Какво е важно да знаете, ако сте се сблъскали със

Какво е значимо да знаете, в случай че сте се сблъскали със мощен афект на отменяне и сте изпаднали в тежки травматични прекарвания? Някои психически контузии се основават на обстоятелството, че нечие отменяне на човек се възприема от него доста мъчително. С стихия от страсти - митинг, възмущение, оскърбление, гняв. Подобен заряд на афект при възрастния е увещание за него, че това е неговото едва, уязвимо място. И че евентуално в някакъв миг от детството, когато е бил доста по-уязвим и беззащитен, той не е съумял да се оправи с някаква спорна, неразбираема, плашеща обстановка. Трябвало е да потисне всички усеща и някак си да оцелее. Но в този момент напомнянето за тази контузия поражда всякога при избрани условия и условия.

Щом се сближа с някого, се пробвам да го направя мой, съединявам се в едно цяло с него и не мога да се разделя. Когато ме отхвърлят, изпитвам диво страдалчество. Нещо е изтръгнато от вътрешната страна, като парче месо от сърцето, болят ме гърдите, притискат, щипят...

Сякаш там са хвърлени тухли, те мъчително притискат от вътрешната страна с острите си ъгли.

Как може човек да си показа в такова положение, че различен има цялостното право да отхвърля?

Невероятно мъчно е. Някъде в главата си, теоретично, мога да схвана, че да, по този начин е, разяснява психологът Елена Митина. Да, може. И това е безусловно обикновено. И доста клиенти в лечението споделят, че схващат това с рационалната си страна. Но прочувствената не желае да се подчини на рационалната. Тя не стопира да боледува, да хленчи, да се оплаква и да се ядосва. Тя не желае да одобри тази гадна действителност.

Къща от карти

Колкото са по-големи фантазиите за бъдещето, за положителни взаимни вероятности и свързване на облика на различен човек с живота си създаваш, толкоз по-болезнено е да го „ изтриеш “ от прочувствената си памет, защото всички пресилени вероятности към този момент са мои. Къщата от карти е издигната, само че в случай че някой пристигна и каже, че тези няколко карти не са мои, а на някой различен и ги вземе, цялата къща ще падне. И претърпявам този срив като нещо унищожително. И ми се коства, че на това място в никакъв случай няма да може да се построи нищо ново, че бъдещето ми е обречено на пустош и самотност.

Трябва да се признае, че няма човек, който да не изпитва страдалчество от загуба. Всеки ще бъде печален, отегчителен, ще копнее известно време за това, което към този момент е вградил в проектите си и което е станало част от живота му.

Зависимостта

Друго нещо е, че прекарването на загубата, приемането на нечие отменяне (няма значение дали е в областта на взаимоотношенията, на работа, в приятелството) може да бъде по-лесно за някои, само че извънредно мъчно за други. Някои хора не могат да не помнят някого с години или даже за цялостен живот и „ остават правилни “ на този човек, който ги е напуснал, или на тази пропусната опция. Зависимостта от сливането с някого, от разчитането на другите, от търсенето на родителска фигура, която да се грижи за нас вместо нас, е всъщност загуба на детската обстановка, когато родителят поема отговорност за малко дете. Когато одобряваме отхвърлянето на различен човек, ние демонстрираме почитание към себе си и към този човек. По този метод заявяваме на себе си и на света, че сме мощни и зрели.

Фиксацията върху един обект

Една от характерностите на подвластната персона е фиксацията върху един обект. Точно както когато едно малко дете е закрепено единствено върху майка си: с нейната миризма, нейното допиране, което е неповторимо за него, нейният глас. Това дете плачеше и изживяваше смут, в случай че го вдигне някой различен, а не майка му – ясно разпозна, че това въобще не е тя. И не можеше да се довери на другите. Всичко, от което се нуждае, е тази майка. Всеки човек минава през този стадий от своето развиване. Но в случай че майката е била прекомерно непредсказуема, нестабилна, далечна или ненадейно сменена от някого и е било належащо детето да свикне с нова миризма-глас-докосване, душeвността може да се фиксира върху този епизод. И да възпроизведе същата мощ на прочувствени афекти в сходна обстановка на спиране на привързаността – в живота на възрастните. Тогава сме като дребни деца - тичаме след този, който ни е отхвърлил и си потегля, със сълзи и нервност, с цел да спре и да не си тръгне. В последна сметка тази празнота наподобява тотална. Ние сме закрепени върху този човек, други не съществуват за нас, не можем да си представим, че някой може да го размени. И не можем да си представим, че ще успеем да преживеем раздялата, че няма да умрем от самотата.

Ето по какъв начин наподобява контузията на привързаността

Какво е значимо да осъзнаете, в случай че сте изправени пред мощен резултат на отменяне и се окажете в травматични прекарвания. Разбира се, ние се научаваме да възвръщаме себе си и вътрешната си непоклатимост, способността да преживеем разнообразни типове катаклизми и да не се разпадаме психически, като се подлагаме непосредствено на психотерапия в контакт с психотерапевт. Но в случай че забележите въздействието си от обстоятелството, че нещо се е объркало, някой ви е отхвърлил, можете да разширите малко зоната си на осъзнаване в този миг, тъй че да ви стане малко по-лесно. Прочетете деликатно това:

1. Това, което се случва в този момент, е ехтене от остарялата ми травматична обстановка, която стана настояща в този момент, на фона на сходни събития.

2. Изпитвам огромно страдалчество и тъга, коства ми се, че животът ми към този момент няма никакъв смисъл или доста дребен, изцяло съм безпомощна.

3. Всичко, което ми наподобява в този момент - за бъдещето или за индивида, който ме е отхвърлил, е моето хипертрофирано пагубно мислене. Моят смут е неведнъж пресилена действителност. Случи се поради неочакваната изненада, смяната, която въобще не чаках. Трябва да възстановя салдото си, това ще отнеме време.

4. Не би трябвало да вземам прибързани решения, да върша изводи или да се занимавам с натрапчиви (обсесивни) дейности, до момента в който изпитвам стихия от страсти. Не бива да подтискам възприятията си.

5. Трябва да дам време на страстите си да потекат, те последователно ще отшумят. Моите мисли може да са напълно разнообразни, само че също по този начин не би трябвало да им имам вяра прекалено много и да ги вземам за основа. След известно време те ще се трансформират и ще станат по-реалистични и по-малко пресилени.

6. Като одобрявам обстановката на отменяне, макар че боли, аз почитам решението на другия човек да работи съгласно личните си разбирания. Освен това различавам в себе си възрастния, който може да се оправи с това, макар че може да не е елементарно.

7. Трябва да продължа живота и общуването си с тези хора, които демонстрират интерес и интензивност към това, да се занимавам с персоналните си действия, където имам директен надзор, интерес, което ми дава продуктивна сила.

8. Ако в моето обграждане има хора, които са подготвени да споделят моите прекарвания - съпричастни с болката ми, присъстващи до мен в контакт, като в същото време се въздържат от предоставяне на препоръки и всякакво усъвършенстване на моята обстановка - ще ги помоля да бъдат до мен.

Източник: elenamitina.com.ua