Нова теория: Липсата на социални връзки може да е погубила неандерталците
Какво е довело до изгубването на неандерталците? През годините са предлагани разнообразни пояснения – от климатични промени и заболявания до изместване и разбъркване с Хомо Сапиенс. Ново проучване обаче насочва вниманието към фактор, който дълго е бил подценяван: неналичието на задоволително обществени връзки, оповестява уебсайтът “IFL Science ”.
Учени от Университета в Монреал са употребявали археологически и етнографски данни, с цел да основат компютърни модели, нормално прилагани за разбор на разпространяването на растения и животни. В случая логаритмите са приспособени, с цел да възпроизведат картината на праисторическите човешки популации и тяхното систематизиране в Европа.
Ариан Бърк, професор по антропология в Университета в Монреал и началник на изследователска група в Квебек, изяснява, че липсват точни демографски данни за популациите отпреди 35 000 години. Затова учените са употребявали информация за по-добре проучени антични ловци-събирачи, с цел да дефинират параметрите на моделите.
Данните демонстрират, че типична група от 25 до 50 души е обитавала територия от към 2500 квадратни километра, като се е придвижвала сезонно и е поддържала връзки с други групи в района.
Изследването обгръща интервала сред 60 000 и 35 000 години обратно – време на съществени климатични промени, разпространяването на Хомо Сапиенс в Евразия и окончателното изгубване на неандерталците. Анализът демонстрира, че нито климатичният напън, нито директната конкуренция с модерните хора са задоволителни, с цел да обяснят този развой.
Ключовият фактор се оказва степента на съгласуваност сред групите. Популациите на Хомо Сапиенс са обитавали по-свързани райони, постоянно ситуирани по южни крайбрежни направления, което е разрешавало непрекъснат контакт сред общностите. В сложни интервали тази мрежа е работила като самобитна застраховка.
Социалните връзки са улеснявали обмена на информация за запаси и миграции на животни, основаването на партньорства и краткотрайното потребление на непознати територии при рецесия.
За разлика от това, неандерталските групи са били по-разпръснати и изолирани. Под напън популацията им в Европа се разделя на две – западно и източно. В Източна Европа, където връзките сред групите са били по-слаби, те изчезват по-рано. В западните региони, изключително на Иберийския полуостров, по-добрата съгласуваност им разрешава да оцелеят по-дълго и да се трансфорат в едни от последните представители на типа.
Пристигането на Хомо Сапиенс в допълнение усложнява обстановката, изключително за към този момент уязвимите неандерталски популации. Двата типа са могли да основават поколение, което допуска комплицирани взаимоотношения – конкуренция, лимитирано разбъркване и други демографски процеси.
Социалната природа на актуалния човек се откроява като основно преимущество. Способността за основаване на мрежи, продан на познания и съдействие е разрешила построяването на цивилизации и разпространяването на човечеството по всички континенти. Ако изводите на проучването са правилни, точно тази съгласуваност е помогнала на типа да преодолее провокациите на праисторическата ера.
Същите механизми не престават да работят и през днешния ден. Човешката миграция постоянно е била подпомагана от подвижността и обществените мрежи. Въпреки актуалните граници, плътност на популацията и обществени неравенства, хората не престават да се придвижват по същите съществени аргументи – търсене на по-добри условия, събиране със семейство и присъединяване в общности за взаимопомощ.
