Превръщат бомбоубежища в София в изложбени зали
Какво има под улиците на София и може ли този чужд, тъмен и незабележим свят да се трансформира в одухотворено и ярко пространство – тази тематика притегля интереса на група хора с разнообразни специалности. Идеята им е да вдъхнат нов живот на бомбоубежища, тунели, подземия – скрити и неизползвани пространства, които да станат сцена, музей, клуб, място за галерия.
Интересът към подземните пространства на София се зароди от любознанието ни към „ невидимите “ пластове на града – тези места, които съществуват, само че остават скрити за множеството хора, описа за Българска телеграфна агенция Адриана Диканчева от екипа на самодейността. Бомбоубежищата, като част от градската инфраструктура, само че изгубили функционалността си, са освен очевидци на исторически интервали, само че и евентуални пространства за нов живот, счита тя. В екипа са хора с разнообразни ползи и опит – в пещерното дело, архитектурата, стопанската система, образните изкуства. Тези пространства предизвикат въображението им и разсънват предпочитание за промяна.
Основната ни концепция е да възродим тези пространства, като им придадем нова, модерна функционалност – културна, просветителна, обществена. Вярваме, че могат да се трансфорат в подиуми за изложения, полемики, съоръжения, escape rooms, даже клубни пространства или музеи, изясни тя. Целта на екипа е да „ социализира “ тези пространства, като по едно и също време с това резервира историята им и евентуалната им функционалност на убежища при потребност.
Интересът им не се лимитира единствено до бомбоубежищата, а се отнася и за други „ невидими “ градски пространства като подземни реки, тунели, канали. Д-р Иво Анев, който е от екипа, от години изследва екологични проблеми, свързани с водите в София, в това число замърсяването на реките, а самата Диканчева има опит с пещерното дело. Според нея въпреки пещерите да са естествени обекти, а бункерите – изкуствени, методът към проучването им има доста общо. Комбинирайки знанията си, откриваме нови благоприятни условия за схващане и потребление на подземния град, отбелязва тя.
Екипът се пробва да притегли съидейници и сътрудници и още предходната година стартира серия от събития под надпис „ София – подземия, бункери, потайности “, в които се включват над 150 участници. Организирахме лекции, обходи, прожекции и полемики, като във фокуса беше бомбоубежището в Южния парк. Създадохме партньорства с фондация „ Оптимистас “, които показаха добър образец от ревитализирането на някогашен боен погреб във Варна, трансфорат в пространството за просвета ReBonkers, описа Диканчева.
Тази година в проектите им са архитектурно снимане, 3D сканиране и основаване на цифров модел на бункера в Южния парк, който да служи за визуализация и обмисляне на бъдещи функционалности. Ще търсят и институционална поддръжка за пилотен план за възобновление на обекта. Предвиждат също интерактивни разходки с 3D очила, както и да разширят активността си и към други сходни обекти в София.
На 28 април, в понеделник, в „ Топлоцентрала “ в столицата ще има полемика с необятна публика, на която ще се приказва за историческия подтекст на бомбоубежищата, само че и за капацитета им за модерно културно потребление. Ще бъдат показани и фрагменти от подземията, а присъстващите ще имат опция и за виртуална разходка с 3D очила.
Успешни образци има в други страни – да вземем за пример в Будапеща бункер е трансфорат в интерактивен музей, който споделя за Втората международна война и Студената война. В Германия също бункер от Втората международна война е видоизменен в музей, който споделя за нацисткия режим.
Очакваме да събудим интереса на обществото и институциите към тези забравени места. Бомбоубежищата могат да имат двойна функционалност – културна и защитна, и тяхното стабилно развиване би могло да се реализира единствено с дейна гражданска и институционална ангажираност, разяснява Диканчева. Посланието им е, че даже и на пръв взор ненужни и забравени места могат да се трансфорат в живи културни пространства – стига да има воля, въображение и работа.
Интересът към подземните пространства на София се зароди от любознанието ни към „ невидимите “ пластове на града – тези места, които съществуват, само че остават скрити за множеството хора, описа за Българска телеграфна агенция Адриана Диканчева от екипа на самодейността. Бомбоубежищата, като част от градската инфраструктура, само че изгубили функционалността си, са освен очевидци на исторически интервали, само че и евентуални пространства за нов живот, счита тя. В екипа са хора с разнообразни ползи и опит – в пещерното дело, архитектурата, стопанската система, образните изкуства. Тези пространства предизвикат въображението им и разсънват предпочитание за промяна.
Основната ни концепция е да възродим тези пространства, като им придадем нова, модерна функционалност – културна, просветителна, обществена. Вярваме, че могат да се трансфорат в подиуми за изложения, полемики, съоръжения, escape rooms, даже клубни пространства или музеи, изясни тя. Целта на екипа е да „ социализира “ тези пространства, като по едно и също време с това резервира историята им и евентуалната им функционалност на убежища при потребност.
Интересът им не се лимитира единствено до бомбоубежищата, а се отнася и за други „ невидими “ градски пространства като подземни реки, тунели, канали. Д-р Иво Анев, който е от екипа, от години изследва екологични проблеми, свързани с водите в София, в това число замърсяването на реките, а самата Диканчева има опит с пещерното дело. Според нея въпреки пещерите да са естествени обекти, а бункерите – изкуствени, методът към проучването им има доста общо. Комбинирайки знанията си, откриваме нови благоприятни условия за схващане и потребление на подземния град, отбелязва тя.
Екипът се пробва да притегли съидейници и сътрудници и още предходната година стартира серия от събития под надпис „ София – подземия, бункери, потайности “, в които се включват над 150 участници. Организирахме лекции, обходи, прожекции и полемики, като във фокуса беше бомбоубежището в Южния парк. Създадохме партньорства с фондация „ Оптимистас “, които показаха добър образец от ревитализирането на някогашен боен погреб във Варна, трансфорат в пространството за просвета ReBonkers, описа Диканчева.
Тази година в проектите им са архитектурно снимане, 3D сканиране и основаване на цифров модел на бункера в Южния парк, който да служи за визуализация и обмисляне на бъдещи функционалности. Ще търсят и институционална поддръжка за пилотен план за възобновление на обекта. Предвиждат също интерактивни разходки с 3D очила, както и да разширят активността си и към други сходни обекти в София.
На 28 април, в понеделник, в „ Топлоцентрала “ в столицата ще има полемика с необятна публика, на която ще се приказва за историческия подтекст на бомбоубежищата, само че и за капацитета им за модерно културно потребление. Ще бъдат показани и фрагменти от подземията, а присъстващите ще имат опция и за виртуална разходка с 3D очила.
Успешни образци има в други страни – да вземем за пример в Будапеща бункер е трансфорат в интерактивен музей, който споделя за Втората международна война и Студената война. В Германия също бункер от Втората международна война е видоизменен в музей, който споделя за нацисткия режим.
Очакваме да събудим интереса на обществото и институциите към тези забравени места. Бомбоубежищата могат да имат двойна функционалност – културна и защитна, и тяхното стабилно развиване би могло да се реализира единствено с дейна гражданска и институционална ангажираност, разяснява Диканчева. Посланието им е, че даже и на пръв взор ненужни и забравени места могат да се трансфорат в живи културни пространства – стига да има воля, въображение и работа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ