Премахнете тези седем „О” от живота си
Какво е животът? Низ от събития и реакции на тези събития, освен това, множеството от тези събития и реакции се случват най-вече в главите ни и въздействат на нашето чувство за благополучие и злощастие. Персоналната идея за умерено и умно отношение към протичащото се потегля от едно предписание – просто би трябвало да премахнете от живота си единствено седем «О»
1. Оценките
Мярата или оценката е разбиране комплицирано и нееднозначно. Това, което за едни е положително, за други може да е неприятно, рисково, даже смъртоносно. Да мериш/ оценяваш единствено съгласно личния си аршинq значи да пренебрегваш опцията да приемаш повече, да разширяваш съзнанието си.
Затова:Премахнете безапелационните оценки!
2. Обидите
Обижда се единствено този, на който му е преференциално да е афектиран. Но в обидата в никакъв случай не сме сами, с нас постоянно е и този, на който сме афектирани.
Затова: Освободете се от обидите и обвиняванията!
3. Осъждането.
Според психолозите, това е метод да отиграем тъмната страна на личното на «Аз». В края на краищата всичко, което осъждаме, е потискана, непризната част от самите нас, която по този метод си намира безвреден, цивилизован вход в действителното пространство на нашето схващане. С две думи, откакто не можем да си позволим това, което осъждаме, най-малко да поговорим за него …
Затова: Избавете се от навика да осъждате!
1. Оценките
Мярата или оценката е разбиране комплицирано и нееднозначно. Това, което за едни е положително, за други може да е неприятно, рисково, даже смъртоносно. Да мериш/ оценяваш единствено съгласно личния си аршинq значи да пренебрегваш опцията да приемаш повече, да разширяваш съзнанието си.
Затова:Премахнете безапелационните оценки!
2. Обидите
Обижда се единствено този, на който му е преференциално да е афектиран. Но в обидата в никакъв случай не сме сами, с нас постоянно е и този, на който сме афектирани.
Затова: Освободете се от обидите и обвиняванията!
3. Осъждането.
Според психолозите, това е метод да отиграем тъмната страна на личното на «Аз». В края на краищата всичко, което осъждаме, е потискана, непризната част от самите нас, която по този метод си намира безвреден, цивилизован вход в действителното пространство на нашето схващане. С две думи, откакто не можем да си позволим това, което осъждаме, най-малко да поговорим за него …
Затова: Избавете се от навика да осъждате!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




