Дори не подозирате, но той е истински феномен - заслужи прозвището лудият технологичен пророк
Какво бихте си помислили, в случай че някой ви каже, че след 20 години ще можете да качите вашето схващане в паметта на компютър и по този начин да станете безсмъртни, пита obekti.bg
А какво бихте си помислили, в случай че знаете, че индивидът, който уверено проповядва горното изказване, e прочут още с фразата „ Намирам гибелта за нещо неприемливо”, както и с това, че ежедневно пие над 200 хранителни добавки и витамини, с цел да „ препрограмира нападателно своята биохимия” и по този начин да доживее своето upload-ване в компютър, а отсам и своето величие? Факт е, че на Земята
съществува подобен човек,
и също по този начин е реалност, че мнозина считат, че той има потребност от квалифицирана и профилирана здравна помощ. Проблемът с този прекомерно елементарен извод обаче е, че става дума не за някой различен, а за американеца Реймънд (Рей) Кърцвейл – един от най-великите изобретатели, визионери и футуролози на нашето време. Става дума за индивида, именуван „ същинския правоприемник на Едисон” и „ съвършената мислеща машина”. Кърцвейл постоянно изнася лекции с хонорар от 30 хиляди $ пред елитна академична публика. Той е и сполучлив бизнесмен, основал няколко новаторски софтуерни компании, които по-късно е съумял да продаде. Повечето от неговите книги са бестселъри. Притежава 15 присъдени почетни доктората в разнообразни области на науката и инженерството и е притежател на поредност от влиятелни награди, в това число народен орден за достижения в технологиите. Кърцвейл е и един от хората, за които не е извънредно да бъдат търсени за съвещания от Пентагона или привиквани от американския Конгрес за чуване по въпроси, свързани с технологиите. Не на последно място, става дума за индивида, планувал с акуратност
софтуерни развития
като интернет, безжичната съгласуваност и разпределените калкулации в мрежа (distributed computing) години преди те да станат факт. Едно от най-популярните точни предвиждания на Кърцвейл, направено през 1990 година, е, че до 1998 година компютър ще победи международния първенец по шах. Събитието се случва през 1997 година, когато компютърът на IBM Deep Blue побеждава Гари Каспаров.
Кърцвейл израства в Ню Йорк и от дребен развива интерес към електрониката и музиката. Без никакви ангажименти той е това, което нормално се назовава дете знамение. Първото си откритие прави на 7 години, когато основава комплициран машинален домакински куклен спектакъл, който може да движи куклите и декорите. Ученическата му
пристрастеност към компютрите
води до това, че през 1964 година, когато е на 16 години, се появява в национално телевизионно предаване, с цел да показа свое откритие – компютър, който може самичък да композира музика в стила на велики композитори като Моцарт и Шопен. След това Кърцвейл безусловно прелита през влиятелния Масачузетски софтуерен институт, получавайки високи оценки по всички предмети, без даже да върви на лекции. Завършва през 1970 година с тапия по компютърни науки и изобретателно писане. През същата година се случва и една огромна персонална покруса, която го белязва за цялостен живот и която съгласно мнозина е в основата на сегашната му фикс идея към безсмъртието. Бащата на Рей умира от инфаркт вследствие на присъщ недостатък на сърцето.
След дипломирането си Кърцвейл прави шеметна кариера на откривател и бизнесмен. В началото на 70-те основава поредно първия плосък скенер, първия функционален програмен продукт за различаване на текст, а по-късно и синтезатор, превръщащ текст в тирада. По-късно изобретателят комбинира тези три технологии, с цел да сътвори
Kurzweil Reading Machine –
машина, която може да чете книги на глас за незрящи хора. Рей продава първия образец на Стиви Уондър, с който стават другари. Известният артист става и първият притежател на основания от Кърцвейл електронен музикален синтезатор, който можел да възпроизведе изцяло реалистично звученето на същински принадлежности. През 1987 година компанията Kurzweil Applied Intelligence за пръв път предлага на пазара програмен продукт за различаване на тирада с включен богат речник. През 1980 година към този момент много сполучливият бизнесмен продава своята компания за четящи машини на Xerox, а производството на музикални синтезатори - на профилираната корейска компания Young Chang. В момента главният бизнес на изобретателя се състои от две компании. Едната е хеджфондът FatKat, който употребява изкуствен интелект за вложения в скъпи бумаги. Другата е Kurzweil Technologies, която влага в дребни новаторски софтуерни компании и създава лични технологии. От момента, в който разгласява своята книга „ Сингулярността е близо: Когато хората надживеят биологията” (The Singularity is Near: When Humans Transcend Biology, 2005) обаче, Кърцвейл е прочут на първо място като главен евангелист на футуристичното събитие, наречено „ сингулярността” (The Singularity). Казано в резюме, тази концепция планува, че заради експоненциалното развиване на технологии като изкуствения разсъдък, компютрите, биотехнологиите и нанотехнологиите близкото бъдеще на човечеството ще надмине даже най-смелите полети на въображението. Според Кърцвейл да вземем за пример
хората и машините ще се слеят в едно,
човечеството ще реализира величие и ще придобие благоприятни условия, които биха могли да бъдат разказани единствено като „ божествени”. При това радикалният мъдрец освен планува опцията това да се случи. Той е изцяло уверен, че въпросното трансформиращо събитие е неизбежно и ще стане факт преди средата на актуалното столетие. Нещо повече, той няма самообладание персонално да взе участие в него. За да дочака сингулярността, Кърцвейл всеки ден приема над 200 добавки и се подлага на непоколебим хранителен и физически режим. Според него всичко, което е належащо, с цел да стане вечен, е да дочака точния миг. А той ще пристигна не по-късно от 2045 година, когато Кърцвейл (в момента на 61 г.) ще е на 97 година Изобретателят даже има „ проект Б” - ако не доживее до тогава. Той е подхванал нужните стъпки тялото му да бъде замразено с течен водород след гибелта му, с цел да дочака развиването на нужните за съживяването му технологии. Освен това Кърцвейл е уверен, че ще може още веднъж да беседва с татко си, като употребява ДНК и нанороботи, с цел да пресъздаде тялото му. А по-късно, употребявайки съхранените мемоари и архиви, да пресъздаде неговата виртуална персона.
Ето по какъв начин по-конкретно Кърцвейл си показва бъдещето на човечеството. Като начало, при настоящия ритъм на развиване компютрите, които удвояват своята мощност на всеки две години, ще доближат равнището на
човешката просветеност
към 2029 година, счита изобретателят. По същото време съгласно него учените ще могат да пресъздадат цялостната функционалност на човешкия мозък. Тези две развития ще разрешат цялата характерност на един човек, в това число всичките му мемоари и умения, да бъдат прехвърляни в машинен мозък, притежаващ голям потенциал. Т.е. биологията и технологията ще се слеят в едно, съчетавайки своите най-хубави страни - човешкия разсъдък и характерност и изчислителния потенциал, безпогрешност и нетленност на компютрите. Това ще обезпечи на хората вечен разсъдък.
До 2045 година съгласно Кърцвейл нашата взаимозависимост от биологията ще бъде изцяло преодоляна, тъй като в телата ни ще плуват милиони наноботи, които ще регенерират тъканите ни, ще изкореняват заболяванията, преди да са се появили, и с изключение на всичко друго ще ни обезпечат гигантски благоприятни условия. А по-късно? Какво ще се случи, когато компютрите станат
милиарди пъти по-мощни
от сегашните, а хората се трансфорат в могъщи киборги с мозъци като суперкомпютри и неподвластни на стареене и заболявания тела? Ето какво, споделя Кърцвейл: Представете си, че учените и инженерите са хиляда пъти по-интелигентни и могат да работят хиляда пъти по-бързо. За един час те ще могат да реализират напредък в науката и технологиите, за който в този момент са нужни 100 години. Резултатът ще е безпределно ускорение на софтуерната еволюция, като първата цел на свръхумните киборги ще бъде да стават все по-умни и все по-умни.
Тази главозамайваща и радикална визия за малко време трансформира Кърцвейл в нещо като софтуерен еквивалент на рок звезда. Днес концепциите му са измежду най-обсъжданите тематики в блогосферата, предизвикващи разпалени полемики и последна поляризация на мненията. Някои считат вижданията му за ужасяващи и безчовечен, други го афишират за един от най-великите мислители на нашето време и го прогласяват, нито повече, нито по-малко, за същински атеистичен оракул.
При всички случаи концепциите на Кърцвейл имат доста почитатели, като измежду тях са и някои от най-могъщите хора в света на технологиите - да вземем за пример съоснователят на Гугъл Лари Пейдж. Други обаче не крият раздразнението си от Кърцвейл. Например биологът от Университета на Минесота П. З. Майърс намерено осмива вижданията на „ технопророка” в своя блог. Преподавател в основания от Кърцвейл Университет на сингулярността (Singularity University), поискал анонимност, пък счита, че Рей Кърцвейл минава през „ най-публичната рецесия на междинната възраст, през която в миналото е минавал някой мъж”. Визионерът приема умерено всички рецензии към неговите хрумвания. Той да вземем за пример не споделя известното виждане, че
свръхинтелигентните машини
ще желаят да се отърват от своите тленни, уязвими и несъвършени човешки основатели. Кърцвейл е уверен, че могъщите машини ще ни почитат като свои основатели. Затова сюжетът от поредицата „ Терминатор” няма да се случи, а появяването на злобен изкуствен интелект като Skynet ще остане единствено плашеща антиутопична визия, счита изобретателят.
Едно от нещата, които изумява мнозина, е способността на Кърцвейл да излага своята главозамайваща визия безшумно и уверено. Държи се отзивчиво, умерено и уравновесено. Женен е, има две пораснали деца, кара Lexus и се облича непретенциозно и консервативно.
След всичко това несъмнено е единствено, че в никакъв случай преди Кърцвейл разграничителната линия сред лудия оракул и трезвия академик, както и сред фантастиката и научната действителност не е била толкоз размита. При всички случаи, без значение от самостоятелното отношение към концепциите на Кърцвейл и към неговата персона, факт е, че концепцията за сингулярността е една от най-впечатляващите и трансформиращи хрумвания за бъдещето на нашия свят от началото на 21. век.
А какво бихте си помислили, в случай че знаете, че индивидът, който уверено проповядва горното изказване, e прочут още с фразата „ Намирам гибелта за нещо неприемливо”, както и с това, че ежедневно пие над 200 хранителни добавки и витамини, с цел да „ препрограмира нападателно своята биохимия” и по този начин да доживее своето upload-ване в компютър, а отсам и своето величие? Факт е, че на Земята
съществува подобен човек,
и също по този начин е реалност, че мнозина считат, че той има потребност от квалифицирана и профилирана здравна помощ. Проблемът с този прекомерно елементарен извод обаче е, че става дума не за някой различен, а за американеца Реймънд (Рей) Кърцвейл – един от най-великите изобретатели, визионери и футуролози на нашето време. Става дума за индивида, именуван „ същинския правоприемник на Едисон” и „ съвършената мислеща машина”. Кърцвейл постоянно изнася лекции с хонорар от 30 хиляди $ пред елитна академична публика. Той е и сполучлив бизнесмен, основал няколко новаторски софтуерни компании, които по-късно е съумял да продаде. Повечето от неговите книги са бестселъри. Притежава 15 присъдени почетни доктората в разнообразни области на науката и инженерството и е притежател на поредност от влиятелни награди, в това число народен орден за достижения в технологиите. Кърцвейл е и един от хората, за които не е извънредно да бъдат търсени за съвещания от Пентагона или привиквани от американския Конгрес за чуване по въпроси, свързани с технологиите. Не на последно място, става дума за индивида, планувал с акуратност
софтуерни развития
като интернет, безжичната съгласуваност и разпределените калкулации в мрежа (distributed computing) години преди те да станат факт. Едно от най-популярните точни предвиждания на Кърцвейл, направено през 1990 година, е, че до 1998 година компютър ще победи международния първенец по шах. Събитието се случва през 1997 година, когато компютърът на IBM Deep Blue побеждава Гари Каспаров.
Кърцвейл израства в Ню Йорк и от дребен развива интерес към електрониката и музиката. Без никакви ангажименти той е това, което нормално се назовава дете знамение. Първото си откритие прави на 7 години, когато основава комплициран машинален домакински куклен спектакъл, който може да движи куклите и декорите. Ученическата му
пристрастеност към компютрите
води до това, че през 1964 година, когато е на 16 години, се появява в национално телевизионно предаване, с цел да показа свое откритие – компютър, който може самичък да композира музика в стила на велики композитори като Моцарт и Шопен. След това Кърцвейл безусловно прелита през влиятелния Масачузетски софтуерен институт, получавайки високи оценки по всички предмети, без даже да върви на лекции. Завършва през 1970 година с тапия по компютърни науки и изобретателно писане. През същата година се случва и една огромна персонална покруса, която го белязва за цялостен живот и която съгласно мнозина е в основата на сегашната му фикс идея към безсмъртието. Бащата на Рей умира от инфаркт вследствие на присъщ недостатък на сърцето.
След дипломирането си Кърцвейл прави шеметна кариера на откривател и бизнесмен. В началото на 70-те основава поредно първия плосък скенер, първия функционален програмен продукт за различаване на текст, а по-късно и синтезатор, превръщащ текст в тирада. По-късно изобретателят комбинира тези три технологии, с цел да сътвори
Kurzweil Reading Machine –
машина, която може да чете книги на глас за незрящи хора. Рей продава първия образец на Стиви Уондър, с който стават другари. Известният артист става и първият притежател на основания от Кърцвейл електронен музикален синтезатор, който можел да възпроизведе изцяло реалистично звученето на същински принадлежности. През 1987 година компанията Kurzweil Applied Intelligence за пръв път предлага на пазара програмен продукт за различаване на тирада с включен богат речник. През 1980 година към този момент много сполучливият бизнесмен продава своята компания за четящи машини на Xerox, а производството на музикални синтезатори - на профилираната корейска компания Young Chang. В момента главният бизнес на изобретателя се състои от две компании. Едната е хеджфондът FatKat, който употребява изкуствен интелект за вложения в скъпи бумаги. Другата е Kurzweil Technologies, която влага в дребни новаторски софтуерни компании и създава лични технологии. От момента, в който разгласява своята книга „ Сингулярността е близо: Когато хората надживеят биологията” (The Singularity is Near: When Humans Transcend Biology, 2005) обаче, Кърцвейл е прочут на първо място като главен евангелист на футуристичното събитие, наречено „ сингулярността” (The Singularity). Казано в резюме, тази концепция планува, че заради експоненциалното развиване на технологии като изкуствения разсъдък, компютрите, биотехнологиите и нанотехнологиите близкото бъдеще на човечеството ще надмине даже най-смелите полети на въображението. Според Кърцвейл да вземем за пример
хората и машините ще се слеят в едно,
човечеството ще реализира величие и ще придобие благоприятни условия, които биха могли да бъдат разказани единствено като „ божествени”. При това радикалният мъдрец освен планува опцията това да се случи. Той е изцяло уверен, че въпросното трансформиращо събитие е неизбежно и ще стане факт преди средата на актуалното столетие. Нещо повече, той няма самообладание персонално да взе участие в него. За да дочака сингулярността, Кърцвейл всеки ден приема над 200 добавки и се подлага на непоколебим хранителен и физически режим. Според него всичко, което е належащо, с цел да стане вечен, е да дочака точния миг. А той ще пристигна не по-късно от 2045 година, когато Кърцвейл (в момента на 61 г.) ще е на 97 година Изобретателят даже има „ проект Б” - ако не доживее до тогава. Той е подхванал нужните стъпки тялото му да бъде замразено с течен водород след гибелта му, с цел да дочака развиването на нужните за съживяването му технологии. Освен това Кърцвейл е уверен, че ще може още веднъж да беседва с татко си, като употребява ДНК и нанороботи, с цел да пресъздаде тялото му. А по-късно, употребявайки съхранените мемоари и архиви, да пресъздаде неговата виртуална персона.
Ето по какъв начин по-конкретно Кърцвейл си показва бъдещето на човечеството. Като начало, при настоящия ритъм на развиване компютрите, които удвояват своята мощност на всеки две години, ще доближат равнището на
човешката просветеност
към 2029 година, счита изобретателят. По същото време съгласно него учените ще могат да пресъздадат цялостната функционалност на човешкия мозък. Тези две развития ще разрешат цялата характерност на един човек, в това число всичките му мемоари и умения, да бъдат прехвърляни в машинен мозък, притежаващ голям потенциал. Т.е. биологията и технологията ще се слеят в едно, съчетавайки своите най-хубави страни - човешкия разсъдък и характерност и изчислителния потенциал, безпогрешност и нетленност на компютрите. Това ще обезпечи на хората вечен разсъдък.
До 2045 година съгласно Кърцвейл нашата взаимозависимост от биологията ще бъде изцяло преодоляна, тъй като в телата ни ще плуват милиони наноботи, които ще регенерират тъканите ни, ще изкореняват заболяванията, преди да са се появили, и с изключение на всичко друго ще ни обезпечат гигантски благоприятни условия. А по-късно? Какво ще се случи, когато компютрите станат
милиарди пъти по-мощни
от сегашните, а хората се трансфорат в могъщи киборги с мозъци като суперкомпютри и неподвластни на стареене и заболявания тела? Ето какво, споделя Кърцвейл: Представете си, че учените и инженерите са хиляда пъти по-интелигентни и могат да работят хиляда пъти по-бързо. За един час те ще могат да реализират напредък в науката и технологиите, за който в този момент са нужни 100 години. Резултатът ще е безпределно ускорение на софтуерната еволюция, като първата цел на свръхумните киборги ще бъде да стават все по-умни и все по-умни.
Тази главозамайваща и радикална визия за малко време трансформира Кърцвейл в нещо като софтуерен еквивалент на рок звезда. Днес концепциите му са измежду най-обсъжданите тематики в блогосферата, предизвикващи разпалени полемики и последна поляризация на мненията. Някои считат вижданията му за ужасяващи и безчовечен, други го афишират за един от най-великите мислители на нашето време и го прогласяват, нито повече, нито по-малко, за същински атеистичен оракул.
При всички случаи концепциите на Кърцвейл имат доста почитатели, като измежду тях са и някои от най-могъщите хора в света на технологиите - да вземем за пример съоснователят на Гугъл Лари Пейдж. Други обаче не крият раздразнението си от Кърцвейл. Например биологът от Университета на Минесота П. З. Майърс намерено осмива вижданията на „ технопророка” в своя блог. Преподавател в основания от Кърцвейл Университет на сингулярността (Singularity University), поискал анонимност, пък счита, че Рей Кърцвейл минава през „ най-публичната рецесия на междинната възраст, през която в миналото е минавал някой мъж”. Визионерът приема умерено всички рецензии към неговите хрумвания. Той да вземем за пример не споделя известното виждане, че
свръхинтелигентните машини
ще желаят да се отърват от своите тленни, уязвими и несъвършени човешки основатели. Кърцвейл е уверен, че могъщите машини ще ни почитат като свои основатели. Затова сюжетът от поредицата „ Терминатор” няма да се случи, а появяването на злобен изкуствен интелект като Skynet ще остане единствено плашеща антиутопична визия, счита изобретателят.
Едно от нещата, които изумява мнозина, е способността на Кърцвейл да излага своята главозамайваща визия безшумно и уверено. Държи се отзивчиво, умерено и уравновесено. Женен е, има две пораснали деца, кара Lexus и се облича непретенциозно и консервативно.
След всичко това несъмнено е единствено, че в никакъв случай преди Кърцвейл разграничителната линия сред лудия оракул и трезвия академик, както и сред фантастиката и научната действителност не е била толкоз размита. При всички случаи, без значение от самостоятелното отношение към концепциите на Кърцвейл и към неговата персона, факт е, че концепцията за сингулярността е една от най-впечатляващите и трансформиращи хрумвания за бъдещето на нашия свят от началото на 21. век.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ