Драмата на либералните бесове в Америка: плачѝ да плачем!
„ Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си пристигнал тука да ни мъчиш преди време? “
(Мат. 8:29)
С нараснало внимание, интерес и наяве наслаждение (а за какво тъкмо наслаждение – не знам. Темата е задоволително грозна и тревожна. Може би съм изпитал не тъкмо наслаждение, а зложелателство, бликащо от грехопадналата ми натура, сиреч: „ споделях ли ви аз на вас! “), та с нараснало внимание прочетох през днешния ден една публикация в „ Новетика “. Статията е от Деси Иванова – проверяващ публицист и коментатор по политически и обществени тематики в американското общество – и всъщност съставлява съзнателно изследване, събиране и класифициране на реакциите в левите демократични среди на Щатите след оглушителната победа на Тръмп. Забележително е, че през днешния ден всички тези, които през останалото време се тръшкат по полезностите на демокрацията, толерантни са дотолкоз, че ценят мнението на другия надали не повече от своето лично, отхвърлят да одобряват последния артикул на американската народна власт – резултатите от президентските избори – и не просто отхвърлят, само че се тръшкат в такава гневна нервност, която не би следвало да провокира нищо друго, с изключение на неотложен писък на коли за спешна помощ.
В публикацията ще прочетете потресаващи неща. Ще прочетете да вземем за пример по какъв начин 33-годишната Кори Бърк (самоопределяща се като power lesbian, брачна половинка на известния транссексуален създател Саманта Лей Алън от Сиатъл) в изблик на демократичен хуманизъм убива татко си поради резултата от изборите. Ще прочетете също и за 46-годишният душевен неустойчив левичар Антъни Нефю от Дулут, Минесота, избил дни след изборите през ноември 2024 цялото си семейство и след това се самоубил. Ще прочетете още и за придвижването MATGA – Movement Targeting Men with Poison, което напълно съществено си слага за цел да избие мъжете посредством отравяне. Участничките в това придвижване бръснат главите си и се кълнат, че няма да вършат секс през целия мандат на Тръмп под лозунга „ Моята телесна самостоятелност има значение “. Причините са две: 1. Слухът, че демократичните булки няма да имат достъп до аборт по времето на Тръмп, в което прозира някаква логичност, някаква поредност на мисълта, и 2. Статистика, сочеща, че се усилва броят на младите мъже, гласуващи за републиканците. Тук най-малко аз логичност не виждам.
Ще научите и за налудничавото държание измежду представители на някои банални, само че структуроопределящи специалности. Учителка в Серитос, Калифорния, подгонила децата, като им споделила, че да носят фланелки на Тръмп било „ закононарушение от ненавист “, а новоизбраният президент бил фашист. Друга пък учителка (от Чапман, Кънектикът) напряко заплашила да убие поддръжниците на Тръмп. Така и при представителите на другата класическа хуманна специалност – лекарите. Някой си доктор Маянк Шарма от Айова намерено пропагандирал сътрудниците си да не лекуват пациенти-тръмписти и проклел родителите-консерватори да „ изгубят децата си в престрелка “. Други демократични психиатри, терапевти, съветници и обществени служащи също призовали да бъдат отказвани услуги на всички пациенти, дали своят вот за Тръмп.
Най-сетне (с което надалеч не се изчерпва всичко) ще научите по какъв начин чиновници от администрацията на Байдън-Харис били толкоз смутени от успеха на Тръмп, че Държавният департамент на Съединени американски щати провел лечебни сесии за тях под формата на нарочен уебинар. Целта била „ справяне със напрежението и поддържане на благоденствие “. Ех, това благоденствие! Модерният човек няма друга цел, с изключение на ревностното му поддържане. За постигането на тази цел е подготвена да се намеси и демократичната американска страна в последните часове на съществуването си!
Във връзка с това лечебно изпитание републиканският конгресмен Деръл Иса от Калифорния изпратил писмо до държавния секретар Антъни Блинкен, в което апропо пишело черно на бяло:
„ Учуден съм, че Министерството дава финансирана от държавното управление психическа консултация на федерални чиновници, смутени от естественото действие на американската народна власт “.
Републиканецът е изискал отговори, какъв брой сесии са извършени, какъв брой още са планувани и какъв брой ще костват те на данъкоплатците.
Луда работа. Но не и учудваща. От десетилетия, може би от края на Врата международна война, или в случай че не, то сигурно от 1968, когато хипитата афишират своята полова гражданска война, френските студенти стачкува и Де Гол – една от последните твърдини на естествения свят – подава оставка, светът в лицето на елементарно податливия и въодушевяващ се всеобщ човек праволинейно е воден към днешните плачевни резултати – резултати, показващи към този момент изцяло беззащитни и несъответстващи генерации, изпълнени за сметка на това с нечувана горделивост и галактическо самочувствие. Особено пък американците (много от дълго време съм на мнение, че мощните народи биват подлагани на мощни изкушения и сатаната вилнее измежду тях с изключително усърдие, по тази причина орисите им са толкоз бурни), изключително пък те са във вихъра на най-големите извращения. Тези хора там започнаха да ги побъркват още от историята с кулите близнаци, че и по-отпреди, през ипотечните балони, когато първо, подкокоросвани от банките и гаранционните фондове, ги накараха да повярват, че на всеки гащник му се поставят по няколко недвижими парцела, които да отдава чартърен и да живее като рентиер (на кого ще ги отдава, когато всички станат имотовладелци – за това никой не попита), а по-късно им взеха всичко и ги оставиха да спят в колите си по паркингите, та чак до психопатичните придвижвания Me too и BLM.
Най-ценното на публикацията е, че авторката доста тъкмо сочи аргументите. Левите либерали в Америка, споделя Деси Иванова, „ чакат не Бог, а държавното управление в лицето на определената от тях партия, да е техният избавител. Политиката е тяхната вяра и те са ѝ предани. Догмата на радикалните левичари не е въодушевена от божественото, а от буквата на човешкия закон “. Този облик на извънредно политизирания и индоктриниран човек виждаме и у Ортега-и-Гасет и то тъкмо век преди последните президентски избори в Съединените щати. „ Разбунтуваната маса е изгубила гения си да има вяра и да схваща. Вътре в себе си тя не носи нищо с изключение на политика, една раздута до краен лимит, френетична, излязла от рамките си политика, която се стреми да замести познанието, религията, мъдростта – най-накрая единствените неща, които по своята същина са предопределени да заемат централно място в човешкия разсъдък “. Много забавно наблюдаване, с което може да се съгласим, а може и да не се съгласим, само че сигурно ще се занимаем по-подробно на следващия ден, когато ще хвърлим едно око на протичащото се в политическия живот на България през последната седмица. Така или другояче, погледнат през политиката и най-много през политиката, индивидът е мислещо и чувстващо създание с вродена съвест, което би трябвало да избере своето място по оста добро/зло. И ние в лицето на беснеещите, хулещи и нараняващи леви либерали в Америка виждаме това създание, избрало към този момент злото, избрало тъмната страна, избрало да падне и да се разбие в камънаците на този краткотраен свят, дето през днешния ден го има, на следващия ден го няма.
У ляволибералните истерици, даже да е останало нещо положително (а то сигурно е останало), това положително е прикрито под дебели пластове уродлива индоктринация. Това са бесове. Бесове, спрямо които бесовете на Достоевски са бледи дилетанти от почтения XIX век. Това са бесове в библейския смисъл, същите като тези, които, щом Христос им заповядал да излязат от бесноватия, почнали да го молят:
„ И бесовете Го молеха и думаха: в случай че ни изгониш, разреши ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата “ (Мат. 8:31,32).
Гонете бесовете, не ги жалете – човечеството е задоволително многочислено и има задоволително доста свини, където бесовете да се приютят в очакване на окончателната кавга. Приличам ли ви на апокалиптик? Не ме интересува кому на какво наподобявам – тези неща би трябвало да се кажат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Илюстрация: Мартин Шонгауер, Изкушението на св. Антоний, гравюра (ок. 1470-75)
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
(Мат. 8:29)
С нараснало внимание, интерес и наяве наслаждение (а за какво тъкмо наслаждение – не знам. Темата е задоволително грозна и тревожна. Може би съм изпитал не тъкмо наслаждение, а зложелателство, бликащо от грехопадналата ми натура, сиреч: „ споделях ли ви аз на вас! “), та с нараснало внимание прочетох през днешния ден една публикация в „ Новетика “. Статията е от Деси Иванова – проверяващ публицист и коментатор по политически и обществени тематики в американското общество – и всъщност съставлява съзнателно изследване, събиране и класифициране на реакциите в левите демократични среди на Щатите след оглушителната победа на Тръмп. Забележително е, че през днешния ден всички тези, които през останалото време се тръшкат по полезностите на демокрацията, толерантни са дотолкоз, че ценят мнението на другия надали не повече от своето лично, отхвърлят да одобряват последния артикул на американската народна власт – резултатите от президентските избори – и не просто отхвърлят, само че се тръшкат в такава гневна нервност, която не би следвало да провокира нищо друго, с изключение на неотложен писък на коли за спешна помощ.
В публикацията ще прочетете потресаващи неща. Ще прочетете да вземем за пример по какъв начин 33-годишната Кори Бърк (самоопределяща се като power lesbian, брачна половинка на известния транссексуален създател Саманта Лей Алън от Сиатъл) в изблик на демократичен хуманизъм убива татко си поради резултата от изборите. Ще прочетете също и за 46-годишният душевен неустойчив левичар Антъни Нефю от Дулут, Минесота, избил дни след изборите през ноември 2024 цялото си семейство и след това се самоубил. Ще прочетете още и за придвижването MATGA – Movement Targeting Men with Poison, което напълно съществено си слага за цел да избие мъжете посредством отравяне. Участничките в това придвижване бръснат главите си и се кълнат, че няма да вършат секс през целия мандат на Тръмп под лозунга „ Моята телесна самостоятелност има значение “. Причините са две: 1. Слухът, че демократичните булки няма да имат достъп до аборт по времето на Тръмп, в което прозира някаква логичност, някаква поредност на мисълта, и 2. Статистика, сочеща, че се усилва броят на младите мъже, гласуващи за републиканците. Тук най-малко аз логичност не виждам.
Ще научите и за налудничавото държание измежду представители на някои банални, само че структуроопределящи специалности. Учителка в Серитос, Калифорния, подгонила децата, като им споделила, че да носят фланелки на Тръмп било „ закононарушение от ненавист “, а новоизбраният президент бил фашист. Друга пък учителка (от Чапман, Кънектикът) напряко заплашила да убие поддръжниците на Тръмп. Така и при представителите на другата класическа хуманна специалност – лекарите. Някой си доктор Маянк Шарма от Айова намерено пропагандирал сътрудниците си да не лекуват пациенти-тръмписти и проклел родителите-консерватори да „ изгубят децата си в престрелка “. Други демократични психиатри, терапевти, съветници и обществени служащи също призовали да бъдат отказвани услуги на всички пациенти, дали своят вот за Тръмп.
Най-сетне (с което надалеч не се изчерпва всичко) ще научите по какъв начин чиновници от администрацията на Байдън-Харис били толкоз смутени от успеха на Тръмп, че Държавният департамент на Съединени американски щати провел лечебни сесии за тях под формата на нарочен уебинар. Целта била „ справяне със напрежението и поддържане на благоденствие “. Ех, това благоденствие! Модерният човек няма друга цел, с изключение на ревностното му поддържане. За постигането на тази цел е подготвена да се намеси и демократичната американска страна в последните часове на съществуването си!
Във връзка с това лечебно изпитание републиканският конгресмен Деръл Иса от Калифорния изпратил писмо до държавния секретар Антъни Блинкен, в което апропо пишело черно на бяло:
„ Учуден съм, че Министерството дава финансирана от държавното управление психическа консултация на федерални чиновници, смутени от естественото действие на американската народна власт “.
Републиканецът е изискал отговори, какъв брой сесии са извършени, какъв брой още са планувани и какъв брой ще костват те на данъкоплатците.
Луда работа. Но не и учудваща. От десетилетия, може би от края на Врата международна война, или в случай че не, то сигурно от 1968, когато хипитата афишират своята полова гражданска война, френските студенти стачкува и Де Гол – една от последните твърдини на естествения свят – подава оставка, светът в лицето на елементарно податливия и въодушевяващ се всеобщ човек праволинейно е воден към днешните плачевни резултати – резултати, показващи към този момент изцяло беззащитни и несъответстващи генерации, изпълнени за сметка на това с нечувана горделивост и галактическо самочувствие. Особено пък американците (много от дълго време съм на мнение, че мощните народи биват подлагани на мощни изкушения и сатаната вилнее измежду тях с изключително усърдие, по тази причина орисите им са толкоз бурни), изключително пък те са във вихъра на най-големите извращения. Тези хора там започнаха да ги побъркват още от историята с кулите близнаци, че и по-отпреди, през ипотечните балони, когато първо, подкокоросвани от банките и гаранционните фондове, ги накараха да повярват, че на всеки гащник му се поставят по няколко недвижими парцела, които да отдава чартърен и да живее като рентиер (на кого ще ги отдава, когато всички станат имотовладелци – за това никой не попита), а по-късно им взеха всичко и ги оставиха да спят в колите си по паркингите, та чак до психопатичните придвижвания Me too и BLM.
Най-ценното на публикацията е, че авторката доста тъкмо сочи аргументите. Левите либерали в Америка, споделя Деси Иванова, „ чакат не Бог, а държавното управление в лицето на определената от тях партия, да е техният избавител. Политиката е тяхната вяра и те са ѝ предани. Догмата на радикалните левичари не е въодушевена от божественото, а от буквата на човешкия закон “. Този облик на извънредно политизирания и индоктриниран човек виждаме и у Ортега-и-Гасет и то тъкмо век преди последните президентски избори в Съединените щати. „ Разбунтуваната маса е изгубила гения си да има вяра и да схваща. Вътре в себе си тя не носи нищо с изключение на политика, една раздута до краен лимит, френетична, излязла от рамките си политика, която се стреми да замести познанието, религията, мъдростта – най-накрая единствените неща, които по своята същина са предопределени да заемат централно място в човешкия разсъдък “. Много забавно наблюдаване, с което може да се съгласим, а може и да не се съгласим, само че сигурно ще се занимаем по-подробно на следващия ден, когато ще хвърлим едно око на протичащото се в политическия живот на България през последната седмица. Така или другояче, погледнат през политиката и най-много през политиката, индивидът е мислещо и чувстващо създание с вродена съвест, което би трябвало да избере своето място по оста добро/зло. И ние в лицето на беснеещите, хулещи и нараняващи леви либерали в Америка виждаме това създание, избрало към този момент злото, избрало тъмната страна, избрало да падне и да се разбие в камънаците на този краткотраен свят, дето през днешния ден го има, на следващия ден го няма.
У ляволибералните истерици, даже да е останало нещо положително (а то сигурно е останало), това положително е прикрито под дебели пластове уродлива индоктринация. Това са бесове. Бесове, спрямо които бесовете на Достоевски са бледи дилетанти от почтения XIX век. Това са бесове в библейския смисъл, същите като тези, които, щом Христос им заповядал да излязат от бесноватия, почнали да го молят:
„ И бесовете Го молеха и думаха: в случай че ни изгониш, разреши ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата “ (Мат. 8:31,32).
Гонете бесовете, не ги жалете – човечеството е задоволително многочислено и има задоволително доста свини, където бесовете да се приютят в очакване на окончателната кавга. Приличам ли ви на апокалиптик? Не ме интересува кому на какво наподобявам – тези неща би трябвало да се кажат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Илюстрация: Мартин Шонгауер, Изкушението на св. Антоний, гравюра (ок. 1470-75)
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ