Какво е общото между долмените в Сакар планина и Стоунхендж?

Какво е общото сред долмените в Сакар планина и Стоунхендж? Най-мистериозните места в България. Продължаваме с обичаната ми серия от мистериозни места в България. Този път публикацията е отдадена на едно място, което може би не е толкоз посещавано, само че за сметка на това има доста какво да предложи. Това е Сакар планина. Място, криещо в себе си безчет забавни и мистични места.
Някога планината е носила името „ Мастейра “,
което се превежда като „ свещена “. Древните са я кръстили по този начин поради неповторимото ѝ местонахождение сред четири реки, които съгласно тях символизират четирите направления на света – това са Тунджа, Марица, Соколица и Сазлийка.

Двете съществени места, които не трябва да пропускате в този регион са долмените и гробницата Мезек.

Сакар планина е дом на едни от най-добре непокътнатите долмени по нашите земи. Тук се намира и най-големият долмен на Балканския полуостров, който
не инцидентно носи името „ Царски долмен “.
Долмените или, както още назовават комплекса – мегалитен, са в действителност впечатляващи и несъмнено незабавно се вижда, че има нещо доста вълнуващо и мистериозно в тях. Начинът, по който са изсечени и подредени несъмнено приказва за намесата на човешка ръка.

Веднага ще се запитате защо са служили тези странни долмени? Ами за жалост няма явен и безапелационен отговор, единствено разнообразни хипотези и догадки, както за доста други сходни
обекти в България, а и освен.
Най-разпространената от всички е, че това е било антична астрономическа обсерватория, която е служела за отбелязване и следене на звездите и на други небесни тела. Астрономически видяно, част от долмените дават отговор на местата на съответни звезди, само че защото това не се отнася за всички долмени, тази догадка наподобява минимум евентуална.
Има хора, които свързват долмените с
комплекса в Стоунхендж, въпреки и да имат огромни разлики по сред си. Според други това е било някакво антично светилище, само че на кой народ към момента няма някакви смели догатки по този въпрос. Археолозите не са единомислещи по отношение на защо е служел този комплекс от долмени и от кого е бил изработен, само че несъмнено са съгласни за едно, че това е едно от най-мистичните места, не
единствено в тази част на страната, само че и в цяла България.
Гробницата Мезек е другото място, което не трябва да пропускате, до момента в който сте на обиколка из хубостите на Сакар планина. Това е следващото неповторимо и мистериозни място по нашите земи. Въпреки, че в България има много други гробници, които са по-известни, по една или друга причина, то тази в Мезек не отстъпва по нищо на другите.
Освен, че е извънредно дълга,
по отношение на останалите, тя крие и една доста огромна и забавна загадка, която изумява всички учени и до през днешния ден. По върха на гробницата, тъкмо там, където се поставя тялото на мъртвия, има нулево магнитно поле. Това несъмнено е шокиращо и много необичайно, в контраст на всички физични закони. Липсата на магнитно поле освен изумява учените, само че и ги кара да премислят някои физични закони и тяхното деяние, каква ли тайнственост се крие тук, надали ще разберем скоро, само че дотогава,
посетете мястото, несъмнено няма да съжалявате.
Гробницата датира от 4 век прочие н. е. и се счита, че е построена за тракийски благородник или държател. Тя съставлява подземна структура с кулоар и кръгла гробна камера. Стените на гробната камера са украсени със забележителни фрески, изобразяващи подиуми от живота на покойника и разнообразни ритуали. Тези фрески са измежду най-добре непокътнатите мостри на тракийското изкуство.
Стенописите в гробницата демонстрират
тракийския светоглед, в това число подиуми от банкети, лов и религиозни церемонии. Изображенията дават скъпа информация за тракийските традиции, облекло и публично устройство.

Траките са били известни с богатите си художествени обичаи и неповторими погребални практики. Тракийската гробница Мезек е удостоверение за техните културни и художествени достижения,
отразява техните вярвания и обичай.
Гробницата е открита през 1931 година от българския археолог Богдан Филов. Разкопките разкриха добре непокътната гробна камера, хвърляща светлина върху тракийските погребални традиции и художественото майсторство на цивилизацията.
Поради историческото значение на
обекта са положени старания за запазване и запазване на Мезекската тракийска гробница. Предприети са консервационни ограничения за отбрана на стенописите и цялостната конструкция от фактори на околната среда и евентуални вреди.
Тракийската гробница Мезек е отворена
за обществеността, което разрешава на посетителите да прегледат мястото и да оценят античното изкуство и история. Превърнал се е в забележителна атракция за туристи, интересуващи се от тракийската просвета
и археологическото завещание.
Мезекската тракийска гробница е завладяващо удостоверение за богатата история и художествени достижения на тракийската цивилизация, предлагайки взор към обичаите и вярванията на античен народ, който в миналото е процъфтявал в района.