Агресивни видове в Черно море, морският рапан почти унищожи запасите от черни миди
Kакво е положението на Черно море - отговор на този въпрос се чака да даде отчет, който ще бъде оповестен следващата година. Морската околна среда и рибните запаси се следят от Института по океанология във Варна, като учените изготвят отчети на всеки шест години.
Отпадни води от битовата канализация, земеделието и отглеждането на животни, употреба на рибните запаси и внасяне на непознати морски типове - това са главните човешки действия, които въздействат отрицателно на околната среда в Черно море.
Особено фекалните води, които насищат морето с фосфор и азот. Това води до свръхцъфтеж на фитопланктона и до понижаване на кислорода и измиране на рибите. Подобна обстановка с мащабите на екологична злополука е имало през 80-те години. Промяната на политическата система и въведените нови условия и рестрикции дават позитивен резултат.
”Продължаваме да следим повишени стойности на хлорофила, които са присъщи за повишение на биомасата на фитопланктона, въпреки и не до степен да провокират морове на риба и така нататък Така че районно имаме възобновяване към днешна дата, само че локално имаме проблеми ”, изясни проф. Валентина Тодорова от Института по океанология - Варна.
Свръхуловът през 80-те години е причина за понижаване на всички рибни ресурси. Оттогава до момента има единствено частино възобновяване на някои видове- хамсия, трицона и сафрид. Паламудът и леферът са към момента сериозни, а скумрията към този момент изцяло е изчезнала от Черно море.
”Устойчиво се експлоатира единствено трицоната, до момента в който хамсия, калкан, акула, барбуна, меджит, морска лисица са в положение на свръх употреба ”, сподели проф. Тодорова.
И в случай че от една страна унищожаваме рибните си ресурси, от друга интензивното мореплаване несъзнателно внася непознати типове в Черно море. Регистрирани са 26 морски типа, като осем от тях са изключително нападателни. Най-опасни са морския рапан, който съвсем унищужи запасите от черна мида, както и няколко типа медузи.
”Той е желатинов медузоподобен тип с красивото има Мниемопсис лейди. Тази лейди е импортирана от Атлантическия океан през 80-те години и в границите на 10 години развива доста висока бройка, защото се храни с зоопланктон, който е изобилен в Черно море, само че по този метод конкурира зоопланктонните риби хамсия, трицона и сафрид ”, уточни проф. Валентина Тодорова.
Както е известно в морето постоянно има по-голям див звяр, който може да те изяде.
”През 90-те години, обаче, втори желатинов медузоподобен тип е импортиран инцидентно в Черно море “Берое ”, който се храни с първия. Хранейки се с първия тип, той съумява да поддържа популацията на едно по-ниско ниво и да го сложи под биологичен надзор ”, изясни проф. Тодорова.
Според специалистите обаче възобновяване на морето по тези три индикатора в никакъв случай няма да бъде изцяло. В същото време се появяват и други проблеми, които още веднъж предизвикваме ние хората. Те към този момент имат пагубни размери. Това са пластмасовите боклуци.
Една пета от тях идват от риболовните и комерсиалните кораби, а всичко останало от сушата през реките. Безконтролноизхвърлените с години пластмасови произведения за еднократна приложимост към този момент са образували цели острови в международния океан. Има ги и в Черно море.
И в случай че за това са били необходини няколко десетилетия, то за изчистването ще са нужни епохи. И може би би трябвало да се молим природата да не реши сама да се пречисти от всички, които замърсява, тъй като ние хората сме първи в листата ѝ.
Репортер: Нивелина Няголова
Отпадни води от битовата канализация, земеделието и отглеждането на животни, употреба на рибните запаси и внасяне на непознати морски типове - това са главните човешки действия, които въздействат отрицателно на околната среда в Черно море.
Особено фекалните води, които насищат морето с фосфор и азот. Това води до свръхцъфтеж на фитопланктона и до понижаване на кислорода и измиране на рибите. Подобна обстановка с мащабите на екологична злополука е имало през 80-те години. Промяната на политическата система и въведените нови условия и рестрикции дават позитивен резултат.
”Продължаваме да следим повишени стойности на хлорофила, които са присъщи за повишение на биомасата на фитопланктона, въпреки и не до степен да провокират морове на риба и така нататък Така че районно имаме възобновяване към днешна дата, само че локално имаме проблеми ”, изясни проф. Валентина Тодорова от Института по океанология - Варна.
Свръхуловът през 80-те години е причина за понижаване на всички рибни ресурси. Оттогава до момента има единствено частино възобновяване на някои видове- хамсия, трицона и сафрид. Паламудът и леферът са към момента сериозни, а скумрията към този момент изцяло е изчезнала от Черно море.
”Устойчиво се експлоатира единствено трицоната, до момента в който хамсия, калкан, акула, барбуна, меджит, морска лисица са в положение на свръх употреба ”, сподели проф. Тодорова.
И в случай че от една страна унищожаваме рибните си ресурси, от друга интензивното мореплаване несъзнателно внася непознати типове в Черно море. Регистрирани са 26 морски типа, като осем от тях са изключително нападателни. Най-опасни са морския рапан, който съвсем унищужи запасите от черна мида, както и няколко типа медузи.
”Той е желатинов медузоподобен тип с красивото има Мниемопсис лейди. Тази лейди е импортирана от Атлантическия океан през 80-те години и в границите на 10 години развива доста висока бройка, защото се храни с зоопланктон, който е изобилен в Черно море, само че по този метод конкурира зоопланктонните риби хамсия, трицона и сафрид ”, уточни проф. Валентина Тодорова.
Както е известно в морето постоянно има по-голям див звяр, който може да те изяде.
”През 90-те години, обаче, втори желатинов медузоподобен тип е импортиран инцидентно в Черно море “Берое ”, който се храни с първия. Хранейки се с първия тип, той съумява да поддържа популацията на едно по-ниско ниво и да го сложи под биологичен надзор ”, изясни проф. Тодорова.
Според специалистите обаче възобновяване на морето по тези три индикатора в никакъв случай няма да бъде изцяло. В същото време се появяват и други проблеми, които още веднъж предизвикваме ние хората. Те към този момент имат пагубни размери. Това са пластмасовите боклуци.
Една пета от тях идват от риболовните и комерсиалните кораби, а всичко останало от сушата през реките. Безконтролноизхвърлените с години пластмасови произведения за еднократна приложимост към този момент са образували цели острови в международния океан. Има ги и в Черно море.
И в случай че за това са били необходини няколко десетилетия, то за изчистването ще са нужни епохи. И може би би трябвало да се молим природата да не реши сама да се пречисти от всички, които замърсява, тъй като ние хората сме първи в листата ѝ.
Репортер: Нивелина Няголова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ