Ива Пехливанска пред ФАКТИ: В някои области спешната помощ съществува „на хартия“
Какво е предизвикването да си парамедик, да работиш в Спешна помощ, да помагаш… Пред ФАКТИ приказва Ива Пехливанска, ръководител на Съюза на парамедиците в България.
- Г-жо Пехливанска, в Съюза на парамедиците към този момент имате ясните данни от ваш разбор какво се случва със незабавната помощ в другите обитаеми места на страната. Говорите за сериозно състояние, защото…
- Критичното състояние се дължи на натрупвани с години структурни, кадрови и организационни проблеми. Данните ни демонстрират, че в редица райони липсват задоволително екипи, колите за спешна помощ са остарели, а кадровият недостиг е достигнал рискови равнища. Реално в някои области незабавната помощ съществува „ на хартия “, а на процедура не може да реагира съответно при потребност.
– В колите за спешна помощ липсват над 340 лекари, а ситуацията е сериозно в София, край морето и в Силистра. Какво не се прави както би трябвало на тези места?
- Проблемът не е единствено в неналичието на лекари – той е в неналичието на устойчиви решения. В София натоварването е голямо, заплащането не дава отговор на риска и отговорността, а административният напън отблъсква експертите. По морето казусът се задълбочава сезонно – с напора от туристи, без да има гъвкави механизми за поддръжка. В Силистра, както и в други погранични региони, липсват задоволително млади фрагменти, а центровете не могат да предложат условия, които да ги задържат.
– Според разбора ви има дни, в които цели регионални градове остават без нито един лекарски екип. Как става това, за какво и кои са градовете? Какво пояснение си давате?
- Да, имаме случаи, в които да вземем за пример Видин, Разград, или Кърджали остават без нито един дежурен доктор в колите за спешна помощ. Това се случва, тъй като графиците не могат да бъдат покрити – няма искащи да работят, хората са претрупани, има чести болнични, а заместници – няма. Този срив в екипността заплашва действително живота и здравето на жителите.
– А заплатите на лекарите в незабавните екипи се усилиха, нали така… И отново няма хора, защото…
- Да, нараствания има, само че те не са задоволителни по отношение на натоварването, изискванията и риска. Заплатата, сама по себе си, не е задоволителен мотиватор. Когато работиш 12-часова промяна в стрес, с риск от експанзия, с износено съоръжение и в дребен екип, даже по-високото заплащане не компенсира голямото натоварване и липса на кариерно развиване в системата.
– При какви условия работят незабавните екипи…
- Работят при тежки и постоянно небезопасни условия – от време на време в региони с нараснала експанзия, с незадоволителна техника, с коли за спешна помощ в неприятно техническо положение. Няма психическа поддръжка, няма задоволително образования, няма ефикасна отбрана от институциите, когато сътрудниците ни са нападани или обиждани.
– Има записан стандарт за реакция и идване на екип – 8–10 минути в града и 20 минути в селата. Съответства ли това на действителността, или буди насмешка…
- На процедура, в огромна част от случаите тези периоди не могат да бъдат спазени. В огромните градове – поради трафика и незадоволителния брой екипи. В селата – поради отдалечеността и неналичието на пунктове. Стандартът е добър като концепция, само че без ресурсно застраховане остава пожелателен.
– Секторът се нуждае от промени, само че за това единствено се приказва. Защо нищо не се прави…
- Защото липсва политическа воля и дълготрайна визия. Проблемите на незабавната помощ не са приоритет в дневния ред на институциите – до идната покруса, когато всички стартират да търсят отговорни. Няма поредна политика, а решенията са краткотрайни, постоянно на парче и без консултация със експертите на терен.
– Казвате, че системата отхвърля лекари на цивилен контракт. Каква е повода?
- Има административни и бюрократични спънки. В някои центрове ръководството не желае да работи с външни експерти, в други случаи се слагат неуместни условия пред младите лекари. Вместо да използваме гъвкавостта на гражданските контракти за краткотрайна поддръжка – ги отхвърляме.
– От Съюза на парамедиците настоявате за законодателна промяна, само че има ли кой да ви чуе. Не за първи път вършиме оферти?
- За страдание, до момента разговорът с институциите е променчив. Имаме съответни оферти за нормативни промени – от дефинирането на ролята на парамедика, до основаване на система за отбрана на екипите. Пращаме мнения, приказваме обществено, само че отговорността се размива сред разнообразни звена. Не стопираме да настояваме – тъй като системата няма да се оправи сама.
