Американската антидипломация унищожава хегемонията на САЩ
Какво е „ Дипломацията с китайска специфичност за новата епоха “? Това са формулировките на Пекин по отношение на интернационалните достижения на страната в интервала сред партийните конгреси: 18-ти, който беше през 2012 година, и сегашния, 20-ти, който се открива след 10 дни - на 16 октомври. Тоест по време на ръководството на Си Дзинпин.
Конгресите на ръководещата партия, сходно на изборите, са потребни във всяка страна освен за ротация на част от висшето управление, само че и за равносметка на изминатия път и установяване на идната област на работа. Това, което китайската политическа система прави тези дни, е да дава доста добра информация и оценки. Това се прави по всички тематики, само че ние, отвън Китай, би трябвало да се интересуваме на първо място от външнополитическите правила на главния сътрудник в света.
И тук има две значими изявления. Първият е публикация на водача на страната Си Цзинпин в теоретичното партийно списание “Кюши ”: публикация за всичко, само че на първо място за същността на момента, претърпян от света и надлежно страната. И тук е ясно, че управлението схваща доста добре: стартира огромна битка в свят, цялостен със закани и провокации. Борбата на самия Китай в този случай е за довеждане докрай на националното възобновление, т.е. за връщане на страната на мястото ѝ на планетата, което епохи наред е било челно.
А втората обява - във вестник “Женмин Жибао ” - е точно за китайската дипломация в новата ера. По принцип приказваме за дипломацията, която към този момент съществува - тя се образува в продължение на 10 години.
И тук би трябвало да се каже със страдание, че дипломацията може и да е била образувана, само че обичайният китайски жанр на сформиране на сходни текстове е същинска преграда сред тази страна и света. Много писма, доста повторения на едно и също нещо, наложителни препратки към ролята на висшите водачи с всички формулировки, нужни в такива случаи. Като цяло тук е нужен превод във всеки смисъл на думата.
Наистина, какво е „ нов вид интернационалните връзки, учредени на взаимно почитание, тъждество, правдивост и ползотворно съдействие “? И това в действителност е задачата на „ промяна на световното ръководство “, която би довела до занемаряване на метода „ спечелилият взима всичко “. Нямаме потребност от подобен метод, само че се нуждаем от „ интернационална общественост с общо бъдеще и световна общественост за сигурност за всички “.
Тук, несъмнено, е налице грандиозно упражнение по идеализъм: Иска ли Китай да промени света? Струва си да погледнем какво се случва в този свят в епохата на актуалната „ огромна битка “, с цел да разберем, че приказваме за отвратително идеална обстановка, в която сегашните безчинства биха били невъзможни.
Но без идеализъм не може да има напредък. Ако дипломацията и всеки различен тип човешка активност няма ясна визия за това какви цели би трябвало да бъдат реализирани, тогава няма да има самата дипломация - и въобще нищо. Ще остане да седим и да се ужасяваме от това, което другите вършат.
Но да не забравяме, че задачата си е цел, а дипломацията е единствено средство за нейното реализиране. Как да обозначим тъкмо тази дипломация, осъществявана от Пекин? Особено като се има поради, че и най-сложната теория или философска система постоянно може да бъде изразена с една елементарна фраза. И тази фраза в тази ситуация е следната: “Вече доста години Пекин изрично и предизвикателно не принуждава нито един от своите сътрудници да прави нищо. Това, апропо, не е идеализъм, просто в действителност е по-добре по този начин. Защото през днешния ден насилваш, а след това ще пристигна на следващия ден.
Ето още една публикация от китайските медии, в която, в противен случай, всичко е просто и ясно - тъй като постоянно е по-лесно да се караш на другите, в сравнение с да предлагаш светли идеали. Тази обява се споделя „ Няма дипломация за Съединени американски щати, с изключение на дипломацията на принудата “.
И тук има най-малко лозунги и систематизирания, само че най-много конкретика. Основната концепция е елементарна: залязващата суперсила въобще не знае по какъв начин да води естествена дипломация, за нея има в случай че не директна военна интервенция, то закани и напън, ясни и или съответни или витаещи във въздуха като неизказана мисъл. И нищо повече.
Спецификата е да вземем за пример, че единствено американски наказания сега са наложени против 40 страни по света, а това е повече от половината от популацията на света. Само при Доналд Тръмп бяха въведени всевъзможни ограничавания приблизително по три дневно, някои фигури в администрацията на Байдън подлагаха на критика Тръмп за това, само че в този момент вършат същото.
И още нещо: на напън са подложени освен тези, които са избрани за съперници, само че и другари и сътрудници. Статията разказва по какъв начин Матю Потингер, който дава отговор за Азия в Съвета за национална сигурност, е крещял с часове на неназовани британци да се откажат от китайската 5-Г технология. И той постигнал задачата си, връщайки този непосредствен съдружник няколко години обратно във връзка с технологиите.
Много е мъчно да забележиш това, което го няма. Нека напомним, че става дума за Китай, мощ, почти съпоставима със Съединени американски щати по икономическа и военна мощност. И въпреки всичко през годините е мъчно да се откри образец по какъв начин Китай слага други страни (а те са по-малки и по-слаби от него) в отвратително състояние, принуждавайки ги да вършат нещо, което те не желаят. Силова китайска политика е ограничението на бизнес връзките с Литва поради флирта на последната с Тайван? Но това не е „ дипломация на принуждаването “: Вилнюс въпреки всичко имаше опция да направи своя личен непринуден избор. Най-вероятно я е натискал някой различен...
И е изцяло предстоящо към какви тези се гради западната агитация против Китай – на правилото „ наобратно “. Китай е прочут с това, че не принуждава никого, не постанова никакви полезности, практики и дейности на международната сцена, което значи, че би трябвало постоянно да бъде упрекван, да вземем за пример, че дава пари на други страни, с цел да ги вкара в „ кредитен капан “. Или по какъв начин да не си напомним тук маниакално упоритите опити да се принуди КНР да покаже военните си мускули в Тайванския проток, хващайки се в клопката на личните си обещания да се " попречи " на оповестяването на независимостта на острова: задачата е просто трети страни да видят, че Пекин също може да се държи, в случай че не като Съединените щати, то най-малко в дребна степен като тях. Но това може да се случи, само в случай че Китай в действителност бъде настъпен по крайници, а не по негова самодейност.
Идеалистичните правила на китайската дипломация са неприятни с това, че работят неразбираемо и постепенно. Принципи на западната антидипломация са неприятни, тъй като, употребявайки един път мощ и напън, вие ще предизвикате ненавист и ще бъдете принудени да я прилагате още веднъж и още веднъж - последователно, до момента в който на всички останали не им омръзне тази обстановка.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Конгресите на ръководещата партия, сходно на изборите, са потребни във всяка страна освен за ротация на част от висшето управление, само че и за равносметка на изминатия път и установяване на идната област на работа. Това, което китайската политическа система прави тези дни, е да дава доста добра информация и оценки. Това се прави по всички тематики, само че ние, отвън Китай, би трябвало да се интересуваме на първо място от външнополитическите правила на главния сътрудник в света.
И тук има две значими изявления. Първият е публикация на водача на страната Си Цзинпин в теоретичното партийно списание “Кюши ”: публикация за всичко, само че на първо място за същността на момента, претърпян от света и надлежно страната. И тук е ясно, че управлението схваща доста добре: стартира огромна битка в свят, цялостен със закани и провокации. Борбата на самия Китай в този случай е за довеждане докрай на националното възобновление, т.е. за връщане на страната на мястото ѝ на планетата, което епохи наред е било челно.
А втората обява - във вестник “Женмин Жибао ” - е точно за китайската дипломация в новата ера. По принцип приказваме за дипломацията, която към този момент съществува - тя се образува в продължение на 10 години.
И тук би трябвало да се каже със страдание, че дипломацията може и да е била образувана, само че обичайният китайски жанр на сформиране на сходни текстове е същинска преграда сред тази страна и света. Много писма, доста повторения на едно и също нещо, наложителни препратки към ролята на висшите водачи с всички формулировки, нужни в такива случаи. Като цяло тук е нужен превод във всеки смисъл на думата.
Наистина, какво е „ нов вид интернационалните връзки, учредени на взаимно почитание, тъждество, правдивост и ползотворно съдействие “? И това в действителност е задачата на „ промяна на световното ръководство “, която би довела до занемаряване на метода „ спечелилият взима всичко “. Нямаме потребност от подобен метод, само че се нуждаем от „ интернационална общественост с общо бъдеще и световна общественост за сигурност за всички “.
Тук, несъмнено, е налице грандиозно упражнение по идеализъм: Иска ли Китай да промени света? Струва си да погледнем какво се случва в този свят в епохата на актуалната „ огромна битка “, с цел да разберем, че приказваме за отвратително идеална обстановка, в която сегашните безчинства биха били невъзможни.
Но без идеализъм не може да има напредък. Ако дипломацията и всеки различен тип човешка активност няма ясна визия за това какви цели би трябвало да бъдат реализирани, тогава няма да има самата дипломация - и въобще нищо. Ще остане да седим и да се ужасяваме от това, което другите вършат.
Но да не забравяме, че задачата си е цел, а дипломацията е единствено средство за нейното реализиране. Как да обозначим тъкмо тази дипломация, осъществявана от Пекин? Особено като се има поради, че и най-сложната теория или философска система постоянно може да бъде изразена с една елементарна фраза. И тази фраза в тази ситуация е следната: “Вече доста години Пекин изрично и предизвикателно не принуждава нито един от своите сътрудници да прави нищо. Това, апропо, не е идеализъм, просто в действителност е по-добре по този начин. Защото през днешния ден насилваш, а след това ще пристигна на следващия ден.
Ето още една публикация от китайските медии, в която, в противен случай, всичко е просто и ясно - тъй като постоянно е по-лесно да се караш на другите, в сравнение с да предлагаш светли идеали. Тази обява се споделя „ Няма дипломация за Съединени американски щати, с изключение на дипломацията на принудата “.
И тук има най-малко лозунги и систематизирания, само че най-много конкретика. Основната концепция е елементарна: залязващата суперсила въобще не знае по какъв начин да води естествена дипломация, за нея има в случай че не директна военна интервенция, то закани и напън, ясни и или съответни или витаещи във въздуха като неизказана мисъл. И нищо повече.
Спецификата е да вземем за пример, че единствено американски наказания сега са наложени против 40 страни по света, а това е повече от половината от популацията на света. Само при Доналд Тръмп бяха въведени всевъзможни ограничавания приблизително по три дневно, някои фигури в администрацията на Байдън подлагаха на критика Тръмп за това, само че в този момент вършат същото.
И още нещо: на напън са подложени освен тези, които са избрани за съперници, само че и другари и сътрудници. Статията разказва по какъв начин Матю Потингер, който дава отговор за Азия в Съвета за национална сигурност, е крещял с часове на неназовани британци да се откажат от китайската 5-Г технология. И той постигнал задачата си, връщайки този непосредствен съдружник няколко години обратно във връзка с технологиите.
Много е мъчно да забележиш това, което го няма. Нека напомним, че става дума за Китай, мощ, почти съпоставима със Съединени американски щати по икономическа и военна мощност. И въпреки всичко през годините е мъчно да се откри образец по какъв начин Китай слага други страни (а те са по-малки и по-слаби от него) в отвратително състояние, принуждавайки ги да вършат нещо, което те не желаят. Силова китайска политика е ограничението на бизнес връзките с Литва поради флирта на последната с Тайван? Но това не е „ дипломация на принуждаването “: Вилнюс въпреки всичко имаше опция да направи своя личен непринуден избор. Най-вероятно я е натискал някой различен...
И е изцяло предстоящо към какви тези се гради западната агитация против Китай – на правилото „ наобратно “. Китай е прочут с това, че не принуждава никого, не постанова никакви полезности, практики и дейности на международната сцена, което значи, че би трябвало постоянно да бъде упрекван, да вземем за пример, че дава пари на други страни, с цел да ги вкара в „ кредитен капан “. Или по какъв начин да не си напомним тук маниакално упоритите опити да се принуди КНР да покаже военните си мускули в Тайванския проток, хващайки се в клопката на личните си обещания да се " попречи " на оповестяването на независимостта на острова: задачата е просто трети страни да видят, че Пекин също може да се държи, в случай че не като Съединените щати, то най-малко в дребна степен като тях. Но това може да се случи, само в случай че Китай в действителност бъде настъпен по крайници, а не по негова самодейност.
Идеалистичните правила на китайската дипломация са неприятни с това, че работят неразбираемо и постепенно. Принципи на западната антидипломация са неприятни, тъй като, употребявайки един път мощ и напън, вие ще предизвикате ненавист и ще бъдете принудени да я прилагате още веднъж и още веднъж - последователно, до момента в който на всички останали не им омръзне тази обстановка.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ