Матей Казийски: Началото в чужбина винаги е тежко
Какво е да играеш в чужбина? Мнението на звездата Матей Казийски - упования, действителности, живот в други страни и култури.
- Какво си спомяш от първият ти престой в чужбина?
- Първата ми година в чужбина отпътувах за Русия, това беше тежък преход, тъй като бях много млад, 20-21 годишен. Заминах за Русия без да имам никаква предварителна подготовка, не бях ходил в никакъв случай в Русия, не знаех езика, не знаех безусловно нищо, по този начин, че много тежка година. Това което си спомям, че ми трябваха към шест месеца да понауча малко езика с цел да се оправям, и все пак не беше елементарно и умерено. Но за сметка на това, съветския нрав и метод на живот е много непосредствен до нашия и от тази позиция беше един от по-добрите разновидности за мен да отида в чужбина.
- Къде се усещаше най- удобно, ти си играл на разнообразни континенти в разлини шампионати?
- Честно казано успявах да намеря комфорт на всички места, само че сякаш най-добре ми пасна в Италия. Защо ли? Защото най-вероятно те имат забавен темп и метод на живот, много по-лежерно се отнасят към нещата, постоянно си дават задоволително време за отмора, не се впрягат дотам. Така, че там ми пасна най-добре като жанр на живот.
- Имаше ли някаква сантиментална визия за първото ти излизане в чужбина, и когато отиде към този момент на място се сблъска с друга реалност. Това, което си представяше, това ли ти се случи?
- Сещам се за моята първа година в Япония. Това беше преди четири години, малко късно в кариерата ми, само че въпреки всичко е свеж спомен. Понеже бях чел всякакви книги за самураи, обичани мои, за остарелия метод на живот, и отидох в Япония надали не да срещна тъкмо това. Изненадах се от една напълно друга реалност, корпоративна и доста развита механически страна, а не страна на провинциите и самураите, което може би съм си представял от книгите и филмите които съм гледал.
- Значи в случай че ви следва пътъване до Япония, не четете " Шогун "...
- Точно по този начин или четете го, само че това не ще видите когато отидете там.
- Какво ще споделиш за твоите участия в Катар. Да направиш някакъв паралел сред Катар, Япония, Италия. Някакви нюанси от пребиваването ти в тези страни?
- Това е нещо доста генерално за пътуването в чужбина, че всяка страна има своите нрави, традиции, своя метод на живот и за жалост това, че си бил в някоя страна, не значи, че можеш да се държиш в друга по същия метод, т.е. те са радикално разнообразни. Както и тук, в България, сме разнообразни от всички останали, имаме своите порядки и навици, по този начин на всички места съм се сблъсквал с друга дейстивителност, което от своя страна е занимателно, тъй като виждаш хора, които се оправят с живота по напълно различен метод. В Катар най-особеното е обстоятелството, че за тях пет минути са към пет часа. Ако ти се обадят в днешния ден, значи си имал шанс.
- Кое е най-екзотичното място на което си бил около волейбола?
- Най-екзотичното на мен ми се стори визитата в Китай. Не знам тъкмо за какво, най-дълъг престой имахме по време на Олимпиадата в Пекин. Честно казано ми се стори извънредно забавно, извънредно необичайно. Различни неща могат да се видят, опитат и изживеят.
- През всичките тези години, в които си бил в чужбина, срещал си се хиляди хора, останала ли е някаква трайна преживелица която да споделиш с нас, за прекарванията си на непозната територия?
- Моето първо излизане в чужбина. Аз бях напълно млад 16 годишен, отидох да изиграя една Арабска купа, не в Катар, а в Йордания. Това, което си припомням е, че както споделих нагоре в изявлението, техните пет минути могат да стигнат до пет часа, някой път и повече и организацията е много плаваща. Ние изиграхме шампионата, свършихме и трябваше да си вървим, само че защото тимът, в който аз участавах не беше от тази страна, те трябваше да потеглят, тъй като техния полет беше доста рано. И несъмнено, когато става дума за организация, да не си мислите, че бяха подготвили билети и за нас, някой да ни закара до летището. Изведнъж ние се намерихме в обстановка, в която трябваше да намерим някой, който да ни закара до летището, да си купим билети на място. Отидохме доста рано с безусловно инцидентен човек, който наехме от хотела, не беше даже и такси, този човек имаше микробус, разбрахме се за сума, за която ще ни откара до аерогарата. Престояхме към шест часа до момента в който изчакаме полета, несъмнено, ние отидохме по-рано да си запазим билети, без да приказваме някакъв език, тъй като рискувахме да не се приберем у дома. В последна сметка се оправихме, само че това беше мощно културно преживяване, тъй като когато отиваш в непозната страна и някой тим те приема, ти очакваш някакви неща. Този тим беше провел всичко по идването, само че безусловно нищо по заминаването, по този начин, че трябваше да се спасяваме по единично.
- Много деца, младежи ще прочетат това изявление, знаем, че това е фантазия на всеки да играе в чужбина. Какво е да играеш в чужбина и какви са твоите препоръки към младежите. Първото, което би трябвало да знаят, изключително за първия път?
- Първото, което би трябвало да знаят, изключително за първият път когато се излезе в чужбина, е безусловно обикновено първите шест месеца да са доста тежки, тъй като би трябвало да се мине един интервал на адаптация. Трябва да се свикне с маниерите, с метода, по който хората мислят и с метода, по който хората са се организирали на място. Освен това, е доста значимо колккото се може по-бързо да се научи езика, тъй като това оказва помощ ужасно доста при връзката, и при организирането на безусловно всичко, от най-дребните неща в всекидневието до всико обвързвано с тима.
volleycomment.bg
- Какво си спомяш от първият ти престой в чужбина?
- Първата ми година в чужбина отпътувах за Русия, това беше тежък преход, тъй като бях много млад, 20-21 годишен. Заминах за Русия без да имам никаква предварителна подготовка, не бях ходил в никакъв случай в Русия, не знаех езика, не знаех безусловно нищо, по този начин, че много тежка година. Това което си спомям, че ми трябваха към шест месеца да понауча малко езика с цел да се оправям, и все пак не беше елементарно и умерено. Но за сметка на това, съветския нрав и метод на живот е много непосредствен до нашия и от тази позиция беше един от по-добрите разновидности за мен да отида в чужбина.
- Къде се усещаше най- удобно, ти си играл на разнообразни континенти в разлини шампионати?
- Честно казано успявах да намеря комфорт на всички места, само че сякаш най-добре ми пасна в Италия. Защо ли? Защото най-вероятно те имат забавен темп и метод на живот, много по-лежерно се отнасят към нещата, постоянно си дават задоволително време за отмора, не се впрягат дотам. Така, че там ми пасна най-добре като жанр на живот.
- Имаше ли някаква сантиментална визия за първото ти излизане в чужбина, и когато отиде към този момент на място се сблъска с друга реалност. Това, което си представяше, това ли ти се случи?
- Сещам се за моята първа година в Япония. Това беше преди четири години, малко късно в кариерата ми, само че въпреки всичко е свеж спомен. Понеже бях чел всякакви книги за самураи, обичани мои, за остарелия метод на живот, и отидох в Япония надали не да срещна тъкмо това. Изненадах се от една напълно друга реалност, корпоративна и доста развита механически страна, а не страна на провинциите и самураите, което може би съм си представял от книгите и филмите които съм гледал.
- Значи в случай че ви следва пътъване до Япония, не четете " Шогун "...
- Точно по този начин или четете го, само че това не ще видите когато отидете там.
- Какво ще споделиш за твоите участия в Катар. Да направиш някакъв паралел сред Катар, Япония, Италия. Някакви нюанси от пребиваването ти в тези страни?
- Това е нещо доста генерално за пътуването в чужбина, че всяка страна има своите нрави, традиции, своя метод на живот и за жалост това, че си бил в някоя страна, не значи, че можеш да се държиш в друга по същия метод, т.е. те са радикално разнообразни. Както и тук, в България, сме разнообразни от всички останали, имаме своите порядки и навици, по този начин на всички места съм се сблъсквал с друга дейстивителност, което от своя страна е занимателно, тъй като виждаш хора, които се оправят с живота по напълно различен метод. В Катар най-особеното е обстоятелството, че за тях пет минути са към пет часа. Ако ти се обадят в днешния ден, значи си имал шанс.
- Кое е най-екзотичното място на което си бил около волейбола?
- Най-екзотичното на мен ми се стори визитата в Китай. Не знам тъкмо за какво, най-дълъг престой имахме по време на Олимпиадата в Пекин. Честно казано ми се стори извънредно забавно, извънредно необичайно. Различни неща могат да се видят, опитат и изживеят.
- През всичките тези години, в които си бил в чужбина, срещал си се хиляди хора, останала ли е някаква трайна преживелица която да споделиш с нас, за прекарванията си на непозната територия?
- Моето първо излизане в чужбина. Аз бях напълно млад 16 годишен, отидох да изиграя една Арабска купа, не в Катар, а в Йордания. Това, което си припомням е, че както споделих нагоре в изявлението, техните пет минути могат да стигнат до пет часа, някой път и повече и организацията е много плаваща. Ние изиграхме шампионата, свършихме и трябваше да си вървим, само че защото тимът, в който аз участавах не беше от тази страна, те трябваше да потеглят, тъй като техния полет беше доста рано. И несъмнено, когато става дума за организация, да не си мислите, че бяха подготвили билети и за нас, някой да ни закара до летището. Изведнъж ние се намерихме в обстановка, в която трябваше да намерим някой, който да ни закара до летището, да си купим билети на място. Отидохме доста рано с безусловно инцидентен човек, който наехме от хотела, не беше даже и такси, този човек имаше микробус, разбрахме се за сума, за която ще ни откара до аерогарата. Престояхме към шест часа до момента в който изчакаме полета, несъмнено, ние отидохме по-рано да си запазим билети, без да приказваме някакъв език, тъй като рискувахме да не се приберем у дома. В последна сметка се оправихме, само че това беше мощно културно преживяване, тъй като когато отиваш в непозната страна и някой тим те приема, ти очакваш някакви неща. Този тим беше провел всичко по идването, само че безусловно нищо по заминаването, по този начин, че трябваше да се спасяваме по единично.
- Много деца, младежи ще прочетат това изявление, знаем, че това е фантазия на всеки да играе в чужбина. Какво е да играеш в чужбина и какви са твоите препоръки към младежите. Първото, което би трябвало да знаят, изключително за първия път?
- Първото, което би трябвало да знаят, изключително за първият път когато се излезе в чужбина, е безусловно обикновено първите шест месеца да са доста тежки, тъй като би трябвало да се мине един интервал на адаптация. Трябва да се свикне с маниерите, с метода, по който хората мислят и с метода, по който хората са се организирали на място. Освен това, е доста значимо колккото се може по-бързо да се научи езика, тъй като това оказва помощ ужасно доста при връзката, и при организирането на безусловно всичко, от най-дребните неща в всекидневието до всико обвързвано с тима.
volleycomment.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ