Време за четене: „Моята година със Селинджър“ дава различен поглед към личността на легендарния писател
Какво е да работиш за Джеръм Д. Селинджър в интервала, когато той към този момент е легенда? Късно ли е да се влюбиш в творчеството му на 23?
На 1 март издателство „ Кръг “ пуска на пазара „ Моята година със Селинджър “ – един друг взор към личността на именития публицист, в който Джоана Рейкоф дава отговор на голям брой любопитни въпроси за американския създател : за какво всички издания на Селинджър по целия свят наподобяват по подобен начин; за какво той отхвърля да получава каквато и да е кореспонденция; по какъв начин е въздействал на безбройните си читатели и за какво те го обичат толкоз доста? Преводът на романа е дело на Ралица Кариева, а корицата е поверена в ръцете на художника Стоян Атанасов от Kontur Creative.
През 1996 година Джоана Рейкоф е млада и неопитна асистентка в огромна литературна организация в Ню Йорк. Там тя има опцията да работи за гениалния ексцентрик Джеръм Селинджър, който от дълго време се е изолирал от външния свят и отхвърля да разгласява нови произведения.
Първоначалният допир на Джоана до прословутия публицист са писмата , които получава от феновете му . От нея се желае единствено да изпраща все същия циркулярен отговор, че Селинджър не желае никаква преписка да доближава до него. Но това се оказва по-трудно, в сравнение с наподобява.
„ Разказваха ми – т.е. на Селинджър – неща, които сигурно знаех, че не са разказвали другиму. Как можех непрекъснато да им давам отговор по допустимо най-безличния метод? Нима можех просто да ги изоставя? “
Джоана е инструктирана никога да не търси контакт с писателя, само че каква е изненадата ѝ, когато един ден подвига телефона и насреща се оказва самият Джери. Тези инцидентни диалози и обичаното му „ дано те попитам нещо “ разкриват една особена страна от човешкия облик на литературния кумир. Дали след повече от 40 години мъртвило Селинджър ще издаде нова книга? Джоана се оказва в епицентъра на събитията.
В своята една година със Селинджър Рейкоф последователно се поддава на култа към писателя. В романа тя се базира на действителните си прекарвания в именитата организация, застинала във времето, когато най-популярният ѝ жив клиент е бил в апогея си. Книгата е изключително предпочитание за респект, както към Селинджър, по този начин и към онази друга ера в литературата преди дигитализацията и глобализацията на XXI век. Време, в което легендите са живи.
Романът има голям брой награди, измежду които за най-хубава книга на 2014-а на „ Гардиън “ и е измежду финалистите за премията за най-хубави записки на известния книжовен уебсайт Goodreads.
Издателство СофтПрес
През 2020-а историята на Рейкоф беше пресътворена във филм в канадско-ирландската лента със същото име – My Salinger Year , с присъединяване на Маргарет Куоли („ Имало едно време в Холивуд “) и Сигорни Уивър.
„ Въздействащ спомен за съзряването. Рейкоф умно и изкусно преплита историята си за Селинджър в по-широк, по-универсален роман за търсенето на път и житейските избори по време на основната преходна година сред младостта и зрялата възраст. “ – „ Вашингтон поуст “
Джоана Рейкоф (1972) е американска писателка, журналистка и поетеса. Вторият ѝ разказ „ Щастливи години “ (A Fortunate Age) печели премията „ Голдбърг “ за еврейска художествена литература. Писала е за The New York Times, Los Angeles Times, Vogue и други Живее в Кеймбридж, Масачузетс.
На 1 март издателство „ Кръг “ пуска на пазара „ Моята година със Селинджър “ – един друг взор към личността на именития публицист, в който Джоана Рейкоф дава отговор на голям брой любопитни въпроси за американския създател : за какво всички издания на Селинджър по целия свят наподобяват по подобен начин; за какво той отхвърля да получава каквато и да е кореспонденция; по какъв начин е въздействал на безбройните си читатели и за какво те го обичат толкоз доста? Преводът на романа е дело на Ралица Кариева, а корицата е поверена в ръцете на художника Стоян Атанасов от Kontur Creative.
През 1996 година Джоана Рейкоф е млада и неопитна асистентка в огромна литературна организация в Ню Йорк. Там тя има опцията да работи за гениалния ексцентрик Джеръм Селинджър, който от дълго време се е изолирал от външния свят и отхвърля да разгласява нови произведения.
Първоначалният допир на Джоана до прословутия публицист са писмата , които получава от феновете му . От нея се желае единствено да изпраща все същия циркулярен отговор, че Селинджър не желае никаква преписка да доближава до него. Но това се оказва по-трудно, в сравнение с наподобява.
„ Разказваха ми – т.е. на Селинджър – неща, които сигурно знаех, че не са разказвали другиму. Как можех непрекъснато да им давам отговор по допустимо най-безличния метод? Нима можех просто да ги изоставя? “
Джоана е инструктирана никога да не търси контакт с писателя, само че каква е изненадата ѝ, когато един ден подвига телефона и насреща се оказва самият Джери. Тези инцидентни диалози и обичаното му „ дано те попитам нещо “ разкриват една особена страна от човешкия облик на литературния кумир. Дали след повече от 40 години мъртвило Селинджър ще издаде нова книга? Джоана се оказва в епицентъра на събитията.
В своята една година със Селинджър Рейкоф последователно се поддава на култа към писателя. В романа тя се базира на действителните си прекарвания в именитата организация, застинала във времето, когато най-популярният ѝ жив клиент е бил в апогея си. Книгата е изключително предпочитание за респект, както към Селинджър, по този начин и към онази друга ера в литературата преди дигитализацията и глобализацията на XXI век. Време, в което легендите са живи.
Романът има голям брой награди, измежду които за най-хубава книга на 2014-а на „ Гардиън “ и е измежду финалистите за премията за най-хубави записки на известния книжовен уебсайт Goodreads.
Издателство СофтПрес През 2020-а историята на Рейкоф беше пресътворена във филм в канадско-ирландската лента със същото име – My Salinger Year , с присъединяване на Маргарет Куоли („ Имало едно време в Холивуд “) и Сигорни Уивър.
„ Въздействащ спомен за съзряването. Рейкоф умно и изкусно преплита историята си за Селинджър в по-широк, по-универсален роман за търсенето на път и житейските избори по време на основната преходна година сред младостта и зрялата възраст. “ – „ Вашингтон поуст “
Джоана Рейкоф (1972) е американска писателка, журналистка и поетеса. Вторият ѝ разказ „ Щастливи години “ (A Fortunate Age) печели премията „ Голдбърг “ за еврейска художествена литература. Писала е за The New York Times, Los Angeles Times, Vogue и други Живее в Кеймбридж, Масачузетс.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ