Какво е холин и как защитава мозъка ниЯйцата са една

Какво е холин и по какъв начин пази мозъка ни
Яйцата са една от най-полезните храни и сме благословени, че тъкмо те участват на великденската ни софра. Въпреки това много отиват в кофата за отпадък след празничния интервал, тъй като хората им се насищат бързо. Причината е, че по принцип не ги употребяват доста, което е огромна неточност,
защото яйцата не престават да са един от най-евтините източници на протеини.
Освен това няколко изследвания в последно време ги дефинираха и като най-мощния контейнер на холин – хранително вещество, което е от решаващо значение за нашето здраве на разнообразни стадии от живота.
“Има го във всяка клетка в нашето тяло, тъй като е обвързван с редица витални функционалности,
в това число работата на черния дроб. Липсата му може да аргументи редица проблеми ”, споделя пред Би Би Си американският професор по здравни и хранителни науки Хинян Дзян. Тя е изследвала по какъв начин обезпечаването на холин по време на бременност и кърмене въздейства върху развиването на мозъка на новороденото. “При животните, когато майката има повече холин, когнитивното положение на потомството е по-добро. Започваме да откриваме сходни
резултати и при изследвания върху хора, въпреки да не са напълно същите ”, изяснява проф. Дзян.
Въпреки това учените са безапелационни, че холинът е главно хранително вещество, което значи, че се нуждаем от него за нашето здраве. Телата ни обаче не го създават задоволително независимо и би трябвало да си го набираме в допълнение посредством подобаваща диета. Освен в яйцата високи равнища на холин има в риба, пилешко, говеждо, мляко, фъстъци, фасул, гъби и кръстоцветни зеленчуци като броколи да вземем за пример, въпреки
количествата му в храните от скотски генезис да са по-големи
“В този смисъл той е сходен на омега-3 мастните киселини, макар че в действителност е тясно обвързван с витамините от група В ”, споделя Ема Дербишър, създател на научни изявления. По думите ѝ ролята му за мозъка е решаваща,
поради което е именуван мозъчно хранително вещество.
Необходим е на телата ни, с цел да създават невротрансмитера ацетилхолин. Той пък придвижва известия от мозъка до тялото посредством нервните кафези. Ацетилхолинът играе значима роля за мозъчните кафези, които са нужни за нашата памет, мислене и учене.
Едно от изследванията да вземем за пример е посочило, че хората с по-висок банкет на холин
имат по-добри мемоари, а тези с недостиг са изложени на по-голям риск от невродегенеративни болести като алцхаймер и паркинсон. Освен това, в случай че се обезпечава целеустремено на организма по време на междинната възраст, доста може да усъвършенства мозъчната функционалност. Друго проучване е открило,
че ядящите постоянно яйца одобряват два пъти повече холин спрямо тези,
които ги заобикалят. Според Европейския орган за сигурност на храните целесъобразният дневен банкет е 400 мг за възрастен и сред 480 и 520 мг за бременни и кърмачки. В едно яйце има към 150 мг холин, в порция пилешки гърди – 72 мг, а в шепа ядки – към 24 мг.
Тестове са посочили, че холинът е жизненоважен за развиването на бебето още в утробата.
Затова и то се ражда с три пъти по-голямо количество от основното хранително вещество в съпоставяне със своята майка. От значително значение обаче е диетата, която тя съблюдава, защото е открито,
че доставката на холин в утробата корелира с когнитивния резултат
на новороденото и изгодите могат да продължат с години. Най-добри индикатори за краткосрочна и дълготрайна памет са имали седемгодишни деца, чиито майки са консумирали богати на холин храни сред 13-ата и 28-мата седмица от своята бременност. Някои проучвания даже допускат, че незадоволителният му банкет по време на изхабяване на плода може да е обвързван с някои проблеми на неврологичното развиване на по-късна възраст
като да вземем за пример недостиг на внимание, хиперактивност и дислексия
“Виждаме от ден на ден такива случаи в учебните заведения. Някои от тях са генетични, само че също по този начин е допустимо да са породени от непълен банкет на основни хранителни субстанции. Известно е, че при недостиг на такива се получават доста фини промени в неврологичното развиване, които се демонстрират по-късно, когато към този момент могат да се лекуват единствено следствията ”, показва Ема Дербишър. По думите ѝ холинът до момента е бил леко подценяван,
само че натрупването на доказателства за изгодите от него евентуално ще промени това.
Направен обзор на 38 изследвания върху животни и 16 върху хора е стигнал до умозаключение, че добавките с холин оказват помощ за развиването на мозъка. Все още обаче не е несъмнено кое е идеалното количество.
Някои учени считат, че човек би трябвало да си обезпечава много повече от целесъобразните до момента дози,
с цел да има сигурен резултат. Те приказват за 930 мг холин на ден, което се равнява на съдържащото се количество в почти 6 яйца. Затова те стигат до умозаключение, че консумирането на задоволително от значимото вещество е извънредно мъчно, без да се ядат яйца или той да се приема под формата на хранителна добавка.
Особено предизвикателно е набирането му, когато човек съблюдава веганска диета,
само че проф. Дзян споделя, че има някои положителни растителни източници. Например в 100 грама фъстъчено масло се съдържат към 66 мг холин, а в същото количество соеви зърна – дори двойно повече. Холинът
оказва помощ на мазнините да се транспортират от черния дроб
и на тялото да синтезира фосфолипиди, които са главният съставен елемент на клетъчните мембрани в телата ни. Недостигът му може да повлияе даже върху костната ни компактност и психологично здраве. Някои от изследванията са посочили, че по-високият банкет на холин е обвързван с по-ниски равнища на тревога и риск от меланхолия и остеопороза. Затова учените считат, че дамите би трябвало да се стремят да си го набират в целесъобразните количества освен по време на бременност, само че и когато изпадат в менопауза.