Какво е да родиш под звука на експлозии? Преди девет

Какво е да родиш под звука на детонации? Преди девет месеца Катерина от Ирпин схваща, че е бременна за повторно. Сега обаче се постанова да роди на фона на сирени и детонации.

„ Беше рано сутринта в 5, чух детонации. Баща ми се обади и сподели – Войната стартира. Всеки миг детето ми трябваше да се роди. Помислих си, че ще имам проблеми, тъй като няма родилно поделение в моя град. Първо, желаех да родя у дома, само че лекарят ми сподели, че е рисково, тъй като може да има доста загуба на кръв. Каза, че би трябвало да отида в болница”, споделя Катерина.



Рискува и потегля сама с колата си за Киев. „ Имаше пукотевица по пътя. Трябваше да бързам да стигна контролно-пропускателния пункт. Имаше детонации наоколо. Видях огън в далечината”, спомня си дамата.

Сестра ѝ и щерка ѝ остават в Ирпин. „ Живеехме в мазето. Беше доста ужасно от детонациите. Бяхме обкръжили прозорците с книги. Вечерта не включвахме осветлението”, споделя Йева, щерка на Катерина.



Катерина стига до болничното заведение и на 28 февруари дава живот на Давид. Сестра ѝ и щерка ѝ също потеглят към нея поради утежняването на обстановката в Ирпин. „ Притеснявах се за тях и те за мен. Когато идваха при мен в болничното заведение е било доста рисково по пътя. На идващия ден съветските войски бяха спрели да пускат хора да излизат от града и започнаха да стрелят по тях. Те просто имаха шанс. Пристигнаха при мен за 8 часа. В естествени условия до Киев се стига за час”, споделя Катерина.



Сега са в сигурност в Западна Украйна. „ Искам руснаците да правят отстъпка и да спрат войната. Искам всички хора да се върнат по къщите си. И да си изградим страната още веднъж, да си я създадем още по-хубава”, споделя тя.



Катерина не знае дали домът ѝ е оживял след съветските офанзиви, само че продължава да мечтае за деня, в който още веднъж ще се върне в Ирпин - без боязън.