Какви правила за сексуално въздържание има в различните религии
Какво е половост? Тя се състои от няколко съставния елемент, проявяващи се по разнообразни способи в живота ни. Сексуалността може да се преглежда през доста призми,тъй като проявленията й засягат доста и разнообразни сфери от човешкия живот. Сексуалността не е единствено секс,тя е вътрешно чувство за задоволеност от личната ни непосредственост и нейните форми.От епохи насам се насажда мисълта,че секса е нещо нечисто, даже грях.
Няма вяра,която малко или доста да не осъжда човешката половост, опорочавайки я и сравнявайки я с разкол и разврат. За религията вменяването на виновност от личната ни половост е бил просто метода, посредством който да се управлява обществото и силата на общата му сила, точно - посредством страха, написа rozali.com.
Все отново живеем в свят, в които като цяло съвсем всичко се върти към секса, колкото и религиите да насаждат изказванието, че той е неверно и нечисто нещо. Факт е, че сексът е на всички места към нас,той предизвика и продава. В това модерно и атеистично общество, в което живеем въздържанието от интимна непосредственост се възприема единствено и само тогава, когато е налице неспособност или отвращение. Обществото е възприело хедонизма, който проповядва, че удоволствието е единствената основна полезност, която да получават, когато пожелаят. В обичайните религии - християнството, юдаизма, исляма и будизма - въздържанието от съпружеска непосредственост е значима духовната процедура, която непроменяемо се появява. Разбира се, въобще не става дума за секс отвън брака.
Християнството и сексът
Има предписание съпрузите да се въздържат от интимна непосредственост по време на пости, в навечерието на тайнственото кръщение и причестяване, а по този начин също в навечерието на сряда, петък и неделя в продължение на цялата година. Ако единият брачен партньор желае да съблюдава постите изцяло, а другият не се е издигнал още до това духовно съвършенство и не вижда смисъл от въздържанието, то свещениците предлагат да не се отхвърля непосредственост, тъй като е по-добре да се наруши поста, от това да се скапе щастливия брак. Много духовни лица още епохи обратно считат, че в случай че една жена откаже непосредственост на брачна половинка си, то може да се стигне до блудничество. Затова въздържанието от секс би трябвало да става със единодушието и на двамата. Целта на въздържанието в православието, както и в другите религии, е човек да се научи да управлява пристрастеността и желанията си, да почисти разсъдъка си от греховни мисли.
Юдаизмът и сексът
За разлика от християнството, което проповядва, че цялостното самоограничение е път към святост, за евреите съпружеските връзки са една от най-важните съставки на живота, директно обвързвана с духовното израстване. В отговор на многочислени запитвания за интимната непосредственост, равин Ашер Кушнир декларира, че никой, с изключение на Бог, не може да покаже на индивида пътя към духовното посредством телесното. Смята се, че човек, който не е обвързван в брак, е малоценен, без значение дали е мъж или жена. По време на бракосъчетанието младоженците стоят под заслон, символизиращ бъдещия дом, брачният партньор дава обещание да обезпечи на дамата почтена издръжка, заслон и полови наслаждения.Разбира се това не значи, че половата разхайтеност се насърчава. Както и в християнството, по този начин и при юдаизма, има наставления за самоограничение от полови връзки по време на пост. Но има и доста забавна традиция, която не съществува при другите религии. Според еврейските закони, всеки месец съпрузите са длъжни да се въздържат от непосредственост в продължение на 12 дни. Смята се, че това е обвързвано с месечния цикъл на дамата. Разбира се възбрана за непосредственост през тези дни има и в исляма, и в християнството, само че тя зависи от продължителността на кръвотечението. В юдаизма времето на самоограничение е по-дълго и рестриктивните мерки по-строги.
Ислямът и сексът
Както в юдаизма, по този начин и в исляма, няма монашество и без значение от някои строги традиции, близостта сред съпрузите се не разрешава рядко. Сексът е неразрешен през месечния цикъл, след раждане или импровизиран аборт, по време на поклонение и пости. Трябва обаче да се знае, че по време на пости близостта е неразрешена през светлата част на деня, от изгрев до залез слънце, само че през нощта възбраните не важат. Вярващите знаят, че Аллах схваща инстинктите им и по тази причина им разрешава близостта през нощта. Въздържанието може да бъде наложително, в случай че мюсюлманинът е дал обет за усамотение за избран период, да вземем за пример последните 10 дни от рамадана.
Независимо че съгласно ислямското обучение няма разлика сред битието на мъжа и битието на дамата, " Книгата на Аллах " изрично утвърждава, че " според обичая мъжете са едно ходило над тях ".
В исляма са заложени традициите и полезностите, свързани с брака, развода, наследството и връзките в рамките на фамилията, а подчиненото състояние на мюсюлманката се предопределя освен от религиозни, само че и от стопански фактори. Коранът акцентира ролята на мъжа като глава на фамилията и само виновен за неговата прехрана, утвърждава непълноценността на дамата и постанова нейното послушание. В Корана за съпругите се приказва като за " ниви, в които съпрузите могат да влизат, когато изискат " ; утвърждава се полигамията. Мюсюлманката би трябвало да носи було, узаконява се фактическото й затворничество в дома, а изневярата й се санкционира със гибел.
Будизмът и сексът
В будизма има голям брой разнообразни течения и клонове. Затова може би би трябвало да се приказва за класическата версия тхеравада. Тя е и най-консервативната форма. В нея, както и в християнството, разпоредбите за миряните и монасите са разнообразни. Монасите са длъжни да съблюдават обет на безбрачие, а за миряните това предписание е много по-меко. В будизма няма институция брак и по тази причина разисквания за връзки с непозната жена или мъж са несъстоятелни. Двама души са свободни да вършат секс по свое предпочитание. Както и при другите религии, в будизма също има пости, по времето на които се предлага самоограничение от полов живот. Човек, който не може да управлява своите стремежи, е жертван да се ражда още веднъж и още веднъж, а това значи, че не може да доближи до нирвана.
Трите водещи религии - юдаизма, християнството и исляма - открили своя повсеместен патриархат и обвинили дамата за отговорна поради самото си битие, с което съблазнявала мъжа и го примамвала към съгрешаване.
Днешната полова разкрепостеност се смята за извоювана независимост от актуалните хора. И това безспорно е ненапълно по този начин. Има тънка граница, въпреки всичко, сред свободата на волята и робуването на първичността. Първото се прави осъзнато, а второто - не.
В актуалния свят сексапилът се е трансформирал в промишленост, комерс и стереотипност, която като че ли по-скоро заробва хората, в сравнение с да ги освобождава. Сексът продава и маркетингът интензивно експлоатира човешката примитивност, с цел да пласира своите артикули. Излъчването на съблазън е част от общественото държание, само че също така, то е част от заложения поведенчески модел за живота и инстинктите.
Няма вяра,която малко или доста да не осъжда човешката половост, опорочавайки я и сравнявайки я с разкол и разврат. За религията вменяването на виновност от личната ни половост е бил просто метода, посредством който да се управлява обществото и силата на общата му сила, точно - посредством страха, написа rozali.com.
Все отново живеем в свят, в които като цяло съвсем всичко се върти към секса, колкото и религиите да насаждат изказванието, че той е неверно и нечисто нещо. Факт е, че сексът е на всички места към нас,той предизвика и продава. В това модерно и атеистично общество, в което живеем въздържанието от интимна непосредственост се възприема единствено и само тогава, когато е налице неспособност или отвращение. Обществото е възприело хедонизма, който проповядва, че удоволствието е единствената основна полезност, която да получават, когато пожелаят. В обичайните религии - християнството, юдаизма, исляма и будизма - въздържанието от съпружеска непосредственост е значима духовната процедура, която непроменяемо се появява. Разбира се, въобще не става дума за секс отвън брака.
Християнството и сексът
Има предписание съпрузите да се въздържат от интимна непосредственост по време на пости, в навечерието на тайнственото кръщение и причестяване, а по този начин също в навечерието на сряда, петък и неделя в продължение на цялата година. Ако единият брачен партньор желае да съблюдава постите изцяло, а другият не се е издигнал още до това духовно съвършенство и не вижда смисъл от въздържанието, то свещениците предлагат да не се отхвърля непосредственост, тъй като е по-добре да се наруши поста, от това да се скапе щастливия брак. Много духовни лица още епохи обратно считат, че в случай че една жена откаже непосредственост на брачна половинка си, то може да се стигне до блудничество. Затова въздържанието от секс би трябвало да става със единодушието и на двамата. Целта на въздържанието в православието, както и в другите религии, е човек да се научи да управлява пристрастеността и желанията си, да почисти разсъдъка си от греховни мисли.
Юдаизмът и сексът
За разлика от християнството, което проповядва, че цялостното самоограничение е път към святост, за евреите съпружеските връзки са една от най-важните съставки на живота, директно обвързвана с духовното израстване. В отговор на многочислени запитвания за интимната непосредственост, равин Ашер Кушнир декларира, че никой, с изключение на Бог, не може да покаже на индивида пътя към духовното посредством телесното. Смята се, че човек, който не е обвързван в брак, е малоценен, без значение дали е мъж или жена. По време на бракосъчетанието младоженците стоят под заслон, символизиращ бъдещия дом, брачният партньор дава обещание да обезпечи на дамата почтена издръжка, заслон и полови наслаждения.Разбира се това не значи, че половата разхайтеност се насърчава. Както и в християнството, по този начин и при юдаизма, има наставления за самоограничение от полови връзки по време на пост. Но има и доста забавна традиция, която не съществува при другите религии. Според еврейските закони, всеки месец съпрузите са длъжни да се въздържат от непосредственост в продължение на 12 дни. Смята се, че това е обвързвано с месечния цикъл на дамата. Разбира се възбрана за непосредственост през тези дни има и в исляма, и в християнството, само че тя зависи от продължителността на кръвотечението. В юдаизма времето на самоограничение е по-дълго и рестриктивните мерки по-строги.
Ислямът и сексът
Както в юдаизма, по този начин и в исляма, няма монашество и без значение от някои строги традиции, близостта сред съпрузите се не разрешава рядко. Сексът е неразрешен през месечния цикъл, след раждане или импровизиран аборт, по време на поклонение и пости. Трябва обаче да се знае, че по време на пости близостта е неразрешена през светлата част на деня, от изгрев до залез слънце, само че през нощта възбраните не важат. Вярващите знаят, че Аллах схваща инстинктите им и по тази причина им разрешава близостта през нощта. Въздържанието може да бъде наложително, в случай че мюсюлманинът е дал обет за усамотение за избран период, да вземем за пример последните 10 дни от рамадана.
Независимо че съгласно ислямското обучение няма разлика сред битието на мъжа и битието на дамата, " Книгата на Аллах " изрично утвърждава, че " според обичая мъжете са едно ходило над тях ".
В исляма са заложени традициите и полезностите, свързани с брака, развода, наследството и връзките в рамките на фамилията, а подчиненото състояние на мюсюлманката се предопределя освен от религиозни, само че и от стопански фактори. Коранът акцентира ролята на мъжа като глава на фамилията и само виновен за неговата прехрана, утвърждава непълноценността на дамата и постанова нейното послушание. В Корана за съпругите се приказва като за " ниви, в които съпрузите могат да влизат, когато изискат " ; утвърждава се полигамията. Мюсюлманката би трябвало да носи було, узаконява се фактическото й затворничество в дома, а изневярата й се санкционира със гибел.
Будизмът и сексът
В будизма има голям брой разнообразни течения и клонове. Затова може би би трябвало да се приказва за класическата версия тхеравада. Тя е и най-консервативната форма. В нея, както и в християнството, разпоредбите за миряните и монасите са разнообразни. Монасите са длъжни да съблюдават обет на безбрачие, а за миряните това предписание е много по-меко. В будизма няма институция брак и по тази причина разисквания за връзки с непозната жена или мъж са несъстоятелни. Двама души са свободни да вършат секс по свое предпочитание. Както и при другите религии, в будизма също има пости, по времето на които се предлага самоограничение от полов живот. Човек, който не може да управлява своите стремежи, е жертван да се ражда още веднъж и още веднъж, а това значи, че не може да доближи до нирвана.
Трите водещи религии - юдаизма, християнството и исляма - открили своя повсеместен патриархат и обвинили дамата за отговорна поради самото си битие, с което съблазнявала мъжа и го примамвала към съгрешаване.
Днешната полова разкрепостеност се смята за извоювана независимост от актуалните хора. И това безспорно е ненапълно по този начин. Има тънка граница, въпреки всичко, сред свободата на волята и робуването на първичността. Първото се прави осъзнато, а второто - не.
В актуалния свят сексапилът се е трансформирал в промишленост, комерс и стереотипност, която като че ли по-скоро заробва хората, в сравнение с да ги освобождава. Сексът продава и маркетингът интензивно експлоатира човешката примитивност, с цел да пласира своите артикули. Излъчването на съблазън е част от общественото държание, само че също така, то е част от заложения поведенчески модел за живота и инстинктите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ