Съществува ли време?
Какво е времето и за какво всички са не запомнили, че то се явява условна големина, въведена от самия човек и несъществуваща в природата.
В природата съществуват периодически процеси, които човек употребява като пример за координиране на своите дейности с близките. В природата съществуват процеси на преход на материята от едно положение или форма в друго. Тези процеси протичат по-бързо или по-бавно и те са действителни и осезаеми.
Във Вселената непрекъснато протичат процеси на преход на материята от едно положение в друго, от едно качество в друго и те могат да бъдат обратими и необратими. Обратимите процеси не засягат качественото положение на материята. Ако протича качествено изменение на материята, се следят необратими процеси. При сходни процеси еволюцията на материята върви в една посока – от едно качество към друго и по тази причина е допустимо количествено да се оценят тези феномени.
За премерване на тази скорост човек е измислил условна единица, наречена секунда. Секундите се сливали в минути, минутите – в часове, часовете – в дни, и така нататък За единици на измерванията са послужили периодически процеси в природата, такива като въртенето на планетата към своята ос и интервалът на въртене на планетата към Слънцето. Причината за сходен избор е елементарна – удобството на приложение във всекидневния живот. Тази единица за премерване била наречена време и почнала да се употребява навсякъде.
Да вземем като образец необратим развой – изгореното дърво е престанало да съществува в тази форма и времето – отчитането от началото до края на горенето – е преходът му в ДРУГО положение. Времето е разследване на протичащите процеси, нищо повече.
По подобен метод в природата се следят процеси на изменение на материята, протичащи в една посока. Възниква самобитна „ река “ на материята, имаща собствен извор и устие. Материята, взета от тази „ река “, има минало, настояще и бъдеще.
Миналото се явява това качествено положение на материята, което тя е имала по-рано, сегашното – качественото положение в дадения миг, а бъдещето – качественото положение, което тази материя ще одобри след разрушение на съществуващото качествено положение.
Необратимият развой на качествено превръщане на материята от едно положение в друго протича с избрана скорост. В разнообразни точки от пространството едни и същи процеси могат да протичат с друга скорост, като в някои случаи тя варира в много необятен диапазон.
Има обратими процеси, да вземем за пример въртенето на галактиките, планетите и така нататък Физиците вкарват понятието време за улеснение. Точно по същия метод физиците разделят материята и силата. Но силата не съществува без материя. Енергията е свойство на материята, когато тя (случаят с дървото) минава от едно качествено положение в друго. И силата е единствено разследване. Както и времето – разследване на протичащите процеси.
Интересен е фактът, че доста нации, изначално изолирани един от различен, са основали доста близки календари, които може да са се отличавали по броя на дните в седмицата, по началото на Новата година, само че продължителността на годината при тях е била доста близка. Именно въвеждането на условната единица време е разрешило на човечеството да провежда своята активност и да опрости взаимоотношението сред хората.
Единицата време е едно от най-великите изобретения на индивида, само че е належащо постоянно да се помни изначалният факт – тя е изкуствено основана големина, описваща скоростта на качествения преход на материята от едно положение в друго.
В природата съществуват периодически процеси, които са послужили като основа за основаването на тази условна единица. Тези периодически процеси са справедливи и действителни, а основаните от индивида единици за време – условни и нереални.
Затова всяко потребление на времето като действително измерение на пространството няма никакво съображение. Четвъртото измерение – измерението време – просто не съществува в природата. Именно повсеместността на потреблението на единицата време, което съпровожда индивида от първия миг в живота му до последния, постоянно основава заблуда за действителност на времето.
Реално е не времето, а процесите, протичащи в материята, за единица на премерване на които служи единицата време. Протича подсъзнателна замяна на едното с другото и като неминуем резултат сходна замяна на действителния развой с единица за неговото премерване – обединение в човешкото схващане на едното с другото – е изиграло неприятна смешка на Homo Sapiens.
В теориите за Вселената времето се е приема като справедлива действителност. Обективна действителност се явяват процесите, протичащи в материята, а не условната единица за премерване на скоростта на протичане на тези процеси…
Николай Левашов, „ Нееднородната Вселена “
