Какво и защо каза във Фейсбук Лозан Панов сигурно ще

Какво и за какво сподели във Facebook Лозан Панов несъмнено ще се учи от мениджърите на предизборни акции десетилетия напред. И евентуално ще стане образец за това по какъв начин не трябва да се постъпва. Коментар на Даниел Смилов.

" Един брак, подписан в небесата ", несъмнено си помислиха мнозина англофони, когато схванаха, че Демократична България ще поддържа Лозан Панов в президентската конкуренция. “Неочаквано добра композиция ” пък си споделиха останалите. И в действителност, какво по-логично от това, Лозан Панов и Демократична България да са дружно и да си оказват помощ за постигането на един добър резултат на идните избори, които са извънредно значими за страната.

Логиката постоянно би трябвало да се оправя с други съперници освен в брака, само че и в политиката обаче. В резултат на което в предизборната акция най-сетне се случи и една прилична конспирация, която да върне живеца ѝ. Какво и за какво сподели във Facebook поста си Лозан Панов несъмнено ще се учи от мениджърите на акции десетилетия напред. И евентуално ще бъде давано като образец за това по какъв начин не трябва да се постъпва. А за какво не трябва е напълно ясно. Първо, политиците би трябвало да благодарят на тези, които ги поддържат, а не да ги упрекват, че не ги поддържат задоволително. Второ, три дни преди изборите повдигането на сходни тематики е ексцентричен, само че контрапродуктивен акт.

Демократична България извървя пътя от дискусионна група до действителна политическа групировка

Въпреки това демократичната общественост – от която Лозан Панов е несъмнено част – трябваше да роди и извади на напред във времето някакво свое вътрешно напрежение, най-малкото с цел да показва своята еднаквост. А тази еднаквост е многолика, изискваща всяко решение да минава през разпалени диспути. В тези диспути се оспорва по принцип всичко. Затова, даже когато Демократична България има за водач Христо Иванов - един от най-смислените политици в страната - редовите членове и симпатизанти са уверени, че те знаят по-добре какъв курс би трябвало да поеме групировката. Да не приказваме за политическите фигури в нея.
Редакцията предлага
Всичко това може да е симпатично и при всички случаи би трябвало да бъде уважавано като политическа традиция, даже и под формата на синдром “Методи Лалов ”. Но въпросът е, че Иванов, Атанасов, Панев и техните съидейници съумяха да трансфорат Демократична България от интелектуален политически кръжок и дискусионна група във Facebook в действителна партийна групировка, която към този момент игра значима роля в два къси Народното събрание и евентуално ще бъде фактор при образуването на болшинство и държавно управление в идващия.

Нещо повече, Демократична България съумя да направи по този начин, че нейният дневен ред се трансформира и в дневен ред на останалите партии (поне на равнище реторика): всички са за правосъдна промяна, множеството (без ГЕРБ и ДПС) са за отстраняването на основния прокурор, всички са против модела на ръководство “Борисов ” (може би без самия него), всички са про-европейци и дори Движение за права и свободи и Пеевски са другари на Съединени американски щати. А цели нови партии като Политическа партия се построяват въз основата на концепциите и позициите (и на част от хората) на Демократична България от последните години.

Стратегията на Лозан Панов

Тази политическа тежест и въздействие изискват и съответната отговорност, даже когато става дума за фигури от ранга на Лозан Панов. Сред съперниците на президента Радев Лозан Панов изпъква с истинска тактика – за разлика от останалите, той е в действителност партийно самостоятелен. И последните му дейности го потвърждават. Останалите претенденти са на терена, с цел да придвижват напред главно партийни цели. се стреми да отвори път за влизане на ГЕРБ и Движение за права и свободи във властта. Това е централното му обръщение, което е облечено с апели за единение, творчество и неявяване на червени линии. Сходна благородна идея пази и Мустафа Карадайъ.

Лозан Панов провежда акцията си като трансцендентна във връзка с съответни партийни ползи. Не единствено поради статута му на магистрат в инициативния му комитет нямаше представители на Демократична България, а и в множеството си изявления той даже не загатваше тази групировка. Споделената им идея – и тук тази дума е по-удачно използвана – са избран вид промени в страната, които да лимитират корупцията и злоупотребата с власт.

Но въпреки всичко президентът не е апартиен или извисен над партиите политически център. Всеки президент е част и от партийното уравнение в страната, въпреки и да не може да взе участие в управлението на политически партии. И като претендент, който е част от това уравнение, Лозан Панов би трябвало да осведоми електората си какъв вид следизборна коалиция би подкрепил той.. При тази безразборна пукотевица не стана ясно, в случай че Демократична България няма да вършат коалиция с Политическа партия, които също не са с доста чист косъм, съгласно него, с кого да се коалират тогава? Ако и Българска социалистическа партия бъдат изключени, тогава Демократична България с ГЕРБ и Движение за права и свободи ли ще би трябвало да се коалират?

И въпросът за политическата отговорност

Тук идваме още веднъж до политическата отговорност. България гласоподава три пъти за парламент през тази година. Два пъти действителните резултати, а към този момент прогнозите, ясно дават да се разбере, че 2/3 от електората не желаят ГЕРБ и Движение за права и свободи във властта. Тези две трети са мощно раздробени, като няма ясна доминация на една партия измежду тях. Демократична България е в това пространство и има значима роля в него, тъй като нейните идеологически позиции във връзка с “пленената страна ” и потребността от рационализация на страната биха могли да го споят. Ясно е, че ще е нужна следизборна коалиция и е ясно, че тя ще е комплицирана. Но задачата няма да стане по-лесна, в случай че се поканят и Българска социалистическа партия, и Движение за права и свободи във властта. Напротив, тя ще стане нерешима.

Както и в брака, по този начин и в политиката, гледната точка има значение. През погледа на. В последна сметка цялата машина на страната – от Национална агенция за приходите, през КПКОНПИ, а несъмнено и пожарната – години наред бяха впрегнати да преследват магистрата за наставление на непослушните. Скандално е, че даже в този момент акциите на разнообразни бухалки против него не са прекъснати. И е грях на цялата демократична общественост, че без особена опозиция е разрешила такава разпра с един собствен представител.

Политологът Даниел Смилов

Но тъкмо като гаранция против превръщането на държавните институции в бухалки са нужни действително функциониращи партии, които да са значима част от ръководството на страната. В този смисъл – а и изключително дни преди изборите – случилото се обратно във времето не би трябвало да е водещо, тъй като то може да докара до пропускане на положителни политически благоприятни условия в близкото бъдеще.

Личност с идея, само че без партия?

Разглежданият епизод може и да наподобява като стихия в чаша с някаква течност, само че той повдига и значими въпроси за връзката сред политическа идея, персона и партия. И трите детайла са нужни и сред тях би трябвало да се търси баланс. Имаме доста образци на персони с партии, само че без публично потребна идея – в някакъв смисъл още не може да се отървем от тях, спалните и чекмеджетата им.

Лозан Панов рискува да попадне в различен капан обаче – на персона с идея, само че без партия. Това е политическа донкихотовщина, която може да е добър сюжет за разказ, само че не доста повече. Така или другояче връзките сред Демократична България и Лозан Панов демонстрират, че даже когато персони, партии и идея са налице, намирането на точния баланс сред трите детайла не е автоматизирана работа.

Но въпреки всичко има още три дни, през които тя да се свърши.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.