Когато станеш истински
Какво е същинско? – попитал Заекът. – То значи ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща ръкохватка?
– Истинското не значи по какъв начин си изработен – споделил Коженият кон. – То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, само че в действителност те обича, тогава ставаш същински.
– А това боли ли?- попитал заекът. – Понякога – дал отговор Коженият кон, тъй като той постоянно казвал истината. – Когато си същински, нямаш нищо срещу да те нараняват.
– Това дали става изведнъж, както когато ти навият пружината, или лека-полека?
– Не става изведнъж – рекъл Коженият кон. – Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето за какво не се случва на хора, които се чупят елементарно, или имат остри ръбове, или които би трябвало деликатно да се съхраняват. Общо взето, до момента в който станеш същински, множеството от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал доста дрипав. Но тези неща към този момент нямат значение, тъй като щом един път станеш същински, не можеш да бъдеш противен, с изключение на за хора, които не разбират… Веднъж щом станеш същински, не можеш още веднъж да станеш неистинен. Това трае завинаги…завинаги… ”
“Бархетният заек ”
