Историята на полите (дългите и късите)
Какво е общото сред моливите и пуделите? Или обръчи и куцане? Това са поли, несъмнено.
За дизайнера Кристиан Сириано полата е трансформираща дреха. Вариантите са безкрайни: мини, midi, макси, асиметрични, прави или пенести. „ Полата значи да бъдеш свободна, да имаш повече придвижване, да не си някак в капан в нещо, което съгласно мен прави панталонът “, сподели Сириано. „ Полата е по-освобождаваща. “
Това чувство е зашито в определението на думата пола, дреха, предопределена да виси на кръста и да се движи към тялото с малко ограничавания.
„ Skirts: Fashioning Modern Femininity in the Twentieth Century “ (St. Martin's Press), разказва дрехата като платно за хубав текстил.Тя сподели – колкото и неограничени да наподобяват – полите са свързани с някаква значима история: „ Те ни споделят доста за нашата просвета и нашите полезности и по какъв начин се отнасяме и мислим за самите дами. “ < /p>
Въпреки че полите сигурно са трансформирали дамите в обичайните показа за женственост, те също трагично показват силата на този, който ги носи. „ Текстилът беше извънредно безценен преди индустриалната гражданска война “, сподели Крисман-Кембъл. „ И по този начин, колкото по-голяма е била полата, толкоз повече плат ви е бил нужен, толкоз повече благосъстояние сте показвали. “
Полите от началото на 20-ти век последователно стават по-къси и по-тесни, изключително по време на Втората международна война, когато материалът е стеснен. Но през 1947 година дизайнерът Кристиан Диор отхвърли тази решителност с ултра-женствен контур, наименуван „ новият образ “.
Докато полата вид пудел от 50-те години на предишния век беше еволюция на тази обемна визия, Крисман-Кембъл излага историята напряко за нейната известност: „ Терминът „ пола на пудел “ идва от плат на пудел, който беше нещо като окосмен, корав, само че лек плат. Едва по-късно, откакто полата се появи, дизайнерите започнаха да ги украсяват с пудели. “
И до момента в който разрушаваме митовете, може да се изненадате да научите за произхода на миниполата: „ Никой не смяташе, че е секси като начало “, сподели Крисман-Кембъл. „ Когато беше показан през 1964 година, беше нещо, което изглеждаше по този начин, като че ли можете да го купите в детския отдел. Имаше кормила или имаше панделки или точки. Караше дамите да наподобяват като дребни девойки, които си играят на преобличане. “
Сали попита: „ Значи миниполата е основана за млади дами, които не желаят да наподобяват „ пораснали “? “
„ Точно по този начин. Миниполата запълни тази празнота на пазара: Обличане на дами, които са били млади, само че не са желали да наподобяват като майките си. "
За доста дами обаче изборът да носят пола не е бил техен. Едва в края на 70-те години на предишния век на дамите е позволено да носят панталони в доста учебни заведения, заведения за хранене и работни места. И едвам тази година Корпусът на морската пехота на Съединени американски щати приключи последния си мандат за поли за дами.
Докато полата се е трансформирала в всеобщ женски знак, мъжете по света обичайно демонстрират малко крайници. Chrisman-Campbell сподели: „ Полата е извънредно мъжествена дреха в доста култури. Ние мислим за нея като за нещо женствено на Запад. Но шотландският килт да вземем за пример е дреха, обвързвана с твърдите войни Highlanders. “
< p> И да не забравяме тупену от Тонга, фамозно изтъкнато по време на церемонията по откриването на Олимпийските игри.Що се отнася до американските мъже, задоволително смели да флиртуват с полите си? Кристиан Сириано сподели, че най-известният му миг с полата е бил дизайнът на пола за артиста Били Портър: „ Той просто обичаше концепцията, че може да носи нещо, което към момента е класическо [което] всяка друга жена би носила. Така че за какво да не носи ли това? "
И по този начин, полата прави цялостен кръг.
Докато в миналото пришиваше дамите в обичайните функции, в този момент предлага на мъжете нещо, в което да влязат, с цел да разбият стандартите. „ Няма правила “, посъветва го Сириано. „ Носите това, което желаете да носите. “
За повече информация:
История, продуцирана от Джули Краков. Редактор: Час Кардин.
Вижте също:
