Извън играта: Григор за малкото си аз, мечтите извън тениса и децата на България
Какво е да летиш високо, само че да останеш правилен на корените си? Да държиш в ръцете си ракета, само че и да усещаш пулса на живота оттатък корта? Григор Димитров знае. Той не просто играе тенис – той го изживява. Със размах, с финес, с онази неподправена харизма, която кара хората да затаят мирис. Защото оттатък извоюваните трофеи, светлините на арените и еуфорията на успеха, той е просто човек, който постоянно търси идващия адреналин, идващото предизвикателство, идващото огромно „ Защо не? “
Чрез своята фондация „ Григор Димитров “ той връща част от триумфа си там, където има максимален смисъл – при децата, които мечтаят, само че нямат шанса да преследват фантазиите си. Той знае, че геният е единствено началото, а същинската победа идва, когато подадеш ръка и промениш нечий живот.
В това изявление Григор приказва без филтър за триумфите, подозренията, любовта и огромната си потребност от скорост. Защото животът, както и тенисът, е въпрос на темп – а той към момента не е блъснал последния си удар.
Григор, постигнал си толкоз доста, само че в случай че би трябвало да се върнеш обратно във времето и да дадеш един съвет на дребното момче, което тренираше в Хасково, какъв би бил той?
- Бих споделил на дребния Григор да се успокои малко — бекхендът с една ръка ще се получи рано или късно, хаха! Честно казано, бих му напомнил да не се отхвърля, даже когато наподобява, че резултатите не идват. Тенисът от време на време е жесток, само че в случай че продължаваш да обичаш играта и намираш наслада и отвън корта – било то да караш колело, да прекарваш време със фамилията си или да ядеш прекомерно доста сладолед – ще преодолееш сложните моменти.
Гледаме те на корта – убеден, борбен, спокоен. А кой е Григор, когато се прибере у дома и остане самичък със себе си? Какви мисли те намират в тишината?
- Когато мачът свърши, аз съм просто Григор – без ракета, без камери, просто аз. Обожавам тихите моменти. Пускам си музика, качвам се на колелото и потеглям без посока. Тази независимост е като терапия за мен. Или звъня на майка ми, наваксвам с другари, просто сядам и премислям. Опитвам се да остана обвързван с нещата, които ми носят чисто, неподправено благополучие. Стремя се да подкрепям простотата – животът е задоволително комплициран и на, и отвън корта.
Печелил си огромни трофеи, бил си измежду най-хубавите в света, само че има ли нещо в живота, което още не си съумял да " спечелиш ", само че надълбоко в себе си го искаш?
- Извън тениса? О, имам фантазии – повярвай ми. Фондацията ми към този момент е голяма част от това. Да виждам по какъв начин деца в България получават благоприятни условия, които другояче биха им липсвали – мъчно е да се опише това възприятие. А кой знае? Може би един ден ще ме видите да заменя тенис ракетата с каска за надпревари. Имам потребност от скорост, тази фантазия още е жива. Или пък ще се впусна в нещо креативно и ще проучвам дизайнерските си заложби.
Имало ли е моменти, в които си желал просто да оставиш ракетата и да бъдеш... някой различен? Какъв би бил, в случай че не беше тенисист?
- Бих излъгал, в случай че кажа, че в никакъв случай не съм си го мислил. Но в случай че трябваше да върша нещо друго? Щях да диря ексцентрични, вълнуващи прекарвания – постоянно пъдя този прилив на адреналин, до момента в който в същото време питая желанието си да сътворявам, каквото и да е то. Но към този момент оставам на корта още малко.
В света на спорта, както и в живота, дамите постоянно би трябвало да се борят двойно повече, с цел да бъдат видяни и оценени. Коя е най-голямата мощ, която съгласно теб имат дамите, и какво можем да научим от тях?
- Жените имат невероятна устойчивост, която в действителност ме смирява. Виждал съм го в майка ми, която жертва толкоз доста, с цел да мога аз да преследвам фантазиите си. Те съумяват да вършат всичко – да се състезават, да градят кариери, да отглеждат фамилии. Мисля, че всички можем да се учим от тази устойчивост и съпричастност.
Твоята фондация, отдадена на деца в неравностойно състояние в България, съчетава две неща, които са ти помогнали да стигнеш до върха – спортът и образованието. Имаше ли някакъв съответен миг или осъзнаване, което те въодушеви да даваш назад и да създадеш трайно влияние?
- Никога няма да не помни по какъв начин като дете пресичах улицата с майка ми и видях деца сираци зад една ограда, протягащи ръце. Попитах я: „ Кой се грижи за тях, когато нямат семейство? “ А майка ми сподели: „ Ако искаш да им окажеш помощ, играй. “ Тогава не разбирах изцяло какво има поради, само че с времето осъзнах — тенисът ми даде платформа и посредством нея мога да направя нещо значимо. Затова сътворих моята фондация.
Кои са най-големите провокации за децата, които фондацията ти се пробва да преодолее? И по какъв начин можем всички ние да помогнем, с цел да имат повече деца късмет за по-добро бъдеще?
- Най-голямото предизвикателство за тези деца е достъпът — достъпът до обучение, до запаси, до базова поддръжка. Те имат фантазии, само че фантазиите не значат доста, в случай че нямаш инструментите да ги преследваш. Това, което всички можем да създадем, е да влагаме – освен пари, само че и време, внимание. Ако всеки от нас даде своя, даже дребен, принос, можем да променим животи. Това е смисълът на моята фондация – да построяваме бъдеще, което ще помогне на допустимо най-вече деца.
Ако можеше да напишеш писмо до бъдещия си „ аз “, какво би му споделил?
- Хей, бъдещи Григор — уповавам се, че се наслаждаваш на пътя. Помни, че значимото е да останеш непретенциозен, да продължаваш да помагаш на хората, да бъдеш себе си и в никакъв случай да не губиш насладата от живота, даже когато нещата стават сложни.
Известен си с позитивната си сила и заразителната си усмивка. Но спомняш ли си последния път, когато се просълзи – било то от наслада или горест?
- Мисля, че последния път, когато в действителност се просълзих, беше, когато завоювах купата в Бризбейн при започване на предходната година. Беше дълъг път назад, и да подвигна още веднъж трофей след толкоз години беше доста прочувствен миг. Друго нещо, което същински ме разчувства, беше да видя въздействието на фондацията ми върху живота на децата в България. Когато видиш насладата в очите им и опциите, които се откриват пред тях, си напомням за какво върша всичко това.
На този стадий от живота ти какво значи любовта за теб? Променила ли се е визията ти за нея с годините?
- Определено. Когато си по-млад, мислиш за любовта по идеалистичен метод – всичко е пристрастеност и неспокойствие. Но с времето разбираш, че същинската обич е в постоянството, в разбирането, в лоялността и в това да растете дружно. Тя е в дребните неща, в тихите моменти, в метода, по който някой те кара да се чувстваш вкъщи, без значение къде се намираш в света.
И най-после, в случай че можеше да отправиш персонално обръщение към дамите, които са те въодушевили, подкрепили и повлияли върху живота ти – и към всички дами, които ще прочетат това изявление – какво би им споделил?
- Имах шанса да бъда заобиколен от невероятни дами, само че в случай че би трябвало да посоча една, която ме е оформила най-вече като човек, това е майка ми. Тя беше моята опора през цялото време, индивидът, който ме научи на обич, добрина и религия в себе си. Даде ми свободата да се показвам и да остана правилен на себе си!
На всички дами бих споделил: Никога не подценявайте силата, която имате да оформяте света към вас. Вашата мощ, вашата устойчивост и обич вършат света по-добро място. И поради това постоянно би трябвало да ви поддържаме и да ви честваме.
Източник: Glamour
Чрез своята фондация „ Григор Димитров “ той връща част от триумфа си там, където има максимален смисъл – при децата, които мечтаят, само че нямат шанса да преследват фантазиите си. Той знае, че геният е единствено началото, а същинската победа идва, когато подадеш ръка и промениш нечий живот.
В това изявление Григор приказва без филтър за триумфите, подозренията, любовта и огромната си потребност от скорост. Защото животът, както и тенисът, е въпрос на темп – а той към момента не е блъснал последния си удар.
Григор, постигнал си толкоз доста, само че в случай че би трябвало да се върнеш обратно във времето и да дадеш един съвет на дребното момче, което тренираше в Хасково, какъв би бил той?
- Бих споделил на дребния Григор да се успокои малко — бекхендът с една ръка ще се получи рано или късно, хаха! Честно казано, бих му напомнил да не се отхвърля, даже когато наподобява, че резултатите не идват. Тенисът от време на време е жесток, само че в случай че продължаваш да обичаш играта и намираш наслада и отвън корта – било то да караш колело, да прекарваш време със фамилията си или да ядеш прекомерно доста сладолед – ще преодолееш сложните моменти.
Гледаме те на корта – убеден, борбен, спокоен. А кой е Григор, когато се прибере у дома и остане самичък със себе си? Какви мисли те намират в тишината?
- Когато мачът свърши, аз съм просто Григор – без ракета, без камери, просто аз. Обожавам тихите моменти. Пускам си музика, качвам се на колелото и потеглям без посока. Тази независимост е като терапия за мен. Или звъня на майка ми, наваксвам с другари, просто сядам и премислям. Опитвам се да остана обвързван с нещата, които ми носят чисто, неподправено благополучие. Стремя се да подкрепям простотата – животът е задоволително комплициран и на, и отвън корта.
Печелил си огромни трофеи, бил си измежду най-хубавите в света, само че има ли нещо в живота, което още не си съумял да " спечелиш ", само че надълбоко в себе си го искаш?
- Извън тениса? О, имам фантазии – повярвай ми. Фондацията ми към този момент е голяма част от това. Да виждам по какъв начин деца в България получават благоприятни условия, които другояче биха им липсвали – мъчно е да се опише това възприятие. А кой знае? Може би един ден ще ме видите да заменя тенис ракетата с каска за надпревари. Имам потребност от скорост, тази фантазия още е жива. Или пък ще се впусна в нещо креативно и ще проучвам дизайнерските си заложби.
Имало ли е моменти, в които си желал просто да оставиш ракетата и да бъдеш... някой различен? Какъв би бил, в случай че не беше тенисист?
- Бих излъгал, в случай че кажа, че в никакъв случай не съм си го мислил. Но в случай че трябваше да върша нещо друго? Щях да диря ексцентрични, вълнуващи прекарвания – постоянно пъдя този прилив на адреналин, до момента в който в същото време питая желанието си да сътворявам, каквото и да е то. Но към този момент оставам на корта още малко.
В света на спорта, както и в живота, дамите постоянно би трябвало да се борят двойно повече, с цел да бъдат видяни и оценени. Коя е най-голямата мощ, която съгласно теб имат дамите, и какво можем да научим от тях?
- Жените имат невероятна устойчивост, която в действителност ме смирява. Виждал съм го в майка ми, която жертва толкоз доста, с цел да мога аз да преследвам фантазиите си. Те съумяват да вършат всичко – да се състезават, да градят кариери, да отглеждат фамилии. Мисля, че всички можем да се учим от тази устойчивост и съпричастност.
Твоята фондация, отдадена на деца в неравностойно състояние в България, съчетава две неща, които са ти помогнали да стигнеш до върха – спортът и образованието. Имаше ли някакъв съответен миг или осъзнаване, което те въодушеви да даваш назад и да създадеш трайно влияние?
- Никога няма да не помни по какъв начин като дете пресичах улицата с майка ми и видях деца сираци зад една ограда, протягащи ръце. Попитах я: „ Кой се грижи за тях, когато нямат семейство? “ А майка ми сподели: „ Ако искаш да им окажеш помощ, играй. “ Тогава не разбирах изцяло какво има поради, само че с времето осъзнах — тенисът ми даде платформа и посредством нея мога да направя нещо значимо. Затова сътворих моята фондация.
Кои са най-големите провокации за децата, които фондацията ти се пробва да преодолее? И по какъв начин можем всички ние да помогнем, с цел да имат повече деца късмет за по-добро бъдеще?
- Най-голямото предизвикателство за тези деца е достъпът — достъпът до обучение, до запаси, до базова поддръжка. Те имат фантазии, само че фантазиите не значат доста, в случай че нямаш инструментите да ги преследваш. Това, което всички можем да създадем, е да влагаме – освен пари, само че и време, внимание. Ако всеки от нас даде своя, даже дребен, принос, можем да променим животи. Това е смисълът на моята фондация – да построяваме бъдеще, което ще помогне на допустимо най-вече деца.
Ако можеше да напишеш писмо до бъдещия си „ аз “, какво би му споделил?
- Хей, бъдещи Григор — уповавам се, че се наслаждаваш на пътя. Помни, че значимото е да останеш непретенциозен, да продължаваш да помагаш на хората, да бъдеш себе си и в никакъв случай да не губиш насладата от живота, даже когато нещата стават сложни.
Известен си с позитивната си сила и заразителната си усмивка. Но спомняш ли си последния път, когато се просълзи – било то от наслада или горест?
- Мисля, че последния път, когато в действителност се просълзих, беше, когато завоювах купата в Бризбейн при започване на предходната година. Беше дълъг път назад, и да подвигна още веднъж трофей след толкоз години беше доста прочувствен миг. Друго нещо, което същински ме разчувства, беше да видя въздействието на фондацията ми върху живота на децата в България. Когато видиш насладата в очите им и опциите, които се откриват пред тях, си напомням за какво върша всичко това.
На този стадий от живота ти какво значи любовта за теб? Променила ли се е визията ти за нея с годините?
- Определено. Когато си по-млад, мислиш за любовта по идеалистичен метод – всичко е пристрастеност и неспокойствие. Но с времето разбираш, че същинската обич е в постоянството, в разбирането, в лоялността и в това да растете дружно. Тя е в дребните неща, в тихите моменти, в метода, по който някой те кара да се чувстваш вкъщи, без значение къде се намираш в света.
И най-после, в случай че можеше да отправиш персонално обръщение към дамите, които са те въодушевили, подкрепили и повлияли върху живота ти – и към всички дами, които ще прочетат това изявление – какво би им споделил?
- Имах шанса да бъда заобиколен от невероятни дами, само че в случай че би трябвало да посоча една, която ме е оформила най-вече като човек, това е майка ми. Тя беше моята опора през цялото време, индивидът, който ме научи на обич, добрина и религия в себе си. Даде ми свободата да се показвам и да остана правилен на себе си!
На всички дами бих споделил: Никога не подценявайте силата, която имате да оформяте света към вас. Вашата мощ, вашата устойчивост и обич вършат света по-добро място. И поради това постоянно би трябвало да ви поддържаме и да ви честваме.
Източник: Glamour
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ