Ретро модата
Какво е ретро модата, в случай че не преоткриване на предишното откъм неговата стойностна страна. Тя е връщане на непреходното и красивото под светлините на прожекторите. Ежеминутно плуваме в океана на всеобщата просвета и ползване. В него има доста наслойка, кратковременни фешън феномени или налагани като такива от диктата на рекламата, медиите и известните персони на момента. Но минават години, десетилетия и става известно, че онази рокля от „ едно време “ освен ни става и още ни стои ужасно, само че още веднъж е супер настояща. Или че поотрасналите ни деца с изненада откриват каква хубава музика са слушали в ранната си младост мама и тате.
На какво се дължи феноменът ретро мода? Първо времето е това, което отмива „ мътната вода “ на съмнителните и по тази причина краткотрайни лъже стойности. Оцелява и бива преоткривано единствено което си коства, тъй като е прелестно.
Налице са въздишките по „ положителното остаряло време “ у по-зрялото потомство, както и любознанието какво е било преди у по-младото. А и спомените са изборни - неприятното се не помни, помни се хубавото.
Максимата, че „ всичко ново е добре забравено остаряло “ важи с цялостна мощ. Хората и обществото като цяло имат много къса памет. Забравянето и преоткриването на ново равнище е част от развиването. Затова то в доста отношение е серпантина. Новото равнище е другият аранжимент на остарялата шлагерна ария, то е в новите, модерни тъкани на роклята в стила на 60-те, в бижуто от шкафчето на мама или в от време на време ставащите ту настоящи, ту не шалчета, шапки, високите токове или дебелите платформи на обувките, чантите от лак или в етно жанр. Изобщо модата на облеклото и аксесоарите е най на ти с ретро концепциите, в огромна степен от там черпи ентусиазъм.
Има хора, за които ретро стилът е метод на светоусещане. То е част от идеализацията на това време преди десетилетия, когато животът е бил по-спокоен, по-простичко организиран, по-нетехнологичен. Но по тази причина пък са били на дневен ред естествените и същински неща – като материали, изграждащи заобикалящия ни свят, само че и като човешки връзки. След пластмасите, суперхимията, генното инженерство и гмо-продуктите внезапно човечеството направи внезапна крачка настрана и обратно, с цел да преоткрие, че дъбовите мебели са по-добри от пластмасата, че естественият памук е за предпочитане пред полиестера, а отгледаният в двора домат няма нищо общо с гмо-соята, с която са цялостни колбасите от магазина.
Пълно избавление няма, връщането обратно на 100 % е невероятно, само че всеки самичък за себе си, в случай че цени очарованието на стойностните неща, основани преди нас, може да ги направи част най-малко от своя прочувствен свят. Старият порцеланов сервиз на баба, прелестната музика от преди десетилетия, бижутата от забравената кутия със „ скъпоценности “, пощенските картички от преди десетилетия, очарованието да напишеш писмо, облеклата, които още веднъж излизат на мода, осъвремени с нов подробност, са нашето „ обикаляне “ напред-назад във времето. Така може да пренесем със себе си парченце от по-добрата част на прекрасно-носталгичното минало и да продължим в днешния ден, понесли парченце оживяла хубост.
На какво се дължи феноменът ретро мода? Първо времето е това, което отмива „ мътната вода “ на съмнителните и по тази причина краткотрайни лъже стойности. Оцелява и бива преоткривано единствено което си коства, тъй като е прелестно.
Налице са въздишките по „ положителното остаряло време “ у по-зрялото потомство, както и любознанието какво е било преди у по-младото. А и спомените са изборни - неприятното се не помни, помни се хубавото.
Максимата, че „ всичко ново е добре забравено остаряло “ важи с цялостна мощ. Хората и обществото като цяло имат много къса памет. Забравянето и преоткриването на ново равнище е част от развиването. Затова то в доста отношение е серпантина. Новото равнище е другият аранжимент на остарялата шлагерна ария, то е в новите, модерни тъкани на роклята в стила на 60-те, в бижуто от шкафчето на мама или в от време на време ставащите ту настоящи, ту не шалчета, шапки, високите токове или дебелите платформи на обувките, чантите от лак или в етно жанр. Изобщо модата на облеклото и аксесоарите е най на ти с ретро концепциите, в огромна степен от там черпи ентусиазъм.
Има хора, за които ретро стилът е метод на светоусещане. То е част от идеализацията на това време преди десетилетия, когато животът е бил по-спокоен, по-простичко организиран, по-нетехнологичен. Но по тази причина пък са били на дневен ред естествените и същински неща – като материали, изграждащи заобикалящия ни свят, само че и като човешки връзки. След пластмасите, суперхимията, генното инженерство и гмо-продуктите внезапно човечеството направи внезапна крачка настрана и обратно, с цел да преоткрие, че дъбовите мебели са по-добри от пластмасата, че естественият памук е за предпочитане пред полиестера, а отгледаният в двора домат няма нищо общо с гмо-соята, с която са цялостни колбасите от магазина.
Пълно избавление няма, връщането обратно на 100 % е невероятно, само че всеки самичък за себе си, в случай че цени очарованието на стойностните неща, основани преди нас, може да ги направи част най-малко от своя прочувствен свят. Старият порцеланов сервиз на баба, прелестната музика от преди десетилетия, бижутата от забравената кутия със „ скъпоценности “, пощенските картички от преди десетилетия, очарованието да напишеш писмо, облеклата, които още веднъж излизат на мода, осъвремени с нов подробност, са нашето „ обикаляне “ напред-назад във времето. Така може да пренесем със себе си парченце от по-добрата част на прекрасно-носталгичното минало и да продължим в днешния ден, понесли парченце оживяла хубост.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ