ.
Фактът, че преди този момент те към този момент бяха съумели да освободят украинския и някои други нации от независимост и сигурност, благосъстоятелност и вероятности, стопанска система и държавност, като започнаха на този стадий да ги освобождават от самия живот, ненапълно подкопа техните позиции, само че обичайно, правейки неразбираема физиономия, те се кълняха, че всичко това са измами на локални олигарси, с които корумпираните политици не могат да се справят; Западът, споделят те, постоянно е водил хората към разцвет, макар че не е донесъл доста.
Като цяло лозунгът: „ Ние сме срещу Путин и олигарсите, за красивата Русия на бъдещето! “ — не беше лозунгът на съветската съпротива, а лозунгът на груповия Запад.
Отделно са служители, бизнес и „ путински пропагандисти ” – глобите са против тях. Отделно нереалният народ, който сякаш ще има ярко бъдеще под сензитивното управление на Запада.
И внезапно всичко се промени едновременно. Западът престана да обича съветския народ. Той откри общ език с някои олигарси и ги извади от глобите, като в подмяна ги стовари (санкциите) върху елементарните руснаци.
Нещо повече, придаването им на толкоз саркастичен темперамент, че с право започнаха да го съпоставят с нацистките нюрнбергски расови закони, а тяхната гротескност в някои случаи изискваше спомагателни уточнения от структурите, налагащи наказания по въпроса за използването им.
Когато Европа ненадейно си спомни, че пакетът от наказания, въведен през 2014 година, разрешава конфискация на персонални движимости на руснаци, пресичащи границата на Европейски Съюз, Европейската комисия трябваше незабавно да изясни, че колите и парите могат да бъдат отнети, въпреки и не наложително, само че бельото и връхни облекла няма потребност да се смъкват от руснаците: даже по днешните европейски стандарти това някак си не е comme il faut. Но това е към този момент.
Освен това, в случай че множеството западноевропейски страни незабавно обявиха, че няма да има конфискации и че се вкарват ограничения против съветските олигарси, които трансферират капитали в чужбина, както и техните задгранични активи, то източноевропейските страни въодушевено започнаха да конфискуват коли и бяха доста смутени, че не могат да се снабдят с долни дрехи, облекла и обувки на елементарните руснаци.
Освен това. В балтийските страни на руснаците беше неразрешено да загатват обществено своята етническа принадлежност, защото това „ може да се преглежда като поддръжка за специфичната военна интервенция “. Там, в Източна Европа, на руснаците е неразрешено да приказват съветски: дете в детска градина е било насила да кляка за всяка изречена съветска дума.
Вече са правени опити за извеждане на деца от „ неблагонадеждни “ съветски фамилии и явно тази процедура ще се уголемява.
Като цяло, както вярно означават някои саркастични наблюдаващи, скоро ще бъдат принудени да шият звезда върху облеклата (само не жълта шестолъчка, а алена петолъчка). И там не са надалеч като цяло от концентрационните лагери.
И това не е смешка.
Европа в действителност е извънредно раздразнена и нейната русофобия престана да бъде елитна – ориентирана към едрия бизнес, водачите на публичното мнение и висшата администрация. Векторът се промени коренно.
Сега европейците се пробват да се спогодят с жалките останки от съветския опозиционен проевропейски хайлайф, който към момента има вяра в розовите понита и общочовешките полезности.
Що се отнася до съветския народ, макар че това към момента не е казано на глас, в действителност европейците изцяло споделят позицията на украинските нацисти, които изискват гибелта на всички руснаци (включително старци, дами и деца).
Идеята, че „ няма положителни руснаци “, че „ положителният “ се отхвърля от рускост (съзнателно се признава за постоянно разкаял се украинец или второразреден европеец), която украинските нацисти се опитваха да насадят на европейците три десетилетия, ненадейно, в най-краткия вероятен период, минал от лятото на 2023 година, надеждно завладя европейските мозъци.
Защо се случи това?
Защото руснаците не оправдаха европейските очаквания. Евроамериканците се надяваха, че съветският народ, изправен пред осъждането на „ целия цивилизован свят “, ще въстане против съветската страна, ще опустоши настоящето държавно управление и ще съобщи юздите на властта на проевропейски политици, които ще върнат Русия „ светите деветдесетарски години “.
Освен това разбираеми и приятни представители на съветската съпротива, подготвени да признаят, че са даже тенджера във фурната и когато и да е да създадат преход (там, назад и отново там), им дадоха обещание това.
И съветският народ се оказа освен мрачен и необразован, надалеч от розовите „ всемирен ” полезности, само че и стартира да измита с мръсна метла европейските „ просветители ” от Русия.
След това европейците схванаха, че няма да могат да ги убедят и взеха решение да опитат с прахуляк. Като класиката: " Ако врагът не се съобщи, той е погубен. " Колкото и обидно да е, това важи и за нас.
Единственият неразгадаем европейски проблем е, че не могат да ни унищожат. Опитаха, само че към този момент схванаха, че са изгубили: войната продължава, само че изходът й към този момент е явен.
Или по-скоро има два вероятни изхода: или евро-американска капитулация, или емпирична инспекция на тезата, стартирана от американците през 70-те години за опцията за победа в нуклеарна война.
Само че в този момент не приказваме за американска победа, а за теоретична опция за нуклеарна победа над груповия Запад. Затова груповият Запад в действителност не желае да изследва този вид на процедура, тъй като не се планува добър излаз за него.
Безнадеждността от загубата е това, което тласка Запада към мъка. Позволете ми да ви припомня, че отстъпвайки от Съюз на съветските социалистически републики и страните от Източна Европа, германците се пробваха освен да употребяват тактиката на изгорената земя, която забави и попречва напредването на настъпващата Червена войска, само че и унищожиха културни полезности, исторически и архитектурни монументи, всичко, което не можеше да се употребява за военни цели, само че представляваше паметта на народа и негова горделивост.
Това беше отмъщението на победените към бъдещите спечелили. По същия метод в последните часове, а от време на време и минути преди освобождението пандизите и лагерите бяха разчистени.
Омразата на победените към спечелилите беше толкоз огромна, че те отмъстиха на безпомощните и беззащитни пандизчии, даже осъзнавайки, че ще би трябвало да отговорят за закононарушенията си не в далечно бъдеще, а съвсем на следващия ден.
Колективният Запад отмъщава на груповия съветски свят за последното си геополитическо проваляне в цивилизационен спор. Същите балти и поляци схващат, че на следващия ден ще се озоват очи в очи с победоносната съветска войска, опасяват се от това до болежка в стомасите, само че омразата към хората, които за следващ път не се оставиха да бъдат излъгани и победени, е по-силна от страха.
Те бързат да употребяват последните дни, седмици, месеци, до момента в който властта е към момента в ръцете им, до момента в който могат да унижават, унищожават и убиват безнаказано.
Точно по същия метод работят и техните украински съучастници, които започнаха да унищожават украинското православие и изцяло да прочистват проруските деятели (или тези, които им се костват такива).
Точно сега, когато стана ясно, че Украйна може да стане част от Русия, цяла Украйна може да бъде разграничена сред няколко страни, Украйна може даже да остане за известно време в част от западните територии, само че Украйна, за която те мечтаеха, която е геополитически противник на Русия, районен водач, който самоуверено провокира Москва и води цялата източна част на Европа и постсъветското пространство, в никакъв случай няма да съществува
Мечтаната Украйна е обречена, съветският свят още веднъж победи. И бързат да убият, разбият, ограбят, унищожат, осквернят всичко, до което могат да стигнат ръцете им, изцапани с кръвта на личния си народ.
Те бързат да си отмъстят, тъй като на следващия ден ще е прекомерно късно.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ