Какво да правим, когато нищо не ни се прави. Ама

Какво да вършим, когато нищо не ни се прави. Ама напълно нищо. Познато ли ви е това положение? Някои хора непрестанно са в него и това значи, че мозъкът им непрекъснато работи. Да, тъкмо по този начин – мозъчната им интензивност е толкоз дейна, че не му стигат силите за дейности. Това настояват учените от Оксфордкия университет откакто разгледали деликатно мозък на мързеливите и безинициативните хора благодарение на ядрено-магнитен резонанс, като по време на проучването помолили участниците да създадат едно по-сложно и едно по-малко комплицирано деяние. Не е учудващо, че хората избирали по-малко натоварващото деяние. Но учените били изумени, когато видели, че мозъкът на тези хора „ кипял “ от интензивност в премоторните отдели на мозъчната кора, там където се възнамеряват бъдещите дейности. При взимането на решения интензивността на този сектор на мозъка била доста по-висока у апатичните хора, спрямо енергичните. Тя (активността) била толкоз огромна, че самият развой на взимане на решение поглъщал цялата сила, която не достигала за реализирането на желанията в дейности. Явно при хората с намалена мотивация (може би не при всички) в мазъка им има проблеми с „ винтчетата “. Участъците, отговарящи за взимането на решения не при тях не работят дейно, губейки 1/5 от цялата сила, която е нужна за работата на мозъка. Затова за сивите кафези да се предприеме деяние е необикновено изпитание. Откритето на учените смъква виновността от мнозина за техните недостатъци. Ето нещо оправдаващо и тези, които непрестанно закъсняват. Нещо за постоянно закъсняващите Проблемът със закъсненията нанася на Съединени американски щати вреди в размера на 90 милиарда Долара годишно. Отделно самите закъсняващи напълно не се усещат добре. Кой нормално закъснява? Според психолозите това са хора от поведенчески вид В. Тези хора най-добре могат да бъдат разказани, като се сравнят с другите от поведенчески вид А, които живеят в положение на непрестанен стрес, непрестанно бързат, постоянно са склонни към съревнование и амбициозност, настроени са враждебно към останалите и виждат опасност в заобикалящия ги свят. Хората от поведенчески вид В нямат такива качества. Това е в тяхна изгода, без значение от работата, с която се занимават. Доказано е, че до 70-годишна възраст те са по-малко застрашени от инфаркт. Освен това те са по-склонни към изпълняването на повече задания, ценят повече връзките с останалите, в сравнение с поставените им цели и... по-често закъсняват. Поведенческият вид се дефинира в по-голямата си част от наследствеността, а не от възпитанието. Т.е. Навикът за забавяне ни е в кръвта и е мъчно да бъде изкоренен.