Какво е Хелоуин – от другия край на света до

Какво е Хелоуин – от другия завършек на света до България? Хелоуин (Halloween, All Halloween, All Hallows ‘Eve или All Saints’ Eve) е празник, който се връща към традициите на античните келти на Ирландия и Шотландия, чиято история стартира на територията на актуалната Англия и Северна Ирландия.
Празникът се празнува на 31 октомври,
в навечерието на Деня на светиите – обичайно в англоезичните страни, макар че не се явява формален празник.

Историкът Никола Роджърс, който е проучвал историята на празника Хелоуин, отбелязва, че макар опитите да свърже своя генезис с античния римски празник Паренталия, наподобяващ на Хелоуин, по-скоро той е обвързван с появяването на езически фестивал Селтик на Самхайн,
за който е писано в староирландската
литература от X век. Името на този празник идва от остарялата ирландска дума Самхайн, което значи „ завършек на лятото “ и по-късно се трансформира в ирландското име за месец ноември.

Келтски племена, живеещи в Англия, Ирландия и Северна Франция, разделят годината на две елементи – зима и лято.
31 октомври при тях е считан
за последния ден от годината. Този ден значи както краят на събиране на реколтата, по този начин и преход към зимния сезон. От този ден, съгласно традицията на келтите, стартира зимата.

Така и празникът за Нова година за келтите и бил в нощта на 1 ноември. В тази нощ, съгласно античната религия на келтите, световете на живите и мъртвите отварят вратите си, при което жителите на другия свят си проправят път към Земята.
Келтите назовават тази нощ Самхайн.
За да не станат жертви на духове и призраци, келтите гасили огъня в домовете си, след което се обличали в скотски кожи, с цел да плашат „ чужденците “. На улицата, наоколо до къщите, те оставяли храна за духовете, а хората се събирали към огньове, издигнати от жреци, с цел да принесат в жертва животно. След жертвоприношението хората взимали от свещения огън и го пренасяли в
къщите си, с цел да възпламенят огнището.
В началото на нашата ера римляните завладели келтските територии и по този начин принесли със себе си своите обичаи и празници. Така през идващите епохи келтската традицията за празнуване на Хулоуин се смесва с два латински празници – Фералия (в края на октомври римляните отбелязвали деня на починалите) и деня на Помона, богинята на плодовете.
През 313 година християнството получава
тъждество с езичеството и скоро става господстваща вяра в Римската империя и се популяризира в цяла Европа. На 13 май 609 година (според други източници – 610) в Рим папа Бонифаций IV благослови някогашния езически храм на Пантеона в чест на Дева Мария и всички мъченици.
Този ден се чества като празник на Вси Светии.
В средата на VIII век папа Григорий III освещава на 1 ноември в чест на Вси светии параклиса на Свети Петър и в чест на това събитие се мести датата на честването на Деня на Вси Светии на 1 ноември.
Един век по-късно папа Григорий IV прави
1 ноември общ празник на цялата католическа черква в чест на Вси Светии.

Съгласно Оксфордския речник на фолклора Самхайн е празник за всички нации на английските острови и е мощно обвързван
със гибелта и свръхестественото.
В същото време няма доказателства, че в езически времена празникът е имал някакво особено значение, в случай че се изключи това, което е обвързвано със селскостопанската работа и промяната на сезоните.
Още в осми век Денят на Вси Светии
стартира последователно да замества Самхайн, тъй като има взаимно навлизане сред келтски обичаи и католически ритуали, само че точно по този начин стартират да се образуват първите стъпки към бъдещия Хелоуин.
Първоначално празникът се наричал
All Hallows Even или All Hallows Eve, по-късно става Hallowe’en и най-после единствено Хелоуин. И макар че църквата се бори дълго време с обичая на плашещите и успокояващи зли духове, езическият празник освен оцелява, само че също по този начин неотлъчно се слива в публичното
схващане с празника на църквата.
Около 16-и век е имало традиция да се просят сладкиши в нощта на 31 октомври. Децата и възрастните носели кърпи и маски и вървели от една врата към друга,
искайки да пречистят къщите
и притежателите, които им се отблагодарявали с лакомства. Обичят да се носят костюми и фенери се появява едвам при започване на 19-ти век.

Основният знак на празника Хелоуин е по този начин нареченият Jack Lamp (Лампата на Джак). Тя се прави от тиква, в която е изваяно злокобно усмихващо се лице. Върху тиквата или в нея се слага запалена свещ.
За първи път „ лампата на Джак “
се появява в Обединеното кралство, като за фенера са употребявани и разнообразни зеленчуци и плодове. Смята се, че фенерът, оставен в Деня на светиите наоколо до къщата, ще отблъсне от него злите духове. Когато традицията за празнуване на Хелоуин се популяризира в Съединени американски щати, фенерите стартират да се вършат всеобщо от тикви,
тъй като са по-достъпни и по-евтини.
Произходът на този бит може да се откри в античните ирландски и английски обичаи на рязане на лица по плодове и зеленчуци по време на разнообразни ритуали. Съвременният тип на „ лампата на Джак “, добит към 1837 година, в това време получава и това име. До 1866 година той към този момент бил мощно обвързван с Хелоуин.
Въпреки това в Съединени американски щати издълбаната тиква
надалеч преди популяризирането на Хелоуин се употребява като един от знаците на положителната годишна продукция. До 1900 година потреблението му по време на този празник последователно влиза в необятна приложимост.
Хелоуин се чества в огромен мащаб в Съединени американски щати
и Канада, където е най-популярен. В Съединените щати Хелоуин е празникът, в който се продават и раздават най-вече бонбони. Това е вторият по оборот на магазините празник след Коледа. В Лос Анджелис и Ню Йорк се организират най-ярките и колоритни
фестивали и карнавали в този ден.
Въпреки обстоятелството, че американците честват Хелоуин повече от два века, празникът не е формален. Това обаче не пречи на хората да харчат огромни суми всяка година за тикви, бижута, свещи и приветствени картички.
В Германия Хелоуин се чества не
по-малко колоритно. Замъкът Франкенщайн в Дармщад, във федерална провинция Хесен, притегля хиляди хора, облечени като чудовища в нощта против 1 ноември, а локалните считат, че довечера духът на притежателя се появява на покрива на замъка.
Във Франция най-впечатляващите процесии
се организират в предградията на Дисниленд Париж и в град Лимож, където всяка година идват повече от 30 000 души. Там се организират най-запомнящите се паради на гоблини, вампири и призраци, осветяващи пътя си с тиквани фенери.
В Китай Хелоуин е прочут като Тенг Чий –
денят на честването на предците. На този ден китайците слагат храна и вода пред фотоси на умряли родственици, както и фенери, осветяващи пътя на душите на предците, които пътуват през вечерта на Хелоуин.
„ За “ и „ срещу “ празнуването на Хелоуин
в България се трансформира във безконечен спор в края на октомври всяка година. Докато в миналото в някой завършек на света той е имал най-вече религиозно значение, тук го означаваме само за развлечение. Все по-често и у нас деца звънят по вратите на съседите, с цел да желаят лакомства, а по-големите
от тях се включват в редица мероприятия –
от такива в нощни клубове, през томболи за дарове, до маскарадни празненства през по-светлата част от деня. За останалите остават сериозните постове в обществените мрежи, ориентирани против навлизането на западната просвета в България. С други думи – към този момент никой не е апатичен към Хелоуин.