Какво бихте си помислили, ако в рамките на две седмици

Какво бихте си помислили, в случай че в границите на две седмици всички към вас пострадат по някакъв метод? Аз толкоз се изплаших, че чаках по кое време ще се случи някаква страхотия и на мен.

Магия ли беше, неприятен шанс ли или просто необяснимо стичане на събитията?

Не съм суеверна – или най-малко не доста. Не одобрявам като знак всичко, което ми се случва. Но от време на време събитията като че ли се пробват да ти избодат очите.

Помня по какъв начин стартира всичко: обадиха ми се, че братовчедка ми си счупила таза. Безумна история, в която присъстваше някакъв престъпен миг, който никой не съумя да ми изясни тъкмо. След два дни татко ми катастрофира, а сестра ми за малко не се токсини...

Няколко дни по-късно се оказа, че бабата на брачна половинка ми има въпреки всичко взех решение: отивам да се боря с проклинание...

Ходих при един маг – направи всякакви неща и ми сподели, че... да, проклела ни е някаква далечна баба... Била ни завидяла за нещо и афектирана ни проклела... Магът ми прави всякакви ритуали – сподели, че ме освобождавал.

На идващия ден вървях на черква, възпламених свещ, вперих взор в иконата против мен – като че ли желаех да предизвикам божията интервенция в моя живот. Не мислех, че съм вярваща, само че в този момент, тъкмо в тази обстановка, в този миг ми се стори, че постоянно съм приемала религията и просто съм го криела от самата себе си.

Молих се – за всички, които бяха сполетяни от странни условия. И за себе си – с цел да прикани божествена протекция, която да се оправи с необяснимото, което ми се случва. Отидох да ми леят и патрон...

Правиха ми и реинкарнация, хипнотизираха ме, гледаха ми на кафе – мъжът ми съвсем се беше отчаял... Мислеше, че тотално ще потъна в мистичното. А аз всеки ден като че ли предизвиквах ориста на дуел – аз или тя... Така бях потънала в страховете си и в битката с тях, че безусловно забравих да пребивавам – да обичам, да правя работата си, да се развличам.

Отначало си споделих: несъмнено е било проклинание – добре, че го почистиха. После пък бях сигурна, че е оказал помощ светец. Или че срещата ми с двама остарели познайници, които изникнаха в съзнанието ми при хипнозата, е довела до разрешаване на проблемите.

А в това време всички тези странни неприятни случки, стоварили се вкупом в живота на околните ми, като че ли се почистиха и откриха своето решение.

Аз ли бях помогнала? Сега пък започнах да си задавам въпроса: по какъв начин е допустимо животът на толкоз хора да зависи от мен? Трябваше ми време, с цел да се отърся от цялата тази история.

Съпругът ми ме „ смъкна на Земята “ – предприехме едно пътешестване, в което потънах измежду красиви естествени пейзажи, срещнах нови хора, преоткрих любовта си и се откъснах от всичко претърпяно.

Разбрах: евентуално нищо не е свързвало всички тези случки. Свързала съм ги аз самата и в терзанието си съм потърсила решение и протекция. А кой знае – може молитвите ми да са помогнали на един, разваленото проклинание – на различен...

Понякога покрай нас се случват доста неща, в които търсим връзка. А те са чиста случайност и няма потребност да ги сплотяваме в едно огромно, ужасно цяло, което може само да ни плаши.

Едно нещо научих: яви ли се проблем, решавай го (ако зависи от теб) и продължавай нататък.

Това е животът – провокира ни. И единствено от нас самите зависи дали ще го разберем вярно.