Да плаваш след айсбергите на Антарктика: Пловдивчанин командва научноизследователския кораб “Св. Св. Кирил и Методий“
Какво е чувството да се докоснеш до ледената тайнственост на Антарктика? Да плаваш измежду айсберги и да отговаряш за логистичното обезпечаване на научноизследователската ни база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън? За капитан ІІ сан Радко Муевски това е изключителна отговорност и дълг към родината. За трета година пловдивчанинът, чийто корени са от брезовското село Чоба, доближава този рисков географски район, обхващащ Антарктида и островите в Южния океан южно от Антарктическата конвергенция. Настоящето пътешестване обаче е по-специално за него, защото към този момент е пълководец на научноизследователския транспортен съд " Св. Св. Кирил и Методий ".
Прочетете още
„ За нас това е работа. Усещането е прелестно, само че и много отговорно и се стараем оптимално безаварийно да изпълняваме дилемите си. Необичайно е, тъй като средата е друга от тази, която имаме през останалата част от годината в България и в Черно море. Но имаме поддръжката на командването на Висшето военноморско учебно заведение, Български антарктически институт. Осигурени сме и като цяло нещата се извършват безвредно ”, споделя пред Trafficnews капитан Муевски, до момента в който следи антарктическата ни база от мостика на кораба.
Българската антарктическа база Св. Климент Охридски
Въпреки че сега е арктическото лято, температурите са в интервала сред 0 и 5 градуса. Постоянно вали сняг. През седмица-две се редува бурно време, с доста мощен вятър, чийто пориви доближават до 30 метра в секунда. Тогава е извънредно рисково за работа, защото е студено, а поради вятъра се образуват талази.
„ Самият регион за корабоплаване е комплициран. Има айсберги, тъкмо към базата, където би трябвало да работим, се образува така наречен „ ледена чорба ”, показва пловдивчанинът. Затова с сътрудниците му са непрекъснато нащрек и се стараят да избегнат всяка заплаха. За това им оказва помощ и съдействието с техните другари от Аржентинските военноморски сили. „ Аз персонално, както и предходният пълководец и актуалният действен офицер сме посещавали курс по антарктическа или полярна навигация в Буенос Айрес, където се преглеждат всевъзможни практики за опериране в такива води. И към този момент имаме трета година опит, което за нас е доста значимо. Но продължаваме да се учим. И постоянно се съобразяваме с хидрометеорологичната конюнктура. Когато се възнамеряват мероприятия, прогнозата е от главно значение ”, добавя Радко Муевски.
Той от дребен мечтае за морето. Завършва математическата гимназия във Варна, а още до момента в който учи във Висшето военноморско учебно заведение, компетентност корабоводене за военноморските сили, има опция да плава с ветрохода „ Калиакра ” и по този начин сбъдва една своя фантазия. След това той е разпределен в дивизиона миночистачни интервенции във Варна, където служил на противоминни кораби. Капитан Муевски приключва и Военната академия „ Г. С. Раковски “ в София. Служи в редиците на флота към военната академия като старши асистент пълководец на научноизследователския транспортен съд " Св. Св. Кирил и Методий ", на който в тази експедиция към този момент е пълководец.
„ Интересна специалност, предизвикателство. Дава доста, можеш да видиш и научиш доста за света и за хората. Има и ограничавания, най-много си лишен от контакт със фамилията. Но човек би трябвало да си извърши дълга ”, безапелационен е пловдивчанинът.
Цялото пътешестване до Ледения континент продължава повече от пет месеца. Екипажът, който тази година се състои от 34 души, отплава на 7 ноември 2024 година и се чака да се приберат в родината към 12 април 2025 година Маршрутът на кораба е същият, както при предходните две експедиции – от Варна, през Босфора и Дарданелите до Картахена. В испанското пристанище слизат краткосрочните практиканти от Висшето военноморско учебно заведение в морската ни столица. След зареждане с гориво и хранителни артикули корабът стартира преход през Атлантическия океана. Следващото пристанище е Мар дел Плата, Аржентина, докъдето се стига за към 22 дни. „ Това е един доста прекрасен курортен град, с който тази година кметът на Варна подписа съглашение за побратимяване. За нас тези връзки са доста значими, защото Мар дел Плата е измежду най-посещаваните градове от нашия транспортен съд ”, споделя капитанът.
След къса почивка „ Св. Св. Кирил и Методий ” продължава своето корабоплаване към най-южния град на планетата – Ушуая. Там на борда се качват участниците от нашата експедиция - логистичните и научните служащи. При хубаво време за 3-4 дни минават пролива Дрейк и доближават нашата база на остров Ливингстън.
Капитан Муевски показва, че в Антарктика правят строго избрани задания, заложени авансово. Основната е обвързвана с логистичното обезпечаване на научноизследователската ни база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Тази година в постройката там се прокарват всички електрически и водопроводни системи, а упованията са следващата година да бъде оборудвана изцяло и да стартира да се експлоатира от учените. „ Нашата съществена логистична задача е да транспортираме материали и първични материали – гориво, хранителни хранителни запаси, прясна вода и всичко належащо за построяването на новата база и за поддържането на другите и действието въз основата ”, изяснява той.
Корабът прави също и прехвърляния на научни служащи и логистици сред един от островите Кинг Джордж, където има летище, и остров Ливингстън. Той предлага опция по-лесно и безвредно да се доближава на избрани места, отдалечени от базата. Изпълнява и целеви задания за слагане на съоръжение и събиране на теренни проби.
В идващите дни на остров Сноу ще бъде инсталирана хидрометеорологична станция и ще се слагат сеизмични датчици. В същото време на кораба към този момент са натоварени и отпадъците от базата „ Св. Климент Охридски “, които би трябвало да бъдат извозени.
Любопитното е, че за първи път екипажът посреща Нова година на Антарктида. Радко Муевски споделя, че това се случило два пъти – по българско и по локално време. С наздравица и благопожелание за здраве, благополучие, шанс, благодат и безвредно прибиране вкъщи.
На въпрос какви качества би трябвало да има капитанът на научноизследователския ни транспортен съд, той дава отговор, че преди всичко би трябвало да е добър експерт. Да познава всички процедури, нужни за осъществяване на дилемите, и да обезпечи сигурността на персоналния състав. Да е виновен, порядъчен, да има предпочитание да открива нови неща. И да продължава да се бори, до момента в който всичко се случи по този начин, както е належащо.
„ Да си капитан на научноизследователския транспортен съд „ Св. Св. Кирил и Методий " е голяма отговорност. Задачата, която изпълняваме, е национална. Тя е сложена от нашето висше държавно и военно управление и ние я изпълняваме като дълг – за жанр и татковина ”, споделя капитан Муевски.
По време на плаванията си до Антарктида той и сътрудниците му претърпяват доста забавни и сложни моменти. Миналата година да вземем за пример на котвата им затънал камък. „ Не се стреснахме ”, регистрира мъжът, който по това време е старши асистент пълководец. „ Наложи се да сляза до котвата, да „ завържа ” камъка и да го свалим, което за мен бе много запаметяващ се миг ”, добавя той.
Научноизследователският транспортен съд " Св. Св. Кирил и Методий ".
Любопитен пък е фактът, че тази година в екипажния лист има и няколко дами, измежду които и две курсантки от Висшето военноморско учебно заведение. Те съставлявам женското войнство на борда и не отстъпват не мъжете. „ Съвсем обикновено е към този момент на борда да има и дами. Те си извършват прецизно отговорностите, нямаме никакви проблеми ”, споделя капитанът. Често корабът транспортира дами – учени, от една база в друга. По време на това корабоплаване ги съпровожда и журналистка на Българска телеграфна агенция.
Радко Муевски е извънредно признателен на брачната половинка, двете си деца, тъщата, тъста, майка си и сестра си за поддръжката. „ Синът ми непрекъснато ме пита: Тръгнахте ли към този момент да плавате към България? Това ме натъжава, доста е мъчно да съм надалеч от тях ”, регистрира бащата.
За да зарадва фамилията си, той взема решение да сложи табела на остров Ливингстън, която демонстрира посоката и дистанцията от 13 878 км до родното село на майка му – село Чоба. И го прави навръх рождения й ден – 24 януари. Инициативата идва от сестра му Хубавена. И за двамата селото е обвързвано с доста благи мемоари, защото са израстнали там. Съпругата и децата му пък в този момент постоянно го посещават.
„ За нас едно от най-важните неща е да пазим родовата памет. Пък и за всички мои съграждани е някаква наслада. Получи се отзив, което мен доста ме радва ”, споделя капитан Муевски.
Радко Муевски слага табелата на о. Ливингстън
Прочетете още
„ За нас това е работа. Усещането е прелестно, само че и много отговорно и се стараем оптимално безаварийно да изпълняваме дилемите си. Необичайно е, тъй като средата е друга от тази, която имаме през останалата част от годината в България и в Черно море. Но имаме поддръжката на командването на Висшето военноморско учебно заведение, Български антарктически институт. Осигурени сме и като цяло нещата се извършват безвредно ”, споделя пред Trafficnews капитан Муевски, до момента в който следи антарктическата ни база от мостика на кораба.
Българската антарктическа база Св. Климент Охридски
Въпреки че сега е арктическото лято, температурите са в интервала сред 0 и 5 градуса. Постоянно вали сняг. През седмица-две се редува бурно време, с доста мощен вятър, чийто пориви доближават до 30 метра в секунда. Тогава е извънредно рисково за работа, защото е студено, а поради вятъра се образуват талази.
„ Самият регион за корабоплаване е комплициран. Има айсберги, тъкмо към базата, където би трябвало да работим, се образува така наречен „ ледена чорба ”, показва пловдивчанинът. Затова с сътрудниците му са непрекъснато нащрек и се стараят да избегнат всяка заплаха. За това им оказва помощ и съдействието с техните другари от Аржентинските военноморски сили. „ Аз персонално, както и предходният пълководец и актуалният действен офицер сме посещавали курс по антарктическа или полярна навигация в Буенос Айрес, където се преглеждат всевъзможни практики за опериране в такива води. И към този момент имаме трета година опит, което за нас е доста значимо. Но продължаваме да се учим. И постоянно се съобразяваме с хидрометеорологичната конюнктура. Когато се възнамеряват мероприятия, прогнозата е от главно значение ”, добавя Радко Муевски.
Той от дребен мечтае за морето. Завършва математическата гимназия във Варна, а още до момента в който учи във Висшето военноморско учебно заведение, компетентност корабоводене за военноморските сили, има опция да плава с ветрохода „ Калиакра ” и по този начин сбъдва една своя фантазия. След това той е разпределен в дивизиона миночистачни интервенции във Варна, където служил на противоминни кораби. Капитан Муевски приключва и Военната академия „ Г. С. Раковски “ в София. Служи в редиците на флота към военната академия като старши асистент пълководец на научноизследователския транспортен съд " Св. Св. Кирил и Методий ", на който в тази експедиция към този момент е пълководец.
„ Интересна специалност, предизвикателство. Дава доста, можеш да видиш и научиш доста за света и за хората. Има и ограничавания, най-много си лишен от контакт със фамилията. Но човек би трябвало да си извърши дълга ”, безапелационен е пловдивчанинът.
Цялото пътешестване до Ледения континент продължава повече от пет месеца. Екипажът, който тази година се състои от 34 души, отплава на 7 ноември 2024 година и се чака да се приберат в родината към 12 април 2025 година Маршрутът на кораба е същият, както при предходните две експедиции – от Варна, през Босфора и Дарданелите до Картахена. В испанското пристанище слизат краткосрочните практиканти от Висшето военноморско учебно заведение в морската ни столица. След зареждане с гориво и хранителни артикули корабът стартира преход през Атлантическия океана. Следващото пристанище е Мар дел Плата, Аржентина, докъдето се стига за към 22 дни. „ Това е един доста прекрасен курортен град, с който тази година кметът на Варна подписа съглашение за побратимяване. За нас тези връзки са доста значими, защото Мар дел Плата е измежду най-посещаваните градове от нашия транспортен съд ”, споделя капитанът.
След къса почивка „ Св. Св. Кирил и Методий ” продължава своето корабоплаване към най-южния град на планетата – Ушуая. Там на борда се качват участниците от нашата експедиция - логистичните и научните служащи. При хубаво време за 3-4 дни минават пролива Дрейк и доближават нашата база на остров Ливингстън.
Капитан Муевски показва, че в Антарктика правят строго избрани задания, заложени авансово. Основната е обвързвана с логистичното обезпечаване на научноизследователската ни база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Тази година в постройката там се прокарват всички електрически и водопроводни системи, а упованията са следващата година да бъде оборудвана изцяло и да стартира да се експлоатира от учените. „ Нашата съществена логистична задача е да транспортираме материали и първични материали – гориво, хранителни хранителни запаси, прясна вода и всичко належащо за построяването на новата база и за поддържането на другите и действието въз основата ”, изяснява той.
Корабът прави също и прехвърляния на научни служащи и логистици сред един от островите Кинг Джордж, където има летище, и остров Ливингстън. Той предлага опция по-лесно и безвредно да се доближава на избрани места, отдалечени от базата. Изпълнява и целеви задания за слагане на съоръжение и събиране на теренни проби.
В идващите дни на остров Сноу ще бъде инсталирана хидрометеорологична станция и ще се слагат сеизмични датчици. В същото време на кораба към този момент са натоварени и отпадъците от базата „ Св. Климент Охридски “, които би трябвало да бъдат извозени.
Любопитното е, че за първи път екипажът посреща Нова година на Антарктида. Радко Муевски споделя, че това се случило два пъти – по българско и по локално време. С наздравица и благопожелание за здраве, благополучие, шанс, благодат и безвредно прибиране вкъщи.
На въпрос какви качества би трябвало да има капитанът на научноизследователския ни транспортен съд, той дава отговор, че преди всичко би трябвало да е добър експерт. Да познава всички процедури, нужни за осъществяване на дилемите, и да обезпечи сигурността на персоналния състав. Да е виновен, порядъчен, да има предпочитание да открива нови неща. И да продължава да се бори, до момента в който всичко се случи по този начин, както е належащо.
„ Да си капитан на научноизследователския транспортен съд „ Св. Св. Кирил и Методий " е голяма отговорност. Задачата, която изпълняваме, е национална. Тя е сложена от нашето висше държавно и военно управление и ние я изпълняваме като дълг – за жанр и татковина ”, споделя капитан Муевски.
По време на плаванията си до Антарктида той и сътрудниците му претърпяват доста забавни и сложни моменти. Миналата година да вземем за пример на котвата им затънал камък. „ Не се стреснахме ”, регистрира мъжът, който по това време е старши асистент пълководец. „ Наложи се да сляза до котвата, да „ завържа ” камъка и да го свалим, което за мен бе много запаметяващ се миг ”, добавя той.
Научноизследователският транспортен съд " Св. Св. Кирил и Методий ".
Любопитен пък е фактът, че тази година в екипажния лист има и няколко дами, измежду които и две курсантки от Висшето военноморско учебно заведение. Те съставлявам женското войнство на борда и не отстъпват не мъжете. „ Съвсем обикновено е към този момент на борда да има и дами. Те си извършват прецизно отговорностите, нямаме никакви проблеми ”, споделя капитанът. Често корабът транспортира дами – учени, от една база в друга. По време на това корабоплаване ги съпровожда и журналистка на Българска телеграфна агенция.
Радко Муевски е извънредно признателен на брачната половинка, двете си деца, тъщата, тъста, майка си и сестра си за поддръжката. „ Синът ми непрекъснато ме пита: Тръгнахте ли към този момент да плавате към България? Това ме натъжава, доста е мъчно да съм надалеч от тях ”, регистрира бащата.
За да зарадва фамилията си, той взема решение да сложи табела на остров Ливингстън, която демонстрира посоката и дистанцията от 13 878 км до родното село на майка му – село Чоба. И го прави навръх рождения й ден – 24 януари. Инициативата идва от сестра му Хубавена. И за двамата селото е обвързвано с доста благи мемоари, защото са израстнали там. Съпругата и децата му пък в този момент постоянно го посещават.
„ За нас едно от най-важните неща е да пазим родовата памет. Пък и за всички мои съграждани е някаква наслада. Получи се отзив, което мен доста ме радва ”, споделя капитан Муевски.
Радко Муевски слага табелата на о. Ливингстън
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ