10 неща, които щастливите хора НЕ правят
Какво е щастието? То е цел, която си слагаме и все не можем да достигнем изцяло. Има една дребна група хора обаче, която е наясно, че не събитията са причина за откровено благополучие, а методът, по който избираме да одобряваме нещата.
Това, което ни отдалечава най-вече от ендорфинова доминантност е съзнателният и твърдоглав блян към благоденствие. Вместо да упорстваме и да се противим на неслучващи се за нас действителности, можем просто да се пуснем по течението.
Тази публикация няма за цел да дава „ потребни “ препоръки какво можем да създадем, с цел да достигнем по този начин мечтаното благополучие, тъй като, както към този момент споменахме, точно твърдоглавият блян ни отдалечава от него.
Тази публикацията споделя НЕ на нещата, които ни вършат нещастни. Тя подсказва какво щастливите хора НЕ вършат, с цел да се усещат в мир със себе си (а това, което вършат към този момент стана ясно – упражняват вярната за себе си настройка, която съставлява гъвкава и променлива величина). С щипка комизъм и подигравка, само че и шепа съвестност – да започваме.
1. НЕ се ядосват за дреболии
Истината е, че актуалното общество е изобретило прекалено много неща, за които човек може да се ядосва на воля 24/7. Имаме хиляди уреди за поддръжка, редица безсмислени движимости, които се нуждаят от постоянно забърсване от прахуляк, безчет ненужни на Вселената административни задания, които лишават половината ни почивно време и прекалено много информация, която ни дезориентира и ни побърква. Попитайте който поискате доктор и ще се убедите – живеем във време на безспорен манифест на психологичните разстройства.
Представете си, че там някъде има един човек, който е редуцирал дребните стрес фактори до най-малко, просто като е спрял да им придава такова значение. Не, той не е изхвърлил пералнята, нито стъклените фигурки от баба във витрината на бюфета. Той е решил, че тези неща не са фактор за неговия кротичък вътрешен свят и даже и да не е останало време да се погрижи за тях, няма, както се споделя, да си разплете чорапите.
iStock
2. НЕ се тревожат авансово
Представете си един примитивен човек. Нивата на напрежението на въпросния субект са от малко малко в нормата, стига да му е топло и да има какво да яде. В някакъв прелестен миг се появява граблив звяр и спокойствието на човечеца е мощно нарушено – сърцето му стартира да бие учестено, капчици пот стартират да избиват по челото му и той се пита да бяга ли или да се пази. Да речем, че е решил да избяга и съумява да си избави кожата. В идващите дни той е благополучен и нищо друго с изключение на появяването на звяра или някакво естествено злополучие не може да го извади от равновесие. Знаете ли за какво е по този начин? Защото по този начин би трябвало да бъде.
Мозъкът е организиран да реагира на рискове, а не да ги чака непрестанно. И когато ние сме в непрекъснат режим на очакване някаква гнусота да се случи, тогава попадаме под въздействието на продължителен стрес. Никакво мимолетно благополучие не може да тушира това напрежение. Е, ние, актуалните хомосапиенси, имаме привилегията да бъдем излагани на непрекъснати мозъчни тласъци и информация, които вършат сложна задачата да бъдем дзен неандерталци.
И още веднъж, представете си, че там някъде има един човечец, който съумява да се докара до това равнище (без да се отразява на интелектуалното му равнище) и да си живее живота умерено и щастливо, до момента в който няма действителна заплаха за него. Този рядко срещан тип сигурно се придържа най-малко към три неща – стреми се да не гледа постоянно телевизия и вести, не чете за заболявания в мрежата и се занимава с неща, които му носят наслаждение. Живее в сегашното, тъй като знае, че единствено то е под неговия надзор.
3. НЕ подлагат на критика близките непрекъснато
Градивната рецензия е нещо доста потребно, само че тя е друга от празното и злобно критикуване просто ей по този начин, за спорта. Хората, които няма проблем със себе си, не се интересуват живо от това за какво Пенчо не яде месо или Сийка обича вареното яйце без сол. Критиката нормално е плод на неприемане на особеното или съжителстване на несъвместими детайли под един покрив.
При всички случаи е симптом за загуба на вътрешно равновесие и доза тесногръдство. В момента, в който човек си даде сметка, че да мъмриш някого за нещо носи негативи и за „ приемника “, и за „ предавателя “, може би има вяра да посъкрати епизодите на ругаене най-малкото поради личното си благоденствие. Щастливите хора мислят за позитивните страни на нещата, а не се концентрират върху отрицателното. Трудна, само че не и непостижима задача.
iStock
4. НЕ се нуждаят от утвърждение
Може към този момент да сме трансферирали трийсет, да живеем настрана и да имаме две деца, само че щом дойдат нашите у дома, подвиваме опашка като котка на ново място и чакаме да бъдем „ погалени “ от новите си (в случая стари) стопани. Погалване обаче постоянно няма, в случай че летящата джапанка (метафора за благите думи) разрошила козината ни (метафора за самочувствието ни) не се брои за такова.
Изведнъж започваме да се усещаме извънредно уязвени. Като в положителното остаряло време, когато някой различен взимаше решенията вместо нас и понасяхме упреци с наведена глава (в множеството случаи изцяло заслужено). Но за какво, нали към този момент не сме невръстни хлапета? Какво като мама не харесва новия плот в кухнята или баща счита, че сме сглобили шкафа с малката врата наопаки? Не е ли време да пораснем?! Светът е пъстър и подобен би трябвало да бъде.
Мненията на хората са разнообразни и това е повода да се радваме на толкоз доста открития и, в случай че щете, жанрове в литературата. Щастливите хора не чакат утвърждение, те взимат решения с лекост и не съжаляват, даже когато бъркат, тъй като знаят, че в живота най-хубавите уроци получаваш с тестът и грешката.
5. НЕ зависят от материални неща
Чантичка на знаменит дизайнер за 1000 евро – доста „ рационална “ покупка. И? Тя направи ли ни обяд, сготви ли ни вечеря, изглади ли ни облеклата, прегърна ли ни на излизане от къщи и сподели ли ни, че ни обича? И след това като я забравихме в таксито какъв брой време плакахме за една скапана движимост? Сериозно – има ли смисъл да влагаме толкоз средства в сходни безсмислени неща? 1000 евро е чудесна сума за лятна отмора, която ще ни донесе прелестни мемоари (освен в случай че не си хапнем някоя развалена мида, само че това е различен случай).
Не е въпросът дали имаме едни непотребни хилядарки. Въпросът е, че е единственото нещо, което може да ни донесе същинско благополучие, не коства пари. Парите са средство, а не цел. Това не се ли пееше в една ария? Както и да е. Там някъде, представете си за следващ път, има един човек, който има доста пари и не си купува с тях скъпи движимости. Той живее добре, тъй като в живота му има любов и не му пука дали ще си скъса дънките, тъй като костват двайсет лв.. Той е образован човек и схваща, че скъпите движимости не са наложителен аксесоар за авторитет и обществена поръчка. Той схваща, че на човек не му би трябвало доста, изключително когато желае да е същински свободен.
iStock
6. НЕ мързелуват
Малко мързелуване от време на време няма да навреди никому. Обаче в случай че ти е мъчно да излезеш до магазина и прекарваш повече от половината седмица пред тв приемника, надали можеш да се наречеш благополучен човек. Щастливите хора не обичат да гледат жалко в една точка. Те търсят интензивности, занимания, приятна компания. Не ти шъткат, тъй като изпускат обичаното си предаване и в този момент не е комфортно да си поддържате връзка. Не спят до обяд през уикендите, тъй като желаят да излязат на открито, да събират страсти, да се движат.
Сега, в случай че ранното ставане е главен аршин за благополучие, усещате ли какъв брой хората ще изпаднат от класацията? Нека не ги дискриминираме напълно, само че и дано напомним, че сънищата не оставят кой знае какви мемоари (освен тези розовите, само че те са за друга тема). С няколко думи – дейните хора нормално са удовлетворени от живота си. Тайната е в случването!
Хороскопът за ЮНИ: Месец за безредици и нови очаквания На фокус
7. НЕ се застояват прекомерно дълго на едно място
Няма нищо неприятно да се усещаме добре в града, в който живеем. Или страната. Никой не ни кара да напущаме гнездото и да търсим шанса си по света. Нека си представим, за кой ли път, че от двете ни страни стоят езеро и река. Къде смятате, че водата ще е по-чиста? Реката се носи, от време на време може да се замърси, само че постоянно има по-голям късмет да доближи съвършенството.
Щастливите хора обичат да пътуват, да трансформират мирогледа си, да го обогатяват. Те знаят, че няма друга такава независимост като онази, която ти дава непознатото място. Някои ще кажат, че към този момент всичко може да се види по малкия екран. То и любовни милувки може да видиш там, само че се колебая да излезе нещо най-после. Животът е в многообразието, в желанието да опознаеш новото, да се докоснеш до особеното. Не, не в онлайн пространството, а в действителността. Тази, за която сме основани по концепция, забравихме ли?
iStock
8. НЕ се затварят в себе си
Да се затваряш в себе си не е на добре. Хората се отдръпват от теб, ти се отдръпваш от тях и виртуалното пространство става най-хубавият ти другар и консултант. Занданът на личния ти разум е може би най-страшният карцер, в който можеш да се натикаш непринудено. Трябва много да се обичаш, с цел да си толкоз самоуверен. А да обичаш себе си прекомерно доста не е прекомерно целесъобразно. Ами когато дразниш самичък себе си, при кого отиваш? На кого ще се оплачеш? Като ти се прииска да прегърнеш някого при огледалото ли заставаш?
Стига – индивидът е обществено животно. Той е основан да живее в група, да е интерактивен. Поне може понякога да пием кафе с другари или да споделяме по едно „ обичам те “ един път в месеца. Да опитаме, а?
9. НЕ лъжат
Edna предлага Блясък, който остава - новото ни обичано червило ROUGE DIOR LACQUER
Благородна неистина, бяла неистина, дребна неистина, огромна неистина, черна лъжа… кого лъжем в действителност? Ако човек е открит, съдбоносен и удовлетворен от себе си, евентуално в никакъв случай няма да изпита нужда или да му се наложи да лъже. Нека бъдем почтени – най-често послъгваме, с цел да си спестим някоя тягост или сдърпване. От боязън. Щастливите хора обаче не са изключително страхливи и не придават значение (както казахме по-рано) на дребните неща. За огромните пък поемат отговорност и не им се постанова да си съчиняват неуместни сюжети. По различен метод казано – щастливите хора постоянно са подредени и виновни хора, които, както се споделя жаргонно, не се вкарват в непотребни филми.
10. НЕ пропущат опция да четат
Няма по-голямо ограничаване от това на личния ни разум. Не можем да са научим да бъдем положителни емпати от няколкото същински другарства и задружното семейство, които имаме. Емпатията е схващане и приемане на хилядите благоприятни условия за реализация на човешкия темперамент. Тя е това умеене, което ни лишава от възприятието за ненавист към особеното и ни пази от незнанието. Книгите могат да ни създадат положителни в това на такава нежна възраст, в която към момента имаме шанса да променим нещо в себе си. Щастливите хора са четящи хора, пътуващи и обичащи. В тази точка няма да си разреша да се майтапя, тъй като тя е най-сериозната и най-важна. Само развитият разум може да бъде същински благополучен, лимитираният мисли, че е подобен. А дали?
iStock
Това, което ни отдалечава най-вече от ендорфинова доминантност е съзнателният и твърдоглав блян към благоденствие. Вместо да упорстваме и да се противим на неслучващи се за нас действителности, можем просто да се пуснем по течението.
Тази публикация няма за цел да дава „ потребни “ препоръки какво можем да създадем, с цел да достигнем по този начин мечтаното благополучие, тъй като, както към този момент споменахме, точно твърдоглавият блян ни отдалечава от него.
Тази публикацията споделя НЕ на нещата, които ни вършат нещастни. Тя подсказва какво щастливите хора НЕ вършат, с цел да се усещат в мир със себе си (а това, което вършат към този момент стана ясно – упражняват вярната за себе си настройка, която съставлява гъвкава и променлива величина). С щипка комизъм и подигравка, само че и шепа съвестност – да започваме.
1. НЕ се ядосват за дреболии
Истината е, че актуалното общество е изобретило прекалено много неща, за които човек може да се ядосва на воля 24/7. Имаме хиляди уреди за поддръжка, редица безсмислени движимости, които се нуждаят от постоянно забърсване от прахуляк, безчет ненужни на Вселената административни задания, които лишават половината ни почивно време и прекалено много информация, която ни дезориентира и ни побърква. Попитайте който поискате доктор и ще се убедите – живеем във време на безспорен манифест на психологичните разстройства.
Представете си, че там някъде има един човек, който е редуцирал дребните стрес фактори до най-малко, просто като е спрял да им придава такова значение. Не, той не е изхвърлил пералнята, нито стъклените фигурки от баба във витрината на бюфета. Той е решил, че тези неща не са фактор за неговия кротичък вътрешен свят и даже и да не е останало време да се погрижи за тях, няма, както се споделя, да си разплете чорапите.
iStock 2. НЕ се тревожат авансово
Представете си един примитивен човек. Нивата на напрежението на въпросния субект са от малко малко в нормата, стига да му е топло и да има какво да яде. В някакъв прелестен миг се появява граблив звяр и спокойствието на човечеца е мощно нарушено – сърцето му стартира да бие учестено, капчици пот стартират да избиват по челото му и той се пита да бяга ли или да се пази. Да речем, че е решил да избяга и съумява да си избави кожата. В идващите дни той е благополучен и нищо друго с изключение на появяването на звяра или някакво естествено злополучие не може да го извади от равновесие. Знаете ли за какво е по този начин? Защото по този начин би трябвало да бъде.
Мозъкът е организиран да реагира на рискове, а не да ги чака непрестанно. И когато ние сме в непрекъснат режим на очакване някаква гнусота да се случи, тогава попадаме под въздействието на продължителен стрес. Никакво мимолетно благополучие не може да тушира това напрежение. Е, ние, актуалните хомосапиенси, имаме привилегията да бъдем излагани на непрекъснати мозъчни тласъци и информация, които вършат сложна задачата да бъдем дзен неандерталци.
И още веднъж, представете си, че там някъде има един човечец, който съумява да се докара до това равнище (без да се отразява на интелектуалното му равнище) и да си живее живота умерено и щастливо, до момента в който няма действителна заплаха за него. Този рядко срещан тип сигурно се придържа най-малко към три неща – стреми се да не гледа постоянно телевизия и вести, не чете за заболявания в мрежата и се занимава с неща, които му носят наслаждение. Живее в сегашното, тъй като знае, че единствено то е под неговия надзор.
3. НЕ подлагат на критика близките непрекъснато
Градивната рецензия е нещо доста потребно, само че тя е друга от празното и злобно критикуване просто ей по този начин, за спорта. Хората, които няма проблем със себе си, не се интересуват живо от това за какво Пенчо не яде месо или Сийка обича вареното яйце без сол. Критиката нормално е плод на неприемане на особеното или съжителстване на несъвместими детайли под един покрив.
При всички случаи е симптом за загуба на вътрешно равновесие и доза тесногръдство. В момента, в който човек си даде сметка, че да мъмриш някого за нещо носи негативи и за „ приемника “, и за „ предавателя “, може би има вяра да посъкрати епизодите на ругаене най-малкото поради личното си благоденствие. Щастливите хора мислят за позитивните страни на нещата, а не се концентрират върху отрицателното. Трудна, само че не и непостижима задача.
iStock 4. НЕ се нуждаят от утвърждение
Може към този момент да сме трансферирали трийсет, да живеем настрана и да имаме две деца, само че щом дойдат нашите у дома, подвиваме опашка като котка на ново място и чакаме да бъдем „ погалени “ от новите си (в случая стари) стопани. Погалване обаче постоянно няма, в случай че летящата джапанка (метафора за благите думи) разрошила козината ни (метафора за самочувствието ни) не се брои за такова.
Изведнъж започваме да се усещаме извънредно уязвени. Като в положителното остаряло време, когато някой различен взимаше решенията вместо нас и понасяхме упреци с наведена глава (в множеството случаи изцяло заслужено). Но за какво, нали към този момент не сме невръстни хлапета? Какво като мама не харесва новия плот в кухнята или баща счита, че сме сглобили шкафа с малката врата наопаки? Не е ли време да пораснем?! Светът е пъстър и подобен би трябвало да бъде.
Мненията на хората са разнообразни и това е повода да се радваме на толкоз доста открития и, в случай че щете, жанрове в литературата. Щастливите хора не чакат утвърждение, те взимат решения с лекост и не съжаляват, даже когато бъркат, тъй като знаят, че в живота най-хубавите уроци получаваш с тестът и грешката.
5. НЕ зависят от материални неща
Чантичка на знаменит дизайнер за 1000 евро – доста „ рационална “ покупка. И? Тя направи ли ни обяд, сготви ли ни вечеря, изглади ли ни облеклата, прегърна ли ни на излизане от къщи и сподели ли ни, че ни обича? И след това като я забравихме в таксито какъв брой време плакахме за една скапана движимост? Сериозно – има ли смисъл да влагаме толкоз средства в сходни безсмислени неща? 1000 евро е чудесна сума за лятна отмора, която ще ни донесе прелестни мемоари (освен в случай че не си хапнем някоя развалена мида, само че това е различен случай).
Не е въпросът дали имаме едни непотребни хилядарки. Въпросът е, че е единственото нещо, което може да ни донесе същинско благополучие, не коства пари. Парите са средство, а не цел. Това не се ли пееше в една ария? Както и да е. Там някъде, представете си за следващ път, има един човек, който има доста пари и не си купува с тях скъпи движимости. Той живее добре, тъй като в живота му има любов и не му пука дали ще си скъса дънките, тъй като костват двайсет лв.. Той е образован човек и схваща, че скъпите движимости не са наложителен аксесоар за авторитет и обществена поръчка. Той схваща, че на човек не му би трябвало доста, изключително когато желае да е същински свободен.
iStock 6. НЕ мързелуват
Малко мързелуване от време на време няма да навреди никому. Обаче в случай че ти е мъчно да излезеш до магазина и прекарваш повече от половината седмица пред тв приемника, надали можеш да се наречеш благополучен човек. Щастливите хора не обичат да гледат жалко в една точка. Те търсят интензивности, занимания, приятна компания. Не ти шъткат, тъй като изпускат обичаното си предаване и в този момент не е комфортно да си поддържате връзка. Не спят до обяд през уикендите, тъй като желаят да излязат на открито, да събират страсти, да се движат.
Сега, в случай че ранното ставане е главен аршин за благополучие, усещате ли какъв брой хората ще изпаднат от класацията? Нека не ги дискриминираме напълно, само че и дано напомним, че сънищата не оставят кой знае какви мемоари (освен тези розовите, само че те са за друга тема). С няколко думи – дейните хора нормално са удовлетворени от живота си. Тайната е в случването!
Хороскопът за ЮНИ: Месец за безредици и нови очаквания На фокус 7. НЕ се застояват прекомерно дълго на едно място
Няма нищо неприятно да се усещаме добре в града, в който живеем. Или страната. Никой не ни кара да напущаме гнездото и да търсим шанса си по света. Нека си представим, за кой ли път, че от двете ни страни стоят езеро и река. Къде смятате, че водата ще е по-чиста? Реката се носи, от време на време може да се замърси, само че постоянно има по-голям късмет да доближи съвършенството.
Щастливите хора обичат да пътуват, да трансформират мирогледа си, да го обогатяват. Те знаят, че няма друга такава независимост като онази, която ти дава непознатото място. Някои ще кажат, че към този момент всичко може да се види по малкия екран. То и любовни милувки може да видиш там, само че се колебая да излезе нещо най-после. Животът е в многообразието, в желанието да опознаеш новото, да се докоснеш до особеното. Не, не в онлайн пространството, а в действителността. Тази, за която сме основани по концепция, забравихме ли?
iStock 8. НЕ се затварят в себе си
Да се затваряш в себе си не е на добре. Хората се отдръпват от теб, ти се отдръпваш от тях и виртуалното пространство става най-хубавият ти другар и консултант. Занданът на личния ти разум е може би най-страшният карцер, в който можеш да се натикаш непринудено. Трябва много да се обичаш, с цел да си толкоз самоуверен. А да обичаш себе си прекомерно доста не е прекомерно целесъобразно. Ами когато дразниш самичък себе си, при кого отиваш? На кого ще се оплачеш? Като ти се прииска да прегърнеш някого при огледалото ли заставаш?
Стига – индивидът е обществено животно. Той е основан да живее в група, да е интерактивен. Поне може понякога да пием кафе с другари или да споделяме по едно „ обичам те “ един път в месеца. Да опитаме, а?
9. НЕ лъжат
Edna предлага Блясък, който остава - новото ни обичано червило ROUGE DIOR LACQUER Благородна неистина, бяла неистина, дребна неистина, огромна неистина, черна лъжа… кого лъжем в действителност? Ако човек е открит, съдбоносен и удовлетворен от себе си, евентуално в никакъв случай няма да изпита нужда или да му се наложи да лъже. Нека бъдем почтени – най-често послъгваме, с цел да си спестим някоя тягост или сдърпване. От боязън. Щастливите хора обаче не са изключително страхливи и не придават значение (както казахме по-рано) на дребните неща. За огромните пък поемат отговорност и не им се постанова да си съчиняват неуместни сюжети. По различен метод казано – щастливите хора постоянно са подредени и виновни хора, които, както се споделя жаргонно, не се вкарват в непотребни филми.
10. НЕ пропущат опция да четат
Няма по-голямо ограничаване от това на личния ни разум. Не можем да са научим да бъдем положителни емпати от няколкото същински другарства и задружното семейство, които имаме. Емпатията е схващане и приемане на хилядите благоприятни условия за реализация на човешкия темперамент. Тя е това умеене, което ни лишава от възприятието за ненавист към особеното и ни пази от незнанието. Книгите могат да ни създадат положителни в това на такава нежна възраст, в която към момента имаме шанса да променим нещо в себе си. Щастливите хора са четящи хора, пътуващи и обичащи. В тази точка няма да си разреша да се майтапя, тъй като тя е най-сериозната и най-важна. Само развитият разум може да бъде същински благополучен, лимитираният мисли, че е подобен. А дали?
iStock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ