Световен ден за борба с насилието над деца
КАКВО ДА НАПРАВЯ, АКО ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ?
112 - Национален незабавен телефон
116 111 - Национална телефонна линия за деца
116 000 - Национален телефон за изчезнали деца
02/973 3000 - Национален център за безвреден интернет
124 123 - Българска линия за онлайн сигурност
Насилието над деца е извънредно разрушително прекарване и най-голямата пречка в развиването на подрастващите. Предотвратяването на физическото наказване или деянията на психически напън върху тях остава предизвикателство за актуалния свят. Днес, 19 ноември, означаваме Световния ден за битка с насилието над деца. У нас всяко второ дете е в риск да бъде унизено - у дома, в градината или учебното заведение, на улицата, онлайн. Всеки един от нас е в допир с дете в риск и всеки един от нас може да направи нещо.
Темата за принуждение над деца неизбежно буди доста страсти - от потрес и яд, към търсене на провинен и предпочитание за неотложно отмъщение. Именно съществуването на тези страсти е знак, че в обществото въпреки всичко има непоносимост към насилието на деца. Тази непоносимост обаче следва да бъде материализирана и в съответни дейности - включително в осъществяването на задължението на всеки жител да алармира съответните служебни лица за дете, което се намира в заплаха.
Какво би трябвало да знаем?
Чл. 7 от Закона за протекция на детето гласи: (1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от протекция, е длъжно неотложно да уведоми дирекция „ Социално подкрепяне ", Държавната организация за протекция на детето или Министерството на вътрешните работи.
Чл. 36а от Закона за протекция на детето гласи: (1) Всеки, на който стане известно, че съществува непосреден риск от занемаряване на дете или че дете е подценявано, е задължен неотложно да подаде сигнал до дирекция " Социално подкрепяне ".
По закон всеки жител на Р. България е задължен да алармира съответните служебни лица за дете, което се намира в заплаха.
Ал. 2 на член 7 от Закона за протекция на детето гласи: Същото обвързване има и всяко лице, на което това е станало известно по отношение на упражняваната от него специалност или активност, даже и в случай че то е обвързано с професионална загадка.
Това значи, че всеки чиновник (педагог, психолог, педиатър, обществен служащ и др.), който има подозрение за неправда или някаква форма на принуждение, е освен морално виновен, само че и на първо място законово длъжен да алармира.
Какво да вършим, с цел да не се стига до принуждение над дете?
Превенцията стартира с разпознаването на рисковете, с схващане какво съставлява насилието и осъзнаване на неговия мащаб и последици. Подкрепата на децата минава и през поддръжка за родителите, тъй като моделът, който детето вижда вкъщи, е този, който възпроизвежда. На платформата има практични препоръки, запаси и информация, които оказват помощ на родителите да се оправят в сложни обстановки и да обезпечат ненасилствена, сигурна и подкрепяща среда за децата.
112 - Национален незабавен телефон
116 111 - Национална телефонна линия за деца
116 000 - Национален телефон за изчезнали деца
02/973 3000 - Национален център за безвреден интернет
124 123 - Българска линия за онлайн сигурност
Насилието над деца е извънредно разрушително прекарване и най-голямата пречка в развиването на подрастващите. Предотвратяването на физическото наказване или деянията на психически напън върху тях остава предизвикателство за актуалния свят. Днес, 19 ноември, означаваме Световния ден за битка с насилието над деца. У нас всяко второ дете е в риск да бъде унизено - у дома, в градината или учебното заведение, на улицата, онлайн. Всеки един от нас е в допир с дете в риск и всеки един от нас може да направи нещо.
Темата за принуждение над деца неизбежно буди доста страсти - от потрес и яд, към търсене на провинен и предпочитание за неотложно отмъщение. Именно съществуването на тези страсти е знак, че в обществото въпреки всичко има непоносимост към насилието на деца. Тази непоносимост обаче следва да бъде материализирана и в съответни дейности - включително в осъществяването на задължението на всеки жител да алармира съответните служебни лица за дете, което се намира в заплаха.
Какво би трябвало да знаем?
Чл. 7 от Закона за протекция на детето гласи: (1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от протекция, е длъжно неотложно да уведоми дирекция „ Социално подкрепяне ", Държавната организация за протекция на детето или Министерството на вътрешните работи.
Чл. 36а от Закона за протекция на детето гласи: (1) Всеки, на който стане известно, че съществува непосреден риск от занемаряване на дете или че дете е подценявано, е задължен неотложно да подаде сигнал до дирекция " Социално подкрепяне ".
По закон всеки жител на Р. България е задължен да алармира съответните служебни лица за дете, което се намира в заплаха.
Ал. 2 на член 7 от Закона за протекция на детето гласи: Същото обвързване има и всяко лице, на което това е станало известно по отношение на упражняваната от него специалност или активност, даже и в случай че то е обвързано с професионална загадка.
Това значи, че всеки чиновник (педагог, психолог, педиатър, обществен служащ и др.), който има подозрение за неправда или някаква форма на принуждение, е освен морално виновен, само че и на първо място законово длъжен да алармира.
Какво да вършим, с цел да не се стига до принуждение над дете?
Превенцията стартира с разпознаването на рисковете, с схващане какво съставлява насилието и осъзнаване на неговия мащаб и последици. Подкрепата на децата минава и през поддръжка за родителите, тъй като моделът, който детето вижда вкъщи, е този, който възпроизвежда. На платформата има практични препоръки, запаси и информация, които оказват помощ на родителите да се оправят в сложни обстановки и да обезпечат ненасилствена, сигурна и подкрепяща среда за децата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ